Определение № 411 от 24.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Варна, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Р.ца Сл. Станчева като разгледа докладваното от Р.ца Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500341 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Р. Н. от АК - Варна против разпореждане № 4332/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 2392/2023 г. на ОС – Варна и с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е спрял производството по подадена от жалбоподателката молба с вх. № 19694/16.06.2026 г. за издаване на изпълнителен лист за присъдено й адвокатско възнаграждение, до приключването на производството по молба на адв. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 3019/08.06.2026 г. по к. гр. д. № 1816/2026 г. на ВКС.

По изложени в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия за издаване на искания ИЛ.

С оглед едностранния характер на производството до издаването на ИЛ, препис от частната жалба не е връчван.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадана е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от адв. Н., вх. № 19694/16.06.2026 г., с която същата е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение досежно присъденото й адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. За да постанови спиране на 1 производството по тази молба, съдът е приел, че пред ВКС е образувано от друг адвокат по делото производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определението на касационната инстанция по чл. 288 ГПК в частта относно присъденото в полза на молитеката – адв. Н. адвокатско възнаграждение, предмет на искането за издаване на ИЛ.

Този извод е правилен и законосъобразен, тъй като безспорно производството пред ВКС се явява преюдициално относно искането на адв. Н. доколкото евентуално уважаване на молбата по чл. 247 ГПК би се отразила на изпълнителното основание, въз основа на което се иска издаването на ИЛ.

Изложените в частната жалба доводи за това кой е осъществил працесуалната защита пред касационната инстанция и следва ли се на адв. Б. адвокатско възнаграждение, са неотносими към настоящия спор.

Независимо от горното, при извършената служебна справка с електронното досие на гр. д. № 1816/2026 г. на ВКС, съдът констатира, че с определение № 4016/23.07.2026 г. ВКС се е произнесъл по преюдициалния спор, като определението му е окончателно.

Следователно, пречката, обусловила спирането, към настоящия момент е отпаднала. Това обстоятелство следва да бъде съобразено, на основание чл.

235, ал. 3 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4332/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 2392/2023 г. на ОС – Варна И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2