Определение № 6490 от 07.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 75335/2024
- Вид
- Определение № 6490
- Подписан
- 07.02.2025
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6490 гр. С., 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110175335 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на ******* ООД, ЕИК ******* срещу Н. В. М., ЕГН **********, с която ******* ООД е предявило срещу Н. В. М. установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че Н. В. М. дължи на ******* ООД суми, както следва: 1/ сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, поради което и същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, следва да допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е ищецът задължението си в качеството на заемодател по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, да предаде заемната сума в полза на заемополучателя, и ако да – то на коя дата е предадена сумата; 2/ Извършвани ли са плащания по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на 1 заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания;
3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател /по пера/; 4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В.
М., в качеството на заемател, в случай че в същия бъде включена и: 1/ сумата, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение; 2/ сумата, представляваща неустойка за забава, включени в погасителния план.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В.
М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г.; 4/ сумата от 1186,00 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение и 5/ сумата от 600,00 лева, представляваща неустойка за забава. На 17.09.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г., като в останалата част заявлението е отхвърлено.
Доколкото в законоустановения срок по чл. 415 ГПК иск е предявен единствено за сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, то издадената на 17.09.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, следва да бъде обезсилена в частта за сумите, както следва: 1/ за сумата от 886,50 лева /разликата между сумата за главница, за която е издадена заповедта за изпълнение – 2400 лева и сумата, за която е предявен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на това вземане за главница – 1513,50 лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В.
М., в качеството на заемател; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г.
2
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 29166, издадена на 17.09.2024 г. в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, в частта относно суми, както следва: 1/ за сумата от 886,50 лева /разликата между сумата за главница, за която е издадена заповедта за изпълнение – 2400 лева и сумата, за която е предявен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на това вземане за главница – 1513,50 лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г.
– 01.08.2024 г.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2025 г. от 10:15 часа , за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В.
М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г.; 4/ сумата от 1186,00 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение и 5/ сумата от 600,00 лева, представляваща неустойка за забава. На 17.09.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г., като в останалата част заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника на 15.10.2024 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането 3 си на 25.11.2024 г.. Исковата молба е подадена на 18.12.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В.
М., в качеството на заемател, е предоставило на Н. В. М. паричен заем в размер на 2400 лева, който следвало да бъде върнат на 01.01.2024 г. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.
Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В.
М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Н. В. М., ЕГН **********.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав от името на ответника е депозирано мотивирано възражение по чл. 414 ГПК. Излагат се съображения за нищожност на процесния договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател. Прави се възражение за недействителност на процесния договор за потребителски паричен кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че сумата по кредита е била предадена действително от заемодателя на заемополучателя, т.е., оспорва се, че сумата по кредита е действително усвоена от заемополучателя. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
4
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за паричен заем № 805481 от 31.01.2023 г., сключен между „*******” ООД, в качеството на заемодател и Н. В.
М., в качеството на заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.
Разпечатката съдържа 46 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13487d45-02a7-4fe6-a940-b8e6580efe38