Решение № 185 от 27.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Карлово, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20255320101659 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Балша“ №17, партер, със законен представител Б. И. Н., чрез пълномощника юрк. Л. Г. против И. И. Л., ЕГН: **********, от ***

В исковата молба се твърди, че на 13.11.2023 г., ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, сключило с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 461304. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Посочва се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако 1 кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния следния телефонен номер: *** и следния имейл: *** Активиращият код бил ***. В хода на кандидатстване кредигополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което билоп видно, че предоставените лични данни съвпадат.

Ищецът посочва, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ, бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът следвало при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Видно било, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответникът знаел в какво правоотношение встъпва. Видно било, че същият доброволно е предоставил документ за самоличност. По този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1 000 лв., която била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Л., а именно: IBAN:

***********************, BIC: BPBIBGSF.

Вноската за главница била в размер 50.00 лв. От ответника не било извършено нито едно плащане, поради което ищецът подал заявление за 2 издаване на заповед по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №192/2025 г. по описа на РС Карлово била издадена заповед за изпълнение, с която заявлението било уважено. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславяло правния интерес на заявителя от предявяване на настоящия установителен иск.

Ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „Изи Финанс“ ЕООД следните суми, за които по ч. гр. д.

№192/2025 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 461304 от 13.11.2023 г.;

- сумата от 311.85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.11.2023 г. до 06.01.2025 г.,

- законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда – 24.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът И. И. Л., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответникът или негов представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С писмена молба с вх. №3479/18.03.2026 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк.

Г., е направило искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е била редовно призован за съдебно 3 заседание, не се е явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 74.85 лева/38,27 евро, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, включващи държавна такса от 27.61 лева/14.12 евро /довнесени до пълния размер на дължимата ДТ от 52.47 лева/ и юрисконсултско възнаграждение. Това възнаграждение се претендира в размер на 200 евро, но съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то се дължи в размер от 100 до 300 лева Като има предвид материалния интерес, действителната правна и фактическа сложност на делото, както и и че се касае за неприсъствено решение, съдът счита, че следва да определи това възнаграждение в минимален размер от 100 лева/51.13 евро.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че И. И. Л., ЕГН: **********, от ***дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ №17, партер, със законен представител Б.

И. Н., следните суми, за които по ч. гр. д. №192/2025 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 461304 от 13.11.2023 г.;

4

- сумата от 311.85 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.11.2023 г. до 06.01.2025 г.,

- законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда – 24.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И. И. Л., ЕГН: **********, от ***да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Балша“ №17, партер, със законен представител Б. И.

Н.,направените по делото разноски общо в размер на 103.52 евро, от които 38,27 евро в заповедното производство по ч. гр. д. № 192/2025 г. по описа на РС Карлово и 65,25 евро в исковото производство по гр. д. №1659/2025 г. по описа на РС Карлово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ Й.А.

5