Решение № 2721 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512953 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. Г. срещу Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, поправено с Решение № 21586/28.11.2024 г., в частта, в която на основание чл.127, ал.2 ГПК е определен режим на лични контакти на бащата Н. Д. Ж. с детето Н.Н.Ж., родено на **** г., и в частта, в която е отхвърлената претенцията по чл.149 СК за осъждане на бащата да заплати на детето издръжка за периода месец 08.2022 г. – месец 05.2023 г. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, доколкото не е съобразено с интереса на детето. Желае се отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на друго, с което да бъде определен режим на лични отношения на бащата Н. Д. Ж. с детето Н., който да включва право на този родител да вижда и взима детето до навършване на седемгодишна възраст от последното единствено на територията на гр.София всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 09:00 часа до 19:00 часа и в неделя от 09:00 часа до 19:00 часа, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Д. Ж. е подал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната нередовност, а по същество – за нейната неоснователност. Желае потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от К. В. Г. части и присъждане на разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба от Н. Д. Ж. срещу Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, уточнена с молба от 29.08.2024 г., в частта, в която е присъдена месечна издръжка на детето на страните Н. по реда на чл.143, ал.2 СК за разликата над 300 лева до определения размер от 400 лева и в частта, в която е уважено искането на майката К. В. Г. по чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД и е заместено съгласието му за пътуване на детето Н. извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония. Изложени са съображения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. В. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Н. Ж.а на майката К. В. Г., при която то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Н. Д. Ж. с детето Н. (всяка четна календарна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 17.00 часа в петък/или след приключване на занятията на детето) до 18.00 часа в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, и Великденските празници, считано от 18:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на понеделник - първия ден след Великден; ежегодно за два часа на рождения ден на детето по местоживеене на детето в град София, в случай, че ****г. не попада в определения му режим на контакти), бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 205 лева за месец юни 2023 г., като искът по чл.149 СК е отхвърлен за разликата над 205 лева до пълния предявен размер от 4 400 лева и за периода месец август 2022 г. – месец май 2022 г. Със съдебното решение Н. Д. Ж. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Н., чрез нейната майка и законен представител К. В.

Г., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, заместено е съгласието на бащата за пътуване на детето Н. извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония. С първоинстанционното решение Н. Д. Ж. е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 626 лева и е допуснато 2 предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

С Решение № 21586/28.11.2024 г. е поправено Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д.

№ 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав в частта по отношение на единният граждански номер на майката.

С протоколно определение от 07.04.2025 г. въззивното производство е прекратено, на основание чл.264 ГПК, по отношение на въззивната жалба на Н. Д. Ж. срещу Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е уважено искането на майката К. В. Г. по чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД и е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето Н. извън територията на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония.

С протоколно определение от същата дата, на основание чл.232 ГПК, е обезсилено Решение № 13127/03.07.2024 г. по гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта по отношение на претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 ГПК за заплащане на месечна издръжка на детето Н. за разликата над сумата от 300 лева месечно до пълния претендиран размер от 400 лева и са прекратени в.гр.д. № 12953/2024 г. по описа на СГС, ГО, III въззивен брачен състав и гр.д. № 37027/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта по отношение на претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 ГПК за заплащане на месечна издръжка на детето Н. за разликата над сумата от 300 лева месечно до пълния претендиран размер от 400 лева.

В производството се установява от представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на родената на **** г. Н.Н.Ж..

Не е спорно, че страните не са сключвали граждански брак, понастоящем не съжителстват заедно и дъщеря им Н. живее при майката.

При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна К. В. Г. заявява, че живее с двете си деца в собствен апартамент в гр.София, който разполага с обособени детски стаи за всяко от децата. Посочва, че понастоящем няма партньор, полага труд при осемчасов работен ден единствено в делнични дни, като работното й място се намира в близост до детското заведение, посещавано от дъщерята на страните Н.. Декларира, че отношенията между двете деца са прекрасни.

Споделя, че определените от първоинстанционния съд привременни мерки са спазвани от страните, като бащата взимал детето в присъствие на водени от него като свидетели непознати лица от мъжки пол, след което всички заминавали за гр.Харманли. Последното посещение там на детето било на 03.09.2024 г., след която дата Н. отказала да ходи в дома на баща си и съобщила, че е била бита от него, когато не слуша или желае да говори с майка си.

Детето разказало, че в дома на бащата спи с този родител в едно легло и той се съблича пред нея. Въззивникът и въззиваема страна Г. споделя, че бащата е напуснал нея и детето, когато последното е било едва на пет месеца. Намира, че подрастващата понастоящем е затормозена, изплашена, изпитва страх от бащата, не познава роднините си по бащина линия и е силно привързана към нея. Посочва, че в режима на лични контакти на бащата с 3 малолетната Н. същият не полагал грижи за детето, а го оставял на сестра си и отивал на работа. Счита за подходящо до навършване на седемгодишна възрастта на детето срещите с бащата да се провеждат на територията на гр.София, като се предвиди първоначален адаптационен период на медиирани контакти, а след навършване на седем години, когато детето ще бъде в по – осъзната възраст, да посещава и дома на баща си. Майката споделя, че детето се среща с психолог по предоставено от социалните служби направление и понастоящем има подобрение в състоянието му. Н. посещава общинска детска градина и месечните разходи за подрастващата за допълнителни занимания в и извън детското заведение са в размер на около 200 лева.

Изслушван по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд, въззиваемият и въззивник Н.

Д. Ж. посочва, че живее сам в жилище в гр.Харманли, което разполага със самостоятелна стая за детето, но последното по свое желание се местело да спи при него. Заявява, че е трудово ангажиран като гимназиален учител по практика и отрича да е оставял детето единствено на грижите на своята сестра, но признава, че малолетната е прекарвала време с нея, когато пожелае, тъй като лелята е учител и двете се разбирали добре. Споделя, че последното посещение на Н. в дома му било за част от летния ваканционен период и преминало нормално, тя била щастлива, двамата имали своя програма, но дъщеря му пожелала по – рано да се прибере при майка си и той се съобразил с това. Посочва, че след този случай я виждал за само за по пет минути и изразява недоумение за причините за отказа на детето да се среща с него. Изказва предположение, че страхът на детето се дължи на внушение. Намира, че това положение може да бъде преодоляно със срещи с детето на територията на гр.София за период около един или два месеца. Отрича необходимостта същите да са медиирани, тъй като такива контакти до момента не са осъществявани и липсва съдействие от страна на майката за тяхното реализиране. Приема дългото време, през което между него и детето липсва контакт да представлява отчуждаване. Отрича да е бил и наказвал детето или да се е събличал пред него по бельо, учудва се на твърдението, че е удрял дъщеря си.

В изготвените за нуждите на въззивното производство социални доклади от АСП, Д „СП“ – Слатина по делото се установява, че от месец септември 2024 г. Н. отказвала да тръгне с баща си и не е оставала в дома му с приспиване. Малолетната е споделила пред социалния служител, че не желае да ходи при баща си, тъй като майката й липсва, в дома му няма легло за нея и се случвало този родител да ляга при нея със съблечена тениска.

Подрастващата е съгласна да се разходи с баща си, но при условия, че е придружена и от своята майка и е съобщила, че бащата не е част от нейното семейство. Въззивникът и въззиваема страна Г. изказва притеснение от отказа на Н. да се вижда с баща си и не знае причината за това. Детето е клинично здраво, посещава общинско детско заведение в столицата, има избран личен лекар, спазен е имунизационният му календар. Бащата редовно се интересува за състоянието и развитието на детето като поддържа контакт с персонала на посещаваното от Н. детско заведение. Основни грижи за малолетната полага майката и помежду им е изградена силна емоционална връзка и привързаност. Домът на майката се 4 помещава в собствен на същата апартамент в гр.София, който разполага със самостоятелна стая за детето Н., обзаведена съобразно нуждите му. Майката декларира съзнание за необходимостта от контакти между детето и бащата и отрича да възпрепятства тяхното осъществяване. Направен е извод, че в интерес на детето е двамата родители да бъдат насочени към ползване на социални услуги.