Решение № 33 от 11.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Б., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – Б. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20222001000011 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от „В.“ ООД и от „М.“ ЕООД - и двете дружества представлявани от пълномощника – адв.

Ж. Ж. С., срещу решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., постановено по т. д. № 398/2019 г. по описа на Б.ки окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на „М.“ ЕООД и „В.“ ООД, че „И.“ ЕАД е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Б., ж.к. „М. Р.“, както следва: апартамент № *, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** разположен в ПИ с идентификатор *** самостоятелен обект с идентификатор ***, преустроен в магазин за хранителни стоки на две нива, с площ от 753.58 кв. м. разположен в ПИ с идентификатор *** и находящи се в същия имот 18 броя паркоместа, в сутерена на сграда № *, като дружествата „М.“ ЕООД и „В.“ ООД са осъдени да предадат на „И.“ ЕАД държаните от тях имоти.

Със същото решение „М.“ ЕООД е осъден ода заплати на „И.“ ЕАД сума в общ размер от 43 692.49 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствените на ищеца недвижими имоти, както следва: за обект в 1 сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., с площ 753.58 кв. м. преустроен в магазин – 38 540.27 лева като част от вземане в размер на общо 162 190 лв., лв.; за апартамент № 5, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.1.5 – 4 252.22 лв. изчислена като 1/3 от вземане в размер от общо 12 756.67 лева и за 18 броя паркоместа – сумата 900 лв., изчислена като 1/4 от 3 600 лв., представляваща част от вземане в размер от общо 47 290 лева. „В.“ ООД е осъдено да заплати на „И.“ ЕАД сумата от 3 883.50 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца недвижим имот, а именно: обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Б., с площ 753,58 кв. м. преустроен в магазин, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения до предявения размер за ползване на същия имот от 14 944.27 лева, претендирана като обезщетение за ползване на 18 броя паркоместа.

След подаването на въззивните жалби срещу решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., същото е допълнено с решение № 260262 от 11-ти октомври 2021 г. и е допусната и поправка на явна фактическа грешка, като „М.“ ЕООД е осъдено да предаде държането на недвижимите имоти, посочени по-горе, а „В.“ООД - да предаде държането на помещение, представляващо обособен магазин за хранителни стоки, на площ от 50 кв. м., разположен самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в гр. Б., ж.к. „М. Р.“, ет. *, с площ от 753.58 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор *** като за същия имот, в частта му над 50 кв. м., представляваща обособен магазин за хранителни стоки, както и по отношение на останалите имоти, ревандикационните искове против „В.“ ООД са отхвърлени като неоснователни.

Решение № 260262 от 11-ти октомври 2021 г. за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., постановено по т. д. № 398/2019 г. по описа на Б.ки окръжен съд не е обжалвано от страните.

С въззивна жалба от „В.“ ООД, с вх. № 269872/18-ти август 2021 г. решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., постановено по т. д. № 398/2019 г. по описа на Б.ки окръжен съд се обжалва В ЧАСТТА, с която това дружество е осъдено да предаде на „И.“ ЕАД, държането на недвижим имот и да заплати сумата 3 883.50 лв. – обезщетение за ползването на същия имот: самостоятелен обект в сграда с ид. № ***, находящ се в гр. Б., с площ от 2

753.58 кв. м. , преустроен в магазин; както и В ЧАСТТА, с която „В.“ ООД е осъдено заедно с „М.“ ЕООД да заплати на „И.“ ЕАД деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска по чл. 108 ЗС - в размер на 6 884.57 лв., както и деловодни разноски в размер 5 311.75 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск на основание чл. 59 ЗЗД.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с предявения иск по чл. 108 ЗС във въззивната жалба се поддържа становище, че не е доказана втората предпоставка на ревандикационния иск – процесният недвижим имот да се държи от ответника без основание. Твърди се, че въззивното дружество ползва само 50 кв. м. от преустроения в магазин обект в имот ид. № ***, която част му е била предоставена от „М.“ ЕООД.

Във връзка с предявения иск по чл. 59 ЗЗД се поддържа, че дружеството е ползвало само 50 – 60 кв. м. от посочения по – горе магазин и само за период от края на 2017 г., тъй като дружеството било учредено през м. септември 2017 г. Ползването на тази част е било осъществявано по договор за наем, сключен с „М.“ ЕООД, поради което претенцията следвало да се насочи само спрямо това дружество.

Отмяната на първоинстанционното решение в частта относно осъждането на „В.“ ООД да заплати заедно с „М.“ ЕООД деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска по чл. 108 ЗС - в размер на 6 884.57 лв., както и деловодни разноски в размер 5 311.75 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск на основание чл. 59 ЗЗД се иска във връзка с обжалването на решението в посочените части по същество, без да са изложени съображения за неправилно или непълно определяне на разноски по смисъла на чл. 248 ГПК. Респективно в тази част въззивната жалба няма характер на самостоятелна частна жалба.

С въззивна жалба от „М.“ ЕООД , с вх. № 269873/18-ти август 2021 г., решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., допълнено с решение № 260262 от 11-ти октомври 2021 г., постановени по т. д. № 389/2019 г. по описа на Б.ки окръжен съд се обжалват В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да предаде на „И.“ ЕАД държането на недвижими имоти, както следва: апартамент № 5, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв. м., който представлява самостоятелен обект с идентификатор *** находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** самостоятелен обект с 3 идентификатор ***, находящ се в гр. Б., ж.к. „М. Р.“, ет.*, преустроен в магазин за хранителни стоки на две нива, с площ от 753,58 кв. м. разположен в ПИ с идентификатор *** и 18 броя паркоместа, находящи се в сутерена на сграда № 1, с адрес: гр. Б., ж. к. „М. Р.“, ет. *.

Със същата жалба решение № 280 от 16-ти юли 2021 г., постановено по т. д. № 398/2019 г. по описа на Б.ки окръжен съд се атакува и В ЧАСТТА за осъждането на „М.“ ЕООД да заплати обезщетение за ползването на недвижимите имоти от общо 43 692.49 лв., от която: сумата 4 252.22 лв. изчислена като 1/3 от общо 12 756.67 лв. е за самостоятелен обект апартамент № *, с ид. № ***; сумата в размер на 38 540.27 лв. като част от общо 162 190 лв. е за самостоятелен обект с ид. № *** магазин; сумата 900 лв. от общо 3 600 лв. е за 18-те броя паркоместа, находящи се в сутерена на сграда № 1, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“ ет. *.

След частично оттегляне на въззивната жалба, предмет на въззивното производство е обжалването на първоинстанционното решение от „М.“ ЕООД само В ЧАСТТА, с което е осъдено да предаде на „И.“ ЕАД държанието на недвижим имот: апартамент № 5, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв. м., който представлява самостоятелен обект с идентификатор *** находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и В ЧАСТТА за осъждането на „М.“ ЕООД да заплати на „И.“ ЕАД обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата 4 252.22 лв. изчислена като 1/3 от общо 12 756.67 лв. за самостоятелен обект апартамент № *, с ид. № ***, както и в съответстващата част за разноските, които да се заплатят заедно с „В.“ ООД.

Решението се атакува като неправилно и незаконосъобразно, по съображения за липса на доказателства относно втората предпоставка на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС – имотите да се държат от ответника без основание. Подчертава се факта на съществуването на облигационни отношения между „М.“ ЕООД и „И.“ ЕАД, като на „В.“ ООД били отдадени за ползване под наем от „М.“ ЕООД само 50 кв. м. от самостоятелен обект, преустроен като магазин. Извън това ищецът „И.“ ЕАД не бил лишен от възможността да ползва останалата част от имотите. Твърдейки, че ищецът „И.“ ЕАД не е било лишено от възможността да ползва имотите, във въззивната жалба се оспорват изводите за основателност на предявените 4 искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Липсвало намаляване на имуществения патримониум на ищеца за сметка на „М.“ ЕООД. Настоява се, че не било доказано ползването от „М.“ ЕООД на останалата част от имота извън отдадените под наем на „В.“ ООД 50 кв. м. от преустроения обект в магазин за хранителни стоки.

Отмяната на първоинстанционното решение в частта относно осъждането на „М.“ ЕООД да заплати заедно с „В.“ ООД деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска по чл. 108 ЗС в размер на 6 884.57 лв., както и деловодни разноски в размер 5 311.75 лв., съразмерно на уважената част от предявения иск на основание чл. 59 ЗЗД се иска във връзка с обжалването на решението в посочените части по същество, без да са изложени съображения за неправилно или непълно определяне на разноски по смисъла на чл. 248 ГПК. Респективно в тази част, въззивната жалба няма характер на самостоятелна частна жалба в частта относно разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия „И.“ ЕАД.

Относно въззивната жалба, подадена от името на от „В.“ ООД се акцентира върху съдържащо се в нея признание на факта, че дружеството е ползвало част от 50 кв. м. в имот, представляващ самостоятелен обект магазин с ид. № ***, поради което липсвал интерес за дружеството да обжалва решението извън тази част. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба срещу решението в частта за предаване на 50 кв. м. самостоятелен обект - магазин с ид. № ***, предвид съдържащо се в жалбата признание за ползване на имота в този обем. Поддържа се становище за липса на правен интерес от обжалване на решението над този обем, предвид отхвърлянето на предявения иск по чл. 108 ЗС спрямо „В.“ ООД в частта му за предаване на държането над 50 кв. м., представляваща обособен магазин за хранителни стоки, както и по отношение на останалите имоти.

Поддържа се, че с оглед липсата на облигационни отношения между „И.“ ЕАД и „В.“ ООД, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване е основателен, респективно – е неоснователна въззивната жалба. Навеждат се доводи за непротивопоставимост спрямо „И.“ ЕАД на сключения между „В.“ ООД и „М.“ ЕООД наемен договор, като към 5 наличието на основание за разместване на имуществени блага се твърди, че биха били относими само факти, засягащи само отношенията между „И.“ ЕАД и „В.“ ООД, каквито липсват. Подчертава се, че претенцията за заплащане на обезщетение е частична и не е предявена в пълния й размер, определен от заключението на вещото лице.

Оспорено е като неправилни разбирането изразено във въззивната жалба за разпределение на доказателствената тежест относно твърдението за ползване на имота без основание. Поддържа се, че тя е в тежест на страната, която твърди в своя полза наличие на правно основание за ползване на имота.

Относно подадената от името на „М.“ ЕООД въззивна жалба в подадения от „И.“ ЕАД отговор се поддържа, че въззивникът не е въвел в производството нито едно правоизключващо или правопогасяващо възражение по предявения иск на основание чл. 108 ЗС извън твърдението за ползване под наем от „В.“ ООД на 50 кв. м., представляваща обособен магазин за хранителни стоки, както и по отношение на апартамент № *, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв. м.. Подчертава се, че въззивната жалба е подадена само в частта относно осъждането на дружеството да предаде държането на имотите, но решението не се оспорва в частта за установяване правото на собственост на „И.“ ЕАД върху апартамент № 5, на първи жилищен етаж, с площ от 99.30 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се, че към момента на сключване на четиристранното споразумение от 13 юли 2011 г. и договора за покупкопродажба на имотите по нотариалния акт от 14 юли 2011 г. „М.“ ЕООД е упражнявало фактическата власт върху тях, поради което на дружеството и на физическото лице – П. Р. П. като негов управител са връчвани покани за връщането им и за заплащане на обезщетение. Изтъква се, че представените писмени доказателства, в т. ч. констативен протокол № 57, т. 4, рег. № 9267 от 4-ти юли 2019 относно ползването на имотите, не са били оспорвани в производството пред първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 28 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13484d2f-651b-45c9-a0c6-8fce88b2847d