Решение № 334 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110210923 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Ц. М. Ц., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-010508 от 09.06.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на другия автомобил, поради което не било налице извършено нарушение от Ц..

В последното открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява, като делото беше отложено два пъти именно по искане на нейния процесуален представител за разпит на 1 двама свидетели при режим на довеждане от тяхна страна, като обаче тези свидетели така и не бяха доведени в трите поредни заседания. В първите две заседания се сочеха обективни пречки за недовеждането на свидетелите, а в последното, което беше предвидено единствено за техния разпит, не само, че отново не се явиха свидетелите, но без уважителни причини не се явиха жалбоподателката и нейният процесуален представител, които именно поискаха отлагане на делото.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2023 г., около 09:20 часа, жалбоподателката Ц. М. Ц. управлявала лек автомобил марка „******“, модел „*****“, с рег. № *****, като се движела в град София по бул. „****“, в посока от бул. „******“ към ул. „*****“. Срещу нея в противоположната посока се движел лек автомобил марка „******“, модел „*****“, с рег. № *****, управляван от свидетеля Г. Г..

Срещу номер 131, понеже жалбоподателката гледал в телефона си и не следяла добре пътната обстановка, скоростта и не била съобразена с характера и интензивността на движението, тя навлязла с автомобила си в лентата за насрещно движение, при което настъпил удар между предната лява частта на лекия автомобил „******“ и предната лява част на лекия автомобил „******“.

Ударът не бил челен, тъй като в последния момент водачът на лекия автомобил „******“ се опитал да избегне сблъсъка, отклонил се надясно, дори се качил на бордюра, но не успял да избегне произшествието.

Вследствие на удара лекият автомобил „******“ се завъртял, задната му лява гума се откъснала, изхвърчала във въздуха и паднала в двора на близка автокъща, където ударила лек автомобил марка „******“, модел „****“. След произшествието бил подаден сигнал в полицията, като на мястото пристигнали служители на ОПП-СДВР и линейка, която откарала 2 жалбоподателката Ц. в УМБАЛ „*****“ с контузия на лявото коляно.

Автомобилът на свидетеля Г. бил тотално повреден и не подлежал на ремонт.

Поради така установените обстоятелства, срещу жалбоподателката Ц.

Ц. бил съставен АУАН № 963604 от 03.05.2023 г., който й бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, което било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителката, която го подписала без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-4332-010508 от 09.06.2023 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Н. и Г. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят Г. Г. е не само очевидец, но и потърпевш от произшествието, като той е бил водач на ударения автомобил марка „******“.

Същият подробно разказа, как на процесната дата управлявал автомобила си, като отивал на работа към ж.к. „****“, а произшествието се случило в кв.

„Обеля“. Свидетелят ясно и непосредствено видял как водачката на лекия автомобил „******“, който се движел срещу него, навлязла в неговата лента за движение и първо щяла да удари автомобила пред него, но се разминали, след което настъпил удара с неговия автомобил. Свидетелят завил надясно, опитвайки се да избегне удара, като дори се качил на бордюра, но въпреки това двете превозни средства се ударили. Поне успял да предотврати челен удар. Заявява, че жалбоподателката си гледал в телефона преди удара и шофирайки с несъобразена скорост навлязла в насрещната лента за движение.

След удара тя била заклещена в автомобила, който се наложило да бъде рязан, след което я откарали с линейка в „*****“. Категоричен е, че жалбоподателката е била сама в автомобила. Заявява, че след произшествието неговият автомобил бил тотално повреден и не подлежал на ремонт. Споделя как жалбоподателката първо казала на полицаите, че била излизала от 3 пресечката на паркинга, но свидетелят е категоричен, че не е излизала от паркинга, а се е движела срещу него с несъобразена скорост.

Показанията на свидетеля Г. намират пълна подкрепа в думите на полицейския служител И. Н., който се е отзовал на сигнала за произшествието. Заявява как на място установили следите от удара, двата автомобила, разпилени автомобилни части по платното за движение и изхвърчалата от лекия автомобил „******“ гума, която се намирала в двора на съседната автокъща. Споделя, че водачът на лекия автомобил „******“ имал наранявания, поради което бил откаран в болница. Този свидетел също заявява, че по следите от произшествието ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил „******“, което означавало, че лекият автомобил „******“ е навлязъл в насрещната лента. Ударът бил почти челен, след което лекият автомобил „******“ се е завъртял. Показанията на двамата свидетели категорично оборват изложената в жалбата защитна версия, че водачът на лекия автомобил „******“ бил навлязъл в насрещната лента, поради което жалбоподателката нямала вина за настъпилото ПТП. Двамата свидетели са категорични, че именно лекият автомобил „******“ е навлязъл в насрещната лента, ударът е настъпил там, а и след като „******ът“ даже се е качил на десния бордюр, но въпреки това не е могъл да избегне удара, то явно, че произшествието е настъпило в неговата лента за движение. Дори полицейските служители изгледали видеозапис от камера на близката автокъща, на който се виждало навлизането на лекия автомобил „******“ в насрещната лента, но настъпилият след това удар не се виждал, тъй като бил извън полезрението на камерата. Това обаче също доказва, че жалбоподателката не е излизала от пресечка на паркинг, а се е движела срещу свидетеля Г.. Дори пред полицаите жалбоподателката заявила, че нещо се била разсеяла и така се стигнало до инцидента, което подкрепя казаното от свидетеля Г., че си е гледала телефона. В попълнената от Ц. декларация след инцидента, тя е написала, че й станало лошо и изгубила контрол над автомобила, което също опровергава последващите й твърдения в жалбата, че другият автомобил навлязъл в нейната лента. Щетите след произшествието били толкова големи, а и откъсването на гумата и изхвърчането й в двора на съседна автокъща говорели, че скоростта на движение на жалбоподателката не е била никак малка. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, 4 взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН и протокола за настъпилото ПТП.

Делото беше отложено два пъти единствено по искане на защитника за разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Тези двама свидетели обаче не бяха доведени нито в първото съдебно заседание на 19.10.2023 г., като същите са били допуснати до разпит изрично с разпореждането за насрочване на делото, като още тогава защитникът е поискал производството да се отложи за техния разпит. На 22.11.2023 г. двамата свидетели отново не бяха доведени от защитника, като адв. П. отново е поискала делото да се отложи за техния разпит и съдът за втори път го е отложил, за да не наруши правото на защита на наказаното лице. В съдебното заседание на 14.12.2023 г. двамата свидетели отново не бяха доведени, а тогава не се яви и защитникът адв. П., която беше редовно уведомена от предходното съдебно заседание. Не бяха посочени никакви уважителни причини за неявяването на защитника и свидетелите, като по делото не са постъпвали молби от страна на адвоката. В предходните заседания се сочеха обективни пречки за недовеждането на свидетелите, но реално и от показанията на свидетелите Г. и Н. стана ясно, че Ц. е била сама в автомобила, поради което и след като в три поредни заседания не бяха доведени сочените очевидци, то явно такива не е имало и просто се е целяло протакане на делото.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателката да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени 5 обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията.

Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателката Ц. е осъществила състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно поради движение с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост – двупосочно движение с интензивен трафик и идващи насреща автомобили, жалбоподателката е изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил, навлязла е в лентата за насрещно движение и се е ударила в движещия се насреща лек автомобил. Произшествието е настъпило, тъй като жалбоподателката Ц. не е управлявала автомобила с такава скорост, даваща й възможност при това натоварено двупосочно движение безпроблемно да владее управлението на превозното средство и безаварийно да се разминава с движещите се насреща й автомобили. Действително разсейването и боравенето с мобилния телефон е допринесло за загубата на контрол и настъпване на удара, но това не може да доведе до отпадане на отговорността на водача, тъй като беше отбелязано, че Ц. е трябвало да управлява с такава скорост, даваща й възможност при това двупосочно движение с интензивен трафик и идващи насреща автомобили да намали или да спре безаварийно, с цел избягване на произшествие. При този трафик няма как идващите насреща й автомобили да са били непредвидимо препятствие, а и тя така следва да е владеела управлението на превозното средство, че да не допуска то да 6 навлиза в лентата за насрещно движение. В случая водачът Ц. категорично не се е съобразила с характера и интензивността на движението. Всяка една скорост, която не й е позволявала да задържи автомобила в своята лента за движение, се явява несъобразена с характера и интензивността на движението, независимо от това дали е била разрешена за движение в този участък. Всяка неразрешена скорост за движение винаги е и несъобразена, но може скоростта за движение да е разрешена и пак да е несъобразена, тъй като трябва да бъдат отчитани и всички останали обстоятелства, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.