Решение № 55 от 19.06.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Административно наказателно дело 551/2024
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Росица Чакърова
Други актове по делото
- Протокол № 426 от 10.12.2024 · Росица Чакърова
- Протокол № 30 от 16.01.2025 · Росица Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл.17 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200551 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *** /19.09.2024г. на Началник група в О.-С., сектор „П.“-С., с което за извършено нарушение на чл.
174, ал.3 предл. І-во от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Е. М., с ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.Д., ул.***, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят М. Е. М., чрез адв. Ж. К., АК – С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Е. М., не се явява. В съдебната фаза не се ангажират допълнителни писмени доказателства. Представени са писмени бележки.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Началник група в О.-С., сектор „П.“-С., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт В., който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно, претендират се и разноски.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
При изпълнение на служебните си задължения на дата 19.08.2024г., свидетелят Г. Т. К., в присъствието на свидетеля В. Р. Ф. съставили АУАН на М. Е. М. за това че на 19.08.2024г. в 16:30 часа в гр.С., на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ с посока на движение към дом номер 15, намиращ се на ул.***, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** допуска следното нарушение: водачът М. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол - Алкотест Дрегер 7510 с фабр.номер *** на горепосоченото място в 16:40 часа. на 19.08.2024г. Същият е бил във видимо нетрезво състояние и е лъхал на алкохол. Издаден талон за изследване с номер *** от 19.08.2024г и връчени 7 бр. холограмни стикери с номер А041385. Свидетел при управление на горепосочения автомобил е Д. Т. К., родена на ***. от с.В., обл.С.. Водачът не е дал кръв за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или химическо изследване.
Нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ 1. Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биолог. проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.“
Актът е предявен, подписан е без възражения и е връчен на жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началник група в О.-С., сектор „П.“-С., издава процесното НП № *** /19.09.2024г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като 2 налага на М. Е. М. следното административно наказание на основание чл.174, ал.3 предл. І-во от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
НП е връчено на жалбоподателя лично.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, направи следните фактически и правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения глобата да е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.
ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник група в О.-С., сектор „П.“-С. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. Т. К. заема длъжността "“****“ в сектор П. при ОД МВР – С. , а Н. А. Т. е назначен на длъжността " *** в О.-С., сектор „П.“-С. ", т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на 3
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА
Преценена по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. Чл. 174, ал.3 от ЗДвП гласи следното:
……
„(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ По делото се установи, че на 19.08.2024г. в 16:30 часа в гр.С., на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ с посока на движение към дом номер 15, намиращ се на ул.***, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** М. М. допуска следното нарушение - отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол - Алкотест Дрегер 7510 с фабр.номер ***. Същият е бил във видимо нетрезво състояние и е лъхал на алкохол. Издаден е талон за изследване с номер *** от 19.08.2024г и връчени 7 бр. холограмни стикери с номер ***.
Свидетел при управление на горепосочения автомобил е Д. Т. К., родена на. от с.В., обл.С.. Водачът не е дал кръв за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или химическо изследване. По този начин М. М. е осъществил административно нарушение по чл. 174,ал.3, пр.1-во от ЗДвП , като законосъобразно му е наложена предвидената санкция в тази норма.
4
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана въз основа на разпитаните полицейски служители и свидетелката Д. К.. Полицейските служители са единодушни, а и показанията им се потвърждават от приобщените писмени доказателства Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни, последователни, безпротиворечиви и логични.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че, за да бъде санкционирано едно лице за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да е направило отказ да бъде проверен не само за употреба на алкохол, но и да е направил отказ за проверка за употреба на наркотични вещества.
От прочита на разпоредбата става ясно, че същата съдържа съюза „и/или“, от където следва, че нарушителят може да бъде санкциониран за единия от двата отказа или и за двата заедно.
Съдът не споделя и тезата на жалбоподателя, че с издаване на процесното НП е нарушена разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, съгласно която:
„Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.“
От приложеното в административнонаказателната преписка и приобщено по дело НП № *** /19.09.2024г. издадено от Началник група в О.С., сектор „П.“-С. се установява,че М. М.ов е наказан за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 2-ро от ЗДвП, т.е. за отказ да бъде проверен за употребата на наркотични вещества, докато с процесното НП № *** /19.09.2024г. на Началник група в О.-С., сектор „П.“-С., на същият е вменена отговорност за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, а именно отказ за проверка употребата на алкохол.
Съобразявайки задължителната съдебна практика – ТР 13/2021г. на ВАС, съдът споделя изцяло тезата на ответника, който чрез процесуалния си представител твърди, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания, а именно, че:
5
„Чл. 18. Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“ Съдът приема за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на НП са вменени две нарушения на жалбоподателя отказ за проверка употребата на алкохол и наркотични вещества, а в санкционната част е наказан само за едното, с което се нарушава правото му на защита. Това твърдение не отговаря на съдържанието на процесното НП. И в обстоятелствената, и в санкционната част се посочва единствено отказът за проверка употребата на алкохол.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва, че М. Е. М. е извършил вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП.
Наказанията по посочената норма са строго фиксирани и неподлежащи на редуциране.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна отмяна на процесуално основание.
Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
По изложените по-горе съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал.9 от ЗАНН, РС С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** /19.09.2024г. на Н. в О.-С., сектор „П.“С., с което за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 предл. І-во от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН на М. Е. М., с ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.Д., ул.***, е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като правилно и 6 законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Е. М., с ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.Д., ул.***, да заплати на ОД на МВР С. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред АС – С. в 14-дневен срок считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 7