Решение № 18 от 17.01.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр.Велинград, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210100908 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по исковата молба на ищеца М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** от гр.Ракитово, ул. „Беласица" №22, чрез пълномощника му адв.Д. от АК Пазарджик, със съдебен адрес гр.Велинград, ул.”Винчо Горанов” № 6, ет.1., против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. София, бул. „Витоша“№ 2, представлявана от Главен Прокурор ИВ. СТ. Г., иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Предявени са ОСИ по чл.2, ал.1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата да му заплати следните суми: сумата от 24000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.№ 1854/2017 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава РП Велинград/, било прекратено на осн.чл.

243, ал.1, т.2 от НПК, с Постановление от 30.09.2020 г., влязло в законова сила на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумите, ведно с 7306.67лв. –мораторна /наказателна лихва върху главницата за периода от 20.09.2018 г. до 19.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** на 12.12.2017г., с постановление на разследващ орган е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.№ 1854/2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/ за престъпление по чл. 149, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Преди това ищецът бил задържан със Заповед за задържане на лице, издадена по ЗМВР за срок от едно денонощие. В последствие от представител на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/ било внесе искане до съда за задържане от седемдесет и два часа, по което искане било образувано ч.н. дело № 626 по описа за 2017 г. на Районен съд гр.

Велинград, който съд със свое протоколно определение от 14.12. 2017 г. остави без 1 уважение искането. По време на цялото развило се досъдебно производство за защита на правата си и законните му интереси ищецът бил ангажирал за процесуален представител и защитник – адв.Стефан Йорданов Малинов от АК-Пазарджик, личен № **********, със служебен адрес: гр.Велинград, бул.Хан Аспарух” №21, бл. Б, ет. 1, ап.10., за което обстоятелство бил сключен Договор за правна защита и съдействие № 02166, като и били подписано и пълномощно, и двете от 12.12.2017г. Договорената защита била осъществявана по време на досъдебното производство, включително и по ЧНД № 626 от 2017г., по описа на Районен съд Велинград, когато спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000/хиляда/ лева и същата била внесена още на 18.12.2017г. След неразумно дълго продължило производство спрямо ищеца (по което били извършени множество процесуално-следствени действия в това число разпити, предявяване на разследване и дори очни ставки) на 30.09.2020г., РП Пазарджик, Териториално отделение Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/ прекратил с Постановление наказателното производство по досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и № 1854/2017г., по описа на прокуратурата. Правното основание за прекратяването било чл.243, ал.1, т.2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.

Твърди също, че след жалба на ищеца срещу Постановлението за прекратяване на досъдебно производство в РС Велинград било образувано ЧНД № 388/2020 г., по което с постановено Определение № 260086/17.11.2020г., Постановлението за прекратяване било потвърдено от съда. Същото Определение било влязло в законова сила на 01.12.2020г., видно от Служебна бележка издадена на 16.12.2020г., от РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/.

През времето, когато бил задържан ищеца, и след това по време на цялото досъдебно производство, което неоснователно се било водило срещу него за нещо, което не бил извършил, ищеца е бил изключително притеснен. Изключително шокиращо било за него това, че са го довели в съда на 14.12.2017г. с белезници на краката и ръцете, захванати също към кожен колан на кръста, за да не може да избяга като първия и най-голям престъпник.

Ищецът твърди и, че през целия си живот се бил стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но бил попаднал в тази ситуация без все още да може да си обясня как. За този неприятен инцидент той научил в махалата в която живее и гр.Ракитово, и понеже дори самия град бил с малко като брой жители, го е било срам да се покаже. Все бил ходил с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини, приятели и познати, понеже не желаел да им обяснявам как без вина се оказал виновен; как се наложило да прекара онези ужасяващи за него 24 часа в помещението в полицейското управление; как е бил третиран като престъпник, заедно с такива, които били с обвинение за най-тежките престъпления; как е бил разкарван не само по полицейските управления, но и по прокуратури и съдилища за нещо, което не бил направил.

Настоява се и на това, че все още ищецът понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено от тези неприятни инциденти. Отчуждил се от хората; с много от тях загубил реален контакт; не подържал контакт с роднини с изключение на най-близките си.

Предвид на изложеното счита, че е налице правният му интерес от завеждането на настоящата искова претенция за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и № 1854/2017г., по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава Районна прокуратура Велинград/, прекратено с влязло в сила съдебно Определение.

С оглед евентуалното възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на делото се иска да се има предвид специалната норма на чл. 7 пр. 2 от ЗОДОВ, според която искът се предявява пред съда по настоящия адрес на увреденото лице, с оглед на което настоящата искова молба се депозира именно пред Районен съд гр. Велинград по правилата 2 на родовата подсъдност по ТПК съгласно препращащата разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ. Във връзка с евентуално възражение, че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана страна в процеса и няма пасивна процесуална легитимация се иска да се има предвид, че именно Прокуратурата е призвана да извършва действия по реализиране на наказателна отговорност на лицата, извършили престъпления от общ характер и пак същата институция има задължението да събира доказателства или да възлага да бъдат събирани такива, както и да наблюдава процеса и това налага същата да е именно пасивно процесуално легитимирано да отговаря за вредите по ЗОДОВ.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови Решение, с което да бъде осъдена прокуратурата на РБ да заплати сумата от 24000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за което досъдебно производство № 367 ЗМ 645/2017г., по описа на РУ Велинград и пр.пр.

№ 1854/2017 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград /тогава РП Велинград/, било прекратено на осн.чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, с Постановление от 30.09.2020 г., влязло в законова сила на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумите, ведно с 7306.67лв. –мораторна /наказателна лихва върху главницата за периода от 20.09.2018 г. до 19.09.2021 г. Претендира и съдебно — деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК на 06.02.2019 г. е постъпило Становище – писмен отговор от името на Прокуратура на Република България – гр. София, чрез Емилия Балева– прокурор в ТО към РП –Пазарджик.

По същество счита, че предявения осъдителен иск на осн. чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за сумата от 24000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 7306.67 лв. за периода 20.09.2018г.19.09.2021г. за изцяло неоснователен, поради което и го оспорва в неговата цялост, по следните съображения: За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ било необходимо, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди /в сл. неимуществени/, както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразни действия на лица от съответните правозащитни органи. Следователно, необходимо било ищецът действително да е претърпял вреди и тези вреди да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него обвинение. В настоящия случай липсвали такива вреди, доколкото изложеното от ищецът представлявало по-скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди. В още по-голяма степен, липсвали каквито и да е доказателства тези усещания да се дължат на действия на разследващите. В исковата молба се описвали едни нормални негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които принципно едно висящо наказателно производство би могло да предизвика, поради репресивния си характер. В конкретния случай, нищо не сочело това да е било така и за ищеца. На следващо място, в случай, че не се приемат изложените съображения, оспорва предявения от ищецът М. иск за причинените му вреди по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ като недоказан. В настоящото производство изцяло в тежест на ищеца било да докаже направените в исковата молба твърдения. Ищецът, чрез своя пълномощник твърдял, че спрямо него били настъпили отрицателни последици от незаконното обвинение /описани обстойно в исковата молба/. След запознаване с тези твърдения за ответника било видно, че става въпрос за субективни усещания, които принципно са възможна последици от едно обвинение: преживян стрес, страх от осъждане, ограничаване на социалните контакти и др., предвид репресивния характер на наказателното производство. Същевременно не се сочели никакви доказателства както за наличието на такива усещания у М. и за тяхната сила, така и за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на 3

Прокуратурата на Република България.

В случай, че съда не възприемел така изложените съобразения, при условията на алтернативност, оспорва предявения иск и по размер. В тази връзка сочи, че константна съдебна практика била, размерът на обезщетението за неимуществени вреди да е свързан с критерия за справедливост - правило установено и с чл.52 ЗЗД. Според възприетия в т. II на ППВС № 4/1968г. принцип, определянето на конкретен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди бил въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения. Следователно, справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретните обстоятелства, в конкретния случай – за претендирани неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ: как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за тях трябвало да съответства на необходимото за преодоляването им, но не било проява на справедливост, а напротив, в дисхармония със справедливостта било определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /в т. см. Решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. IV ГП на ВКС/. Въз основа на така утвърдената съдебна практика, претенцията на ищеца била изключително завишена, като не била съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи /вкл. и тази на ЕСПЧ/. Твърди и, че интензитета на увреждането значително превишавал обикновените подобни случаи - което следвало от претендираното обезщетение в размер на 24 000 лв. В тази връзка претендираното обезщетение в размер на 24 000 лв. за неимуществени вреди не било съобразено и с икономическия стандарт в страната. Така например за периода : 2020г. и 2021г., МРЗ за страната била съответно 610 лв. и 650 лв. Претендираното обезщетение било в десетки пъти по-високо от тази стойност. То било и значително завишено и на фона на друг обективен икономически критерий - средния годишен доход на лице, който, според данни на НСИ за 2020г. е 7002 лв.