Решение № 159 от 23.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000191 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 64/18.05.2023 год., постановено по т. д. № 178/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд са отхвърлени като неоснователни обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 694 от ТЗ, предявени от ищеца Национална агенция за приходите (НАП), със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Ал.Дондуков“ № 52, чрез пълномощника Д. С. В. - експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност, срещу ответниците: „Манева Томик“ ООД (н), ЕИК 201092156, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Красно село“, бул. „България“ № 53, ап. А6 и Б. Л. Б. – постоянен синдик на „Манева Томик“ ООД, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 4, офис 409, да се признае за установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 705 675.67 лв., от които 518 124.48 лв. главница и 187 551.19 лв.- лихви, изчислени към 09.03.2022 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелност списък на приети вземания на кредитори на „Манева - Томик“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като обезпечени със запори, вписани в ЦРОЗ.

Постъпила е въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр. София, ул.

„Княз Дондуков“ № 52, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни 1 вземания“ против Решение № 64/18.05.2023 год., постановено по т. д. № 178/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че вписването на запор по реда на Закон за особените залози (ЗОЗ) не представлявало никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, след като е изтекъл шестмесечния срок, определен в разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК и имуществото е предадено на съдника за реализация, тъй като това тълкуване било в противоречие с разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ, която е императивна и не подлежала на стеснително и корективно тълкуване. В допълнение следвало да се отбележи, че не съществувала възможност държавата, като кредитор с публични вземания, за обезпечаване събирането, на които е наложен запор, да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ, доколкото за събиране на вземанията съществувал специален ред, а именно принудително събиране по реда на ДОПК. Излага се също, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ регламентирала привилегията на вземания при реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност. Волята на законодателя била ясна и създава привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетворят предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. В обжалваното решение неправилно било прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се нуждаела от корективно тълкуване, като вписването на запора по реда на ЗОЗ не създавало привилегия за взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запора. Изложени били аргументи при тълкуването на разпоредби на ГПК относно общото действие на запора, които считат, че са неправилно съотнесени към специалния ред за удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производство по несъстоятелност на търговец, тъй като цитираната разпоредба регламентирала привилегията на вземания при реализация на активи само в производството по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентирали общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи но реда на индивидуалното принудително изпълнение. Тази привилегия не съществувала докато търговецът не е в открито производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била специална и изключвала приложението на чл. 136 от ЗЗД. Твърди се, че в производството по несъстоятелност е създаден привилегирован ред на удовлетворяване на държавата като кредитор за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор - първи ред, който не съществува извън производството по несъстоятелност.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Манева Томик“ ООД (н), ЕИК 201092156, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Красно село“, бул. „България“ № 53, ап. А6, съд. адрес: гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 2

10А, офис 14, чрез адв. А. С. от АК - Плевен.

В същия се излага, че в доктрината е възприето становище за необходимостта от корективно тълкуване според действащата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Вписването на запор имало значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Излага се, че вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ имало за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Твърди се, че в полза на взискателя, в чиято полза е наложен запор или възбрана, не възниквало право на предпочитание при удовлетворяването му от запорираното или възбранено имущество, както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459, ал. 1, вр. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217, ал. 1 и ал. 3, чл. 194, ал.

5 от ДОПК. Освен това, нормата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК предвиждала, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Според ал. 4, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Следвало да се има предвид също, че така, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ) и обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ били изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имали само оповестителен характер, с цел да бъдат противопоставими на останалите вписвания. Самата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ уреждала ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но не можела да създаде такова предимство. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, следвало да се тълкува и във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и чл. 724 от ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлявало обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Б. Л. Б.

- синдик на „Манева - Томик“ ООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 4, офис 409.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 3 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Първоинстанционният съд е приел предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към производството разпоредби, съдът е приел е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден покъсно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството хирографарен, но не и обезпечен. В процесния случай, вземането на държавата, представлявана от НАП е публично-правно и в изпълнителното производство по ДОПК е било обезпечено с особен залог, вписан по реда на ЗОЗ, като при условията на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, същото е предадено от публичния изпълнител на синдика в производството по несъстоятелност. Наложените в изпълнителното производство по ДОПК, обезпечения на вземането, включително и чрез особен залог, вписан по реда на ЗОЗ, са непротивопоставими на останалите кредитори на несъстоятелността, съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ, поради което вземането на държавата за публично-правно вземане в производството по несъстоятелност, не може да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а съгласно чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Като краен извод, съдът е счел, че процесното публично вземане на ищеца НАП не се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.

С Решение № 16/25.02.2022 г., постановено по т. д. № 17/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е обявена неплатежоспособността на „Манева - Томик“ ООД с начална дата – 31.12.2021 г. и е открито производство по несъстоятелност.

4

С молба изх. № М-24-28-1950/19#28/24.03.2022 г. Национална агенция за приходите е предявила пред съда по несъстоятелността публични вземания към „Манева - Томик“ ООД в общ размер на 1 097 388.19 лв., като от тях, вземания в размер на 705 675.67 лв. (518 124.48 лв. - главници и 187 551.19 лв. - лихви, изчислени към 09.03.2022 г.), са претендирани от НАП в производството по несъстоятелност на „Манева - Томик“ ООД с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени с издадени по реда на ДОПК постановления за налагане на обезпечителни мерки.