Определение № 354 от 06.06.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Варна, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500254 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ГИТЕКС” ЕООД, подадена чрез адв.

П.Х., против определение № 1245/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 318/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е допълнено определение № 1842/15.05.2023г. по гр.д. № 318/2023г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, като „ГИТЕКС” ЕООД, е осъден да заплати на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД сумата от 1 739, 61 лв. с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за прекратеното производство, в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност – неправилно приложени на процесуалния закон и необоснованост на обжалваното определение, като е молил за обезсилването му, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

Настоявал е, че искането по чл. 248 ГПК е било направено преждевременно, тъй като по същото съдът е следвало да се произнесе с окончателния акт - с решението по делото. Изложил е, че прекратяването на производството е само по главния иск по чл.124 ГПК и производството по евентуалните искове е висящо, а когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и производството е прекратено по главния иск, а е продължило по евентуалния, отговорността за разноски ще следва от изхода на спора по разглеждания иск. Сочил е също, че окръжният съд се произнесъл в разрез с посочена практика на ВКС, според която правните последици от гледна точка на правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от евентуално съединените искове (по главния или по евентуалния) са едни - отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед 1 основателността на разгледания иск – така с влязло в сила определение № 1212/15.03.24г. постановено по ч.к.гр.д. № 490/24г. по описа на ВКС, I - во гр.о. по идентичен казус бил даден отговор на въпроса, че отговорността за разноските се определя от изхода на делото по евентуалния иск, който ще бъде разгледан. Съставът на окръжен съд в тази връзка не изложил мотиви защо след като двата иска са предявени в условие на евентуалност и разглеждането на евентуалния иск зависи от отхвърлянето или неразглеждането на главния иск е приел, че се дължат разноски и по двата иска.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е допълнено в частта на разноските определение № 1842/15.05.2023г. по гр.д. № 318/2023г. по описа на Окръжен съд, с което частично е било прекратено производството по делото по предявения от „ГИТЕКС” ЕООД срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” положителен установителен иск за собственост на апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ул.”Овеч” № 12, вх. А, ет. 2 с идентификатор № *** по КККР, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание трансформиране на право на строеж в право на собственост въз основа на давностно владение на ограниченото вещно право в периода от месец февруари 2010г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 08.02.2023г. /вкл./, на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК. Предмет на производството пред окръжния съд са останали два осъдителни иска на „ГИТЕКС” ЕООД срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС”, заявени в случай на отхвърляне на иска за собственост, а именно: иск с правно осн. чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана като увеличена стойност на имота, в резултат на извършени подобрения със знанието и без противопоставянето на носителя на правото на строеж „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД, извършени в периода от 2018г. до 2021г.; и евентуален, при отхвърляне на претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на същата сума от 89 544 лв., претендирана като обезщетение в размер на стойността, с която ответникът се е обогатил без основание, в резултат на извършени строително - монтажни работи;

Прекратителното определение на окръжния съд е било потвърдено от апелативния съд с определение № 390/18.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 286/2023 г., с което на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът „ГИТЕКС” ЕООД е осъден да заплати на ответника „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД разноски за адвокатско възнаграждение за това въззивно производство. С определение № 1171/30.11.2023 г., постановено по ч.т.д. № 1345/2023 г., Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване определението на апелативния съд, а с определение № 683/20.03.2024 г. по същото дело е 2 уважил молбата на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД по чл. 248 ГПК и е допълнил определение № 1171/30.11.2023 г. в частта за разноските като е осъдил „ГИТЕКС” ЕООД да заплати на осн. чл. 78, ал.4 ГПК на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД сума в размер на 200 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за същото производство. В мотивите на последното определение, Върховният касационен съд е взел становище по доводите на „Гитекс“ ЕООД за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК (висящност на делото по евентуални искове и преждевременност на молбата по чл.248 ГПК), като е изяснил, че предявените от „Гитекс“ ЕООД срещу „Фууд Проджект Мастърс“ ООД три иска не се намират в съотношение главен евентуални, а искът за собственост е кумулативно съединен с двата осъдителни иска, които само помежду си имат характеристиката евентуални.

Искът за собственост е обуславящ за разглеждането на осъдителните искове, но това не ги прави евентуални, тъй като не се претендира едно и също благо, а разглеждането на осъдителните претенции е поставено под условие, че установителният иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение. При съобразяване, че производството по този иск е приключило, то се дължи присъждане на разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Настоящата инстанция, напълно споделя горните разяснения като намира, че в случая с иска за собственост и тези за сумата от 89 544 лв. (като подобрения, евентуално като обезщетение за неоснователно обогатяване) не се претендира едно благо, а искът за собственост е обуславящ разглеждането на осъдителните искове, както и че само последните два осъдителни иска са предявени в условия на евентуалност. Затова и предвид окончателно приключилото производство по иска за собственост (с влязло в сила прекратително определение) разноски следва да се присъдят съобразно правилото на чл. 78, ал.4 ГПК. В случая допълненото прекратително определение на окръжния съд е крайния съдебен акт по см. на чл.81 ГПК за производството по иска по чл. 124 ГПК. Цитираното от жалбоподателя определение № 1212/15.03.24г., постановено по ч.к.гр.д. № 490/24г. по описа на ВКС , I - во гр.о. на ВКС е постановено по различно дело. Там е посочено, че прекратеното производство е по единия евентуално съединен иск, поради което и отговорът на поставения там въпрос за присъждане на разноски с крайния съдебен акт е даден за тази различна хипотеза (цит.:„предвид практиката на ВКС, според която правните последици от отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален, са идентични, като отговорността за разноските се определя от изхода на делото по евентуалния иск, тъй като при евентуално съединени искове държавната такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение“.) Предвид изложените съображения, оплакванията в частната жалба са неоснователни, а определението на окръжния съд като постановяващо идентичен резултат в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

Предвид характера на производството по чл. 248 ГПК и съобразявайки трайната последователна съдебна практика на ВКС (така определение № 60 3 от 31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 11/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 437 от 20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3257/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др., че производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция; че производството по чл. 248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт, и интересът в него е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита; че кумулирането на нови задължения за разноски в процеса относно разноските противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК, което се отнася и до възможността да се присъждат разноски в производството по чл. 248, ал. 3 ГПК) се налага извода, че разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК, вкл. и за инстанционния контрол при обжалване на определението по чл. 248 ГПК не се присъждат и искането на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД за присъждане на такива в размер на 240 лв. не следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1245/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 318/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е допълнено определение № 1842/15.05.2023г. по гр.д. № 318/2023г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК като „ГИТЕКС” ЕООД, е осъден да заплати на „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД, сумата от 1 739, 61 лв. с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за прекратеното производство, в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4