Решение № 979 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000500572 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 142 от 10.01.2025 год., постановено по гр.д.№ 3917/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 26 състав е отхвърлен предявен от Я. И. З. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че ищеца е собственик на Апартамент № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ж.к. „***“, бл.73, ет.5, с площ от 205,94 кв.м, заедно с прилежащото му мазе и 4,189% ид. части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца Я. И. З. с доводи за неправилност. Твърди, че неправилно съдът е приел, че свидетелските показания са противоречиви и от тях не може да се установи в кои периоди е владял имота и в какво се е изразявало това владение. Поддържа, че по делото от събраните доказателства безспорно е установено, че в периода от 1996 год. до предявяване на иска ищеца осъществява фактическата власт върху имота, било то лично или чрез трети лица – наематели, поради което със самото изтичане на срока, е придобил правото на собственост. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Въззиваемия Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди 1 неоснователност и моли за потвърждаване на решението. Излага доводи, че не са налице предпоставките на закона за придобиване на имота по давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от Я. И. З. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се твърди, че е собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в ж.к. „***“, бл.73, ет.5, с площ от 205,94 кв.м., заедно с прилежащото му мазе и 4,189% ид. части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото, представляващо парцел за комплексно жилищно строителство по плана на гр. София, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Твърди, че имотът е придобит през 1992 г. от фондация „Сапио фондация“, на която ищецът бил председател и от прекратяването на фондацията през 1995 г. до настоящия момент той владее имота за себе си, като в част от този период – от 1995 г. до 1998 г. – е пребивавал в САЩ, през което време е отдавал имота под наем, а от 1999 г. и до сега живее в имота и заплаща консумативните разходи за него. Посочва, че след прекратяване на фондацията, имотът е станал собственост на държавата на основание чл.148 /отм./ от ЗЛС, но твърди, че той е владял имота повече от 10 години, считано от 1995 г. и до настоящия момент, като владението е осъществявано лично от ищеца и чрез отдаването на имота под наем. Поради това иска да бъде установено по отношение на ответника, че е собственик на имота.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва иска като твърди, че е ищеца не е придобил правото на собственост върху имота, по посоченото основание, тъй като не е имал правна възможност за това, поради това, че имота като държавен не може да се придобие по давност и моли за отхвърляне на иска.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали по отношение на ищеца е налице фактическия състав на института на придобивната давност, намира следното:

За да може да бъде придобит един недвижим имот по давност в общия случай следва да е налице непрекъснато владение в продължение на 10 годишен период от време. В чл.68 от ЗС се съдържа определение на владението. То е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя. Обективният признак на 2 владението - упражняването на фактическа власт върху веща изисква тази власт да се изразява в установено трайно и пълно владение върху вещта. Субективният признак на владението - изисква да се държи вещта, като своя постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Придобивната давност е юридическо събитие, като юридически факт и представлява сравнително лесно средство за доказване на правото на собственост.

В настоящия случай не е спорно по делото, че с решение от 02.04.1991 г. по гр.д. № 1667/1991 г. на СГС е регистрирана Фондация „Сапио фондация“, като неин представил /председател/ е ищецът Я. З., като с нотариален акт № 191 от 29.01.1992 г. процесният недвижим имот е придобит от фондацията. С решение на СГС от 10.07.1995 г. фондацията е прекратена на основание чл.153 /отм./ от ЗЛС, тъй като целта е противоречала на закона.

При това положение според приложимата към този момент норма на чл.154 /отм./, вр. с чл.148, ал.1 /отм./ от ЗЛС след прекратяването на фондацията имуществото се предава на държавата, поради което процесният имот е станал държавна собственост. Имотът е станал частна държавна собственост, тъй като не притежава характеристиките на имотите, публична държавна собственост.

Неоснователни са доводите на ответника, че имота, като държавен не може да бъде придобит по давност. За имотите частна държавна собственост нормата на чл.86 от ЗС /след изменението съгласно ЗИД на ЗС, обн. ДВ, бр. 31/1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ не установява забрана за придобиването им по давност. До този момент разпоредбата на чл.86 от ЗС предвижда общо, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, без да се прави разграничение дали собствеността е публична или частна. Теченето на придобивната давност за имоти частна държавна собственост обаче е спряно съгласно §1 на ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г./, което е направено с придаване на обратна сила на закона от последния ден преди изтичане на десетгодишния срок за придобиване по давност, т.е. давностният срок е спрян, считано от 31.05.2006 г. Така е въведен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост, първоначално за срок от 7 месеца.

С §3 на ЗИД на ЗДС /обн. ДВ, бр. 105/2006 г./ срокът е удължен с една година – до 31.12.2007 г., а след това с §1 на ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007 г./ срокът е удължен с още една година – до 31.12.2008 г. Четвъртото удължаване на срока на мораториума е въведено със ЗИ на ЗС /обн. ДВ, бр. 109/2008 г./ и е със срок до 31.12.2011 г.

Следващото удължаване на срока е въведено със ЗИ на ЗС /обн. ДВ, бр. 105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г./, като срокът е удължен до 31.12.2014 г. Със ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 31.12.2014 г./ срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31.12.2017 г. Последното удължаване на забраната за придобиването по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, е до 31.12.2022 г. Въведено е с §1 на ЗИ на ЗС /обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г./, като с §2 на ЗИ на ЗС е предвидено 3 обратно действие на спирането на давността, считано от 31.12.2017 г. С РКС № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. /обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г./ разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп. бр. 18/2020 г./ и на §2 от ЗИ на ЗС /обн. ДВ, бр. 7/2018 г./ са обявени за противоконституционни, поради което те не се прилагат, считано от влизането на решението на КС в сила – три дни след обнародването му в ДВ съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията, т.е. от 08.03.2022 г.

От това следва, че за периодите 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 19.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивна давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г., тъй като с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на §2 от ЗИ на ЗС /обн. ДВ, бр. 7/2018 г./, с която е придадено обратно действие на продължаването на срока на мораториума, се приема от КС, че придобивна давност е текла и в периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права. Следователно за времето 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г. давностният срок следва да се зачита.

Във връзка с периода на осъществяваната фактическа власт върху имота пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели – М. М., сестра на ищеца и К. З. – бивша съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК. От техните показания се установява, че ищеца е започнал да живее в имота през 1992 год., а след това заминал за САЩ. След заминаването му имота се отдавал под наем от Я. на компютърна фирма, като свидетелката З.а събирала наема за наемодателя. През това време и тя имала ключ от апартамента. Я. често пътувал, но се завръщал в имота, който подържал, освежавал и участвал в живота на ЕС. Дават показания, че никой не е имал претенции към имота, същия се е владеел спокойно и необезпокоявано от Я..

По въпроса какви действия следва да извърши владелеца, за се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота, следва да се възприемат разрешенията в Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на II г.о., Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на I г.о. и Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. на II г.о. Според тях, преценката дали е осъществен обективния елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установения начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 от ЗС. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му, но не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя; достатъчно е 4 владелецът във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт.

При съвкупната преценка на събраните доказателства и на позицията на ответните страни, се налага извод за основателност на предявения иск. Установи се по делото от свидетелските показания, неопровергани от ответната страна, че ищеца е установил фактическата власт върху имота с намерение за своене след 10.07.1995 год. /след прекратяване на фондацията, чиито председател е бил/. В тази връзка въззивният съд приема, че течащата в полза на ищеца придобивна давност върху имота – частна държавна собственост е започнала да тече на 01.06.1996 год. /след изменението съгласно ЗИД на ЗС, обн. ДВ, бр. 31/1996 г./, спряла е да тече на 01.06.2006 г. и отново е продължила да тече на 08.03.2022 г. – с изтичането на три дни след обнародването на решението на КС на 04.03.2022 г. Също така, давност е текла и за времето 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г. Към момента на депозиране на исковата молба в съда 31.03.2023 год. е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок, поради което правото на собственост е придобито от ищеца.