Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Дупница, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510201179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-5872020/30.03.2021 г., издадено от Директора на АДФИ - гр.София, с което на М. ХРИСТОВ Ч., кмет на Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, ул. М.Д., №..., ет...., ап.9.., с ЕГН **********, на основание чл. 32, ал.1, т. 1, вр. с чл. 35, ал.1 от ЗДФИ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 128, ал. 2, вр. с чл. 94, ал.

3, т. 1, във вр. с чл. 7, ал. 5, вр. с пар. 2 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата пълна отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, които поддържа жалбата и направените с нея възражения и искания. Развива и допълнителни съображения в тяхна подкрепа.

Въззиваемата страна редовно призована не взема становище по жалбата и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбоподателят М. Ч. е Кмет на Община Дупница, поради което следва да организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджета на общината. По отношение на финансовите показатели на управляваната от него Община Дупница била назначена проверка, разпределена на св. Р. КР. П. – гл. финансов инспектор към АДФИ, със седалище гр. София. На 02.10.2020 г. в сградата на Община 1

Дупница при извършената от св. П. проверка относно спазване на ограничението по чл. 94, ал.3, т. 1 от ЗПФ на показателя за „наличните в края на 2019 г. задължения за разходи“, който е с максимално допустим размер от 15 % от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години са взети предвид от свидетеля показателите за периода 2015, 2016, 2017 и 2018 г., без да са отчетени разходите през изтеклата преди датата на проверката 2019-та година. От направените изчисления е установено, че за посочения времеви период от четири години, в който не е била включена процесната 2019-та година наличните задължения за разходи на Община Дупница към 31.12.2019 г. са в размер на 4 216 876 лв. представляват 16.72 % от средногодишния размер та отчетените разходи за последните четири години, който е общо 25 226 624 лв. Същите надвишават с 432 882 лв. ( или 1,72 на сто) максимално допустимия размер от 15% (3 783 994 лв. в абсолютна сума) от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години.

Направен е извод, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от Закона за публичните финанси, във вр. с чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ, във вр. с чл. 7, ал. 5 и във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ от кмета на Община Дупница, за което св. П. в присъствието на свидетеля П.П. – служител на Община Дупница и в присъствието на жалбоподателя му е съставила АУАН. Актът е връчен срещу подпис на същия. В срок били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и обжалваното НП № 11-015872020/30.03.2021 г., издадено от Директора на АДФИ - гр.София, с което на М.

ХРИСТОВ Ч., кмет на Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, ул. М.Д., №..., ет...., ап.9.., с ЕГН **********, на основание чл. 32, ал.1, т. 1, вр. с чл. 35, ал.1 от ЗДФИ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 128, ал. 2, вр. с чл. 94, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 7, ал. 5, вр. с пар. 2 от Закона за публичните финанси.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – П. и П., както и от прочетените и приобщени по делото, по реда на чл. 283, от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, писмените доказателства, сред които справки, заповедни, декларация, решение на ОбС-Дупница и други. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични, подробни, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Макар същите да застъпват различни професионални виждания и позиции относно периода, в който са определени разходите и е изчислен процесният процент добросъвестно предават на съда известната им информация.

От същите показания се установява безспорно начина на констатиране на твърдяното нарушение, както и процедурата по съставяне на АУАН, респ. неговото връчване на жалбоподателя. Въпреки, че свидетелят П. е служител на Община Дупница и в трудови правоотношения със същата, респ. в зависимост от жалбоподателя като кмет, съдът се доверява на разказаното от него, доколкото същото се подкрепя от събраните писмени 2 доказателства и представлява позоваване на безспорни законови и подзаконови изисквания.

При така установената фактическа обстановка съдът след цялостна служебна проверка и след анализ на събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следното:

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят изцяло на формалните изисквания на ЗАНН, въпреки че са издадени в необходимата писмена форма и от компетентни органи, притежаващи нужните законови правомощия за тези действия.

При издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават сериозно и драстично правото на защита на санкционирания субект.

Съобразно изложеното следва да се посочи, че по смисъла на чл. 94, ал.3, т. 1, вр. с ал.1 и ал. 2 от ЗПФ проектът на бюджет на общината се разглежда по ред, определен от общинския съвет. С решението си по ал. 2 общинският съвет одобрява и максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения.

На основание чл. 128, ал.2 от ЗПФ: „Не се допуска поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т.

1 и т. 2 ЗПФ“. Като наред с това, на основание чл. 7, ал. 5 от ЗПФ: „ Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.“

Съгласно § 1, т.22 от ДР на ЗПФ "нови задължения за разходи" са паричните задължения за разходи, които възникват през текущата година, независимо от това дали са платени, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината се определят от Общински съвет, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години - чл.94, ал.3, т.1 на ЗПФ.

3

Настоящата въззивна инстанция приема, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до опорочаване на цялото административнонаказателно производство и до сериозно и значимо нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, като са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т.

4 от ЗАНН.

В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва точно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението, в частта относно формата и конкретните действия на субекта представляващи според АНО изпълнително деяние на нарушението, квалифицирано като такова по чл. 128, ал. 2, вр. с чл. 94, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 7, ал. 5, вр. с пар. 2 от ЗПФ. В атакуваното НП не е описано точно в какво се състои нарушението и отчасти обстоятелствата, при които е извършено, каквото е императивното изискване на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АНО, както и актосъставителят преди него са се задоволили единствено да посочат текстовете на множество законови норми и след това само общия средногодишен размер на натрупаните задължения за разходи към 31.12.2019 година по отчетна група „Бюджет“ в размер на 4 216 876 лв., представляваща 16.72 % от средногодишния размер на отчетените разходи за последни четири години, които са в размер на общо 25 226 624 лв., като надвишават максимално допустимия размер на задълженията за разходите от 15 % от средногодишния размер на отчетените разходи за последни четири години, включващи периода 2015г. -2018 г. Изцяло в този смисъл виж и съдебната касационна практика отразена в постановено по идентичен казус Решение от 08.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 509 / 2019 г. на Административен съд – Перник.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, т. 1 от ЗПФ проектът за бюджет на общината се разглежда по ред, определен от общинския съвет, като общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните взаимоотношения на общинския с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за съответната община показатели и разпоредби. С решението по ал. 2 се фиксира максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения. В случая нито в обжалваното НП, нито в предхождащия го АУАН, не е описано какви конкретни действия, респ. бездействие е извършил кмета на община Дупница свързани със съставянето, внасянето или изпълнението на бюджета, тьй като съгласно цитирания в АУАН и НП чл. 7, ал. 5 от ЗПФ кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините. Посочено е единствено общо и неконкретно – не е привел показателя за „наличните в края на 2019-та година задължения за разходи“ на Община Дупница в съответствие с ограничението посочено в чл. 94, ал.3, т. 1 от ЗПФ Ето защо е налице абсолютно и непреодолимо несъответствие между посечената за 4 нарушена правна норма в издаденото НП и описанието на извършеното нарушение, което се твърди, че е сторено от кмета на община Дупница. Предвид горното обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло, както е сторено и в цитираната по-горе съдебна практика по сходен случай - Решение от 08.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 509 / 2019 г. на Административен съд - Перник.

Нещо повече от цитирания по-горе текст на чл. 128, ал.2 от ЗПФ се сочи, че: „Не се допуска поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗПФ“. От този текст е видно, че отговорността за привеждане на показателите е на юридическото лице Община Дупница, а не на представляващия я кмет, на когото законът забранява само да поема ангажименти за разходи. Тоест обвинението към него по този текст би следвало да е за това, че е направил или поел ангажимент за разходи, а не както актосъставителят и след това АНО на стр. 6 от НП са посочили за това, че като кмет не е привел самия показател в норма според периода.