Решение № 132 от 08.08.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бяла, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100292 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Постъпила е искова молба от В. И. Я., чрез адвокат Д. Г. против Кредирект ЕООД, с която ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 1196475/ 29.11.2024г., сключен между нея и ответното дружество е недействителен поради неточно посочен в него ГПР.

В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че чл.18, ал.1 от договора, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Д. Г..

Твърди, че на 29.11.2024 г. сключила с ответника „Кредирект“ ЕООД, Договор за потребителски кредит №1196475 за сумата от 2600,00 лева, при 50,00% годишен лихвен процент и 63.28% годишен процент на разходите /ГПР/. Заемът следвало да се погаси за 18 месеца, като общата дължима сума възлизала на 3961.56 лева. Вземането по

Договора следвало да се обезпечи с поръчителство за пълния размер на кредита.

Ищецът се задължил в срок от два дни от сключването му да предостави на ответника едно от следните обезпечения /според чл. 6, ал. 1 от Договора/: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената 1 главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната.; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

При липса на представено обезпечение ищецът се задължавал за неустойка, която възлизала на 2546.04 лева. Ищецът твърди, че поради невъзможността да предостави обезпечение под формата на поръчителство, към общото задължение по Договора била включена и въпросната неустойка, разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Общата дължима сума възлизала на 6507.60 лева, а не описаната в Договора 3961.56 лева.

Сочи неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП , така и на чл. 26, ал. 1 ЗЗД , поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения й размер спрямо отпуснатите суми.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Кредирект“ ЕООД взема становище за неоснователност на исковите претенции. Излага подробни съображения за валидност на облигационното правоотношение и за спазване на специалните изисквания на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора. Условията по Договора, включително за плащане на неустойка, били уговорени индивидуално с потребителя, като на последния била дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на Договора. Процесният договор за кредит съдържал всички реквизити по ЗПК и ЗЗП, а клаузите му били съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създавали яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера.

По тези съображения ответникът иска отхвърляне на ищцовите претенции, като неоснователни. Претендира разноски. В уловията на евентуалност, при успешен развой на делото в полза на ищцата, моли на същата да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, предвид множеството заведени дела от ищцата.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № 1196475 от 29.11.2024 г. /л. 6-11/ за сумата от 2600 лева, 2 като е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия. Посочен е фиксиран лихвен процент – 50% и ГПР от 63.28%. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 41-45/, в който е посочен ГПР в същия размер от 63.28% и фиксиран лихвен процент от 50%, както и неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 2546.04лв. Установява се от Лог файл по договора за паричен заем ,че на 29.11.2024г г. в 10.57 часа плащането е обработено ,а кредитът е активен.

Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК ,а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста от ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са и специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че съответната клауза е договорена индивидуално.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ.

Същият е представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между страните на договор за потребителски кредит с посоченото в представения документ съдържание.

Съдът намира, че клаузата на чл.18, ал.1 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 3 допълнително увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК.

Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи.

Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на Договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение. Неизпълнението води до имуществена тежест за потребителя, която е в размер почти равен на отпуснатата заемна сума и която се прибавя към нея, т. е. дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.Такава неустойка не може да бъде оправдана.

В тази връзка съдът не споделя възраженията в отговора на исковата молба. Кредиторът разполага с достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на кредита за икономически по-слабата страна. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредоставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери, съгласно погасителните вноски.

Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си 4 характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано, е обективно неизпълнимо.

Изискванията в рамките само на два дни потребителят да осигури един или двама поръчители с конкретен размер на осигурителния доход, които не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да нямат кредити към банки или други финансови институции, ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга. Следва да се отбележи, че такива изисквания към самия потребител кредиторът не поставя, тоест потребителят е в по-благоприятно положение за сметка на поръчителите, което е житейски и правно нелогично.