Решение № 3809 от 28.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 28.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

9817 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ от „Ю.Б.“ АД срещу П.Г.М. и Н.К.К. за установяване съществуването на следното вземане: 183 532,12 евро - неизплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.11.2012 г. и 30.12.2012 г., ведно със законна лихва от 18.11.2015 г. до изплащане на вземането; 43 094,95 евро - дължими договорни лихви за периода от 15.05.2013г. до 18.11.2015 г.; 748,89 евро – дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; 96 лева - дължими по кредита такси за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г..

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че въз основа на договор за кредит за покупка на недвижими имот № HL37010/17.06.2008 г., сключен между него и П.Г.М., е отпуснал на последната сумата от 157 300 евро, като кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с договорените лихви за 348 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. С договор за встъпване в дълг от 02.03.2010 г. Н.К.К. се е задължил като солидарен длъжник да отговаря за всички задължения по кредита.

Сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 15.07.2013 г., поради неплащане на три последователни погасителни вноски с падежи 15.05.2013 г., 15.06.2013 г. и 15.07.2013 г., съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за кредит. За настъпилата предсрочна изискуемост ответниците са уведомени с нотариална покана на 13.10.2013 г. Излага, че с оглед обявената предсрочна изискуемост в полза на кредитора са били издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 18.01.2016 г., и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 70770/2015 г, по описа на СРС, 57 състав за посочените по-горе суми, предмет на установителния иск. Счита, че предвид постъпилото възражение от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящите искове и моли съда да установи, че ответниците дължат на „Ю.Б.“ АД сумите, посочени в заповедта за изпълнение и исковата молба.

Ответниците по делото П.Г.М. и Н.К.К. оспорват изцяло така предявените искове като недопустими, тъй като е налице влязло в сила определение по ч.гр.д. №51121/2013 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е обезсилена предходно издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за идентично вземане. Оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като представените по делото нотариални покани не били надлежно връчени по реда на чл. 47 ГПК на адреса им, същите са подписани от лице без представителна власт, изпратени са на адрес, различен от посочения в договора за кредит и не са достигнали до знанието на ответниците.

Релевират на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 ЗЗП възражение за нищожност на договорните клаузи (чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 18, чл. 19, чл. 27), както и на тези по допълнителните споразумения към договора за кредит, касаещи едностранното увеличаване на лихвения процент по кредита. Прави се възражение за нищожност и на договора за встъпване в дълг, с който ответникът Н.К.К. е поел солидарно задълженията, тъй като липсват доказателства същият да е вписан в Службата по вписвания към учредената по кредита ипотека. Оспорват подписаните допълнителни споразумения с твърдения за недопустимо начисляване на лихва върху лихва, тъй като просрочените задължения по кредита са прибавяни към редовната главница.

При условията на евентуалност поддържат, че претендираните суми са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се посочи, че неоснователни са твърденията на ответниците за недопустимост на настоящата искова претенция, тъй като за същото вземане е било образувано ч.гр.д. № 51121/2013 г., на СРС, 123 състав, по което издадената заповед за незабавно изпълнение е била обезсилена поради непредявяване на установителния иск по чл.

422 ГПК. Във конкретния случай, обезсилването на издадената заповед по чл. 417 ГПК няма сила на пресъдено нещо между страните относно съществуването на вземането и за кредитора не е налице правна пречка да подаде ново заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Видно от договор за кредит за покупка на недвижими имот № HL37010/17.06.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и П.Г.М., банката е отпуснала на кредитополучателя 157 300 евро, със задължение сумата да бъде върната, ведно с договорените лихви за 348 месеца, до 02.07.2037 г. Уговорено е, че годишната лихва по кредита е в размер на Базовия лихвен процент на банката по жилищните кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, като към момента на подписването на договора стойността му се е равнявала на 6,70 %.

С допълнителни споразумения от 20.03.2009 г. и

04.11.2009 г. към договора за кредит кредитополучателят и банката са постигнали съгласие за определен срок да се въведе облекчено погасяване на задължението, съобразно погасителен план, като просрочената и непогасена лихва по кредита е прибавена към главничното вземане.

С договор за встъпване в дълг от 02.03.2010 г.

Н.К.К. се е задължил като солидарен длъжник да отговаря пред банката за всички задължения на П.Г.М. по процесния кредит.

По силата на подписани между кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник допълнителни споразумения от 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011г., 30.11.2012 г., отново е въвеждан допълнителен период на облекчено погасяване на задължението чрез намаляване на лихвата по кредита, съобразно погасителен план, като просрочената и непогасена лихва по кредита е капитализирана към главничното вземане. Следва да се отбележи, че предвид представените към исковата молба допълнителни споразумения, съдът намира, че между страните е подписано споразумение от 30.12.2011 г., а не от 30.12.2012 г., както е посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба.

Поради непогасяване на три последователни вноски с падеж 15.05.2013 г.,

15.06.2013 г., 15.07.2013 г., „Ю.Б.“ АД е подал заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 70770/2015 г, по описа на СРС, 57 състав, и на 18.01.2016 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми, както следва: 183 532,12 евро - неизплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.11.2012 г. и 30.12.2012 г., ведно със законна лихва от 18.11.2015 г. до изплащане на вземането; 43 094,95 евро - дължими договорни лихви за периода от 15.05.2013 г. до 18.11.2015 г.; 748,89 евро – дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; 96 лева - дължими по кредита такси за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г.., както и 17 538,57 лв. – разноски в заповедното производство.

Съгласно първоначално изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза от 01.12.2017 г., неплатеният остатък от главницата по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК - 18.11.2015 г. е в размер на 183 532,12 евро, формирана като разлика между усвоената главница по кредита 157 300 евро и натрупани към главницата задължения 29 849,90 евро, минус общо погасената главница от 3617,78 евро; дължимата за периода от 15.05.2013 г. до 18.11.2015 г. неизплатена договорна лихва в общ размер на 43 094,95 евро; неплатена автоматична такса и имуществена застраховка в общ размер на 748,89 евро, за периода от 14.08.2012 г. до 18.11.2015 г., Последното постъпило плащане по кредита в размер на 2040,92 евро. на 19.09.2013 г. В о.с.з. от 11.12.2017 г. вещото лице е допълнило, че от аналитичните сметки в счетоводството на банката е видяло осчетоводена сума от 96 лева., представляваща разноски по събиране на вземането, но с оглед поставената му задача не е включило тази сума в експертизата.

В приложение № 1 и №2 от допълнително заключение от 05.04.2018 г., както и в приложение №1 от допълнително заключение с допълнение от 29.10.2018 г., изслушани и приети по делото, в табличен вид е отразено погасяването на кредита, извършено от всеки от двамата ответници с наличните по банковите им сметки суми. В допълнително заключение с допълнение от 29.10.2018 г., по искане на ответниците, вещото лице е посочило и вариант на погасяване на задълженията по кредита с извършените плащания, съобразно първоначално уговореното в договора за кредит и без да се вземат предвид договореното в допълнителните споразумения.

Възражението на ответника Н.К.К. за нищожност на договора за встъпване в дълг от 02.03.2010 г. поради невписването му в Служба по вписванията към учредената по кредита ипотека, съдът намира за неоснователно.

Предвиденото в чл. 171 ЗЗД вписване има отношение единствено за действието на ипотеката към обезпеченото вземане и доколкото не е спорно, че солидарният длъжник е изразил валидна воля да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя П.М. по договора за кредит, то и следва да се приеме, че договорът за встъпване в дълг е валиден и е породил предвидените в него правни последици.

Неоснователни се явяват и възраженията за нищожност на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 ЗЗП на договорните клаузи (чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 18, чл. 19, чл. 27), както и на тези по допълнителните споразумения към договора за кредит, които според ответниците касаят едностранното увеличаване на лихвения процент по кредита. Видно от чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от последно подписаното между страните допълнително споразумение от 30.11.2012 г. към договора за кредит, е договорено, че след изтичане на шестмесечния период на облекчено погасяване, през който лихвата по кредита е в размер на 5,23 %, по кредита ще се начислява лихва в размер на базов лихвен процент от 8,20 % и 1,25 % надбавка, т.е. общо 9,45%. Противно на твърденията на ответниците, увеличението на лихвения процент не е в резултат на едностранна промяна от страна банката, а въз основа на постигнато общо съгласие със задължените по кредита лица. Видно от съдържанието на предходно подписаните споразумения, с които е договаряно многократно преструктуриране на кредита, промяната на първоначалния размер на лихвата по кредита (6,70 %) е била и в посока нейното намаляване за определени периоди на облекчено погасяване и същата е била в размер на 4,46 %, 2,79 %, 2,93%, 2,97 %. При положение, че размерът на лихвата е променян в резултат на взаимно постигнато съгласие, но и като се отчита, че банката също е направила отстъпки в посока намаляване на размера й, в конкретния случай съдът намира, че последващото увеличаване на лихвата не е било в противоречие на чл. 143 ЗЗП.

Основателно обаче е възражението на ответниците за недопустимо начисляване на лихва върху лихва, което е постигнато при подписването на допълнителните споразумения, с които върху първоначално дължимия размер на главницата е прибавяна и просрочената лихва, както и дължими такси по кредита. Анатоцизмът поначало е недопустим по аргумент от чл.

10 ал. 3 ЗЗД, освен при условията, регламентирани в наредби на БНБ. Сочените от ищеца в допълнителната искова молба разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, касаят правилата за определянето на една рискова експозиция като преструктурирана, но не установяват условия, при които банката може да прибавя към главничното вземане по кредита вече изтекли лихви и непогасени такси, които да олихвява отново. В този смисъл и клаузите от подписаните между страните допълнителни споразумения към договора за кредит, с които е уговорено натрупване на непогасените лихви и такси към главницата, са нищожни като противоречащи на закона и не са произвели правно действие. Независимо от този извод, недействителността на тези клаузи не води до нищожност на споразуменията в тяхната цялост, тъй като уговорките за преструктурирането на кредита чрез въвеждане на период с по-ниска лихва са действителни и обективират волята на кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник.