Решение № 298 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002104893 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 222/13.08.2025 г. по в. гр. д. № 127/2025 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлен иска по чл. 153 ЗОНПИ.

Жалбоподателят - Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради грубо противоречие с материалния закон, както и неправилна интерпретация на опосредените факти.

Ответниците- П. А. А. и М. А. Г. , чрез процесуалния си представител излагат съображения за неосновтелност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е потвърдил решение № 246/27.11.2024 година по гр. д. № 18/2021 година на ОС - Ловеч, е отхвърлил предявения от КОНПИ иск да бъде отнето имущество: от П. А. А.

1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], област Ловеч, заедно с построените в него: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** ,мъжки ръчен часовник „Rolex“, иззет с протокол за доброволно предаване по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр.

182/2016година по описа на Специализираната прокуратура) с пазарна стойност 6 700 лева от П. А. А. и М. А. Г.,

1 парични средства в размер на 32 014.23 лева (320 лева и 16 205 евро, равняващи се на 31 694.23 лева), иззети по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр. 182/2016 година по описа на Специализираната прокуратура) от жилище с адрес: [населено място],[жк], блок 39Б, ап. 20, от П. А. А. и М. А. Г.; мъжки ръчен часовник „Candino“ от П. А. А. и М. А. Г., с пазарна стойност 300 лева; мъжки ръчен часовник „Orient“ с пазарна стойност 135 лева;мъжки ръчен часовник „Cеrtus“ с пазарна стойност 55 лева.

Установено е, че производството е образувано въз основа на предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М.

А. Г. искове по реда на чл. 153, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество). Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество на стойност 147 090,27 лева, подробно описано в исковата молба.

Констатирано е, че Комисията е била сезирана с уведомление от Специализираната прокуратура , за това че П. А. А. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 41/2016 г. на СО - СП за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, точки 8, 20 и 23 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и с Протокол № ТД06ВИ/УВ-2854/12.04.2018 година е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. А.

А., като периодът на проверката е 12.04.2008 година – 12.04.2018 година.

Установено е, че с определение по Протокол № 379/18.12.2023 година по гр. д. № 18/2021 година на Окръжен съд Ловеч е допуснато намаляване на размера на предявените против П.

А. А. и М. А. Г. искове и размерът на подлежащото на отнемане имущество на стойност се явява на стойност от 105 454, 23 лв.

Съдът е посочил, че основна предпоставка за отнемането е имуществото в края на проверявания период да се е увеличило в сравнение с това в началото на периода; увеличението да надхвърля посочения в § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество размер и едва след формиране на заключение за наличие на превишение подлежат на изследване доходите на проверяваното лице, техният източник, дали същите съответстват или не на придобитото имущество.

Изложени са съображения за това, че предмет на отнемане може да е имущество, което съществува реално към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Съдът е взел предвид основно и допълнително заключение, изготвени от експерта Н. П. Р., като е посочил че същите са дадени във варианти. Посочено е, че съобразно Вариант 1 от основното заключение доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 836 627,48 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 437 915,75 лева;

2 имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 619 388,93 лева; несъответствието между имуществото и нетния доход е 181 473,18 лева.

Посочено е, че в Вариант 2 от основното заключение доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 029 965,90 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 631 254,17 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 610 543,49 лева; констатирана е положителна разлика между стойността на имуществото и нетния доход – + 20 710,68 лева.

Изложени са съображения, че в допълнителното заключение е отразено, че също има варианти, като по Подвариант 1 са установени доходи 836 627,48лева, разходи 398 711,73лева, нетен доход 437 915,75лева, имущество 611 221,93 лева и несъответствие между имуществото и нетния доход е 173 306,18 лева. Посочен е и Подвариант 2 където доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 120 721,07 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 722 009,34 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 637 226,49 лева; констатирана е положителна разлика между стойността на имуществото и нетния доход – + 84 782,85 лева.

Съдът без да изложи мотиви, е приел, че само в подвариант втори от допълнителното заключение, изготвено от експерта Н. П. Р., са съобразени всички приходи и разходи на ответниците, установени по надлежния ред в исковото производство и след като „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период (§ 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество), а такова в случая не е установено такова., но не са налице предпоставките на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на имущество от П. А. А. и М.

А. Г..

По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М.

А. Г. по реда на чл. 153 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (преди това Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) искове за отнемане в полза на държавата на имущество, описано по-горе, са неоснователни и недоказани.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, следва ли съдът при постановяване на решението си да възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира и без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице 3 задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д.

№ 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК . В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д.

№3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други.

Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване.

При така дадените отговори на поставените за разглеждане въпроси настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с така дадените разрешения в практиката на ВКС и следва да се отмени. Съдът, след като е 4 изброил какви са предпоставките за да може да бъде отнето едно имущество по реда на чл.141 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество се е ограничил само да възпроизведе в своите мотиви какви и колко варианти на основни и допълнителни заключения са приети по делото, без да направи свои собствен анализ за това какви приходи и разходи приема, че имат проверяваните лица за процесния период, какъв е нетния им доход и каква разлика е налице между стойността на придобитото имущество и нетния доход. При това позовавайки се само на втори вариант от допълнително заключение на вещо лице Н. Р., без да посочи защо възприема като обоснован именно него, е достигнал до извод за липса на значително несъответствие по смисъла на пар.2 от ДР на ЗОНПИ. В случая, решаващите изводи на въззивната инстанция не са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства.