Определение № 252 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20258003100158 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Добрев И. против определение № 19336/29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 13560/2024 г. от ІVв състав на СГС.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности, свързани с цената на предявения иск и дължимата държавна такса.

Съдът е приел, че ищецът е разполагал с процесуални и фактически действия да посочи цена на иска, от които не се е възползвал, поради което, неизпълнявайки указанията на съда за посочване цената на иска, е дал основание за връщането на исковата молба.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Въпросът, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е свързан 1 с хипотезата, при която ищецът е посочил цена на иска и е внесъл държавна такса върху нея, но съдът констатира различие между указаната от ищеца цена на иска и действителната. В настоящия случай ищецът не е посочил изобщо цена на предявения от него иск, поради което не следва да се приеме идентичност на хипотезите по посоченото определение на ВКС с настоящия случай, оттам и не следва да се приеме наличие на противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Втория въпрос, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е, при обективна невъзможността ищеца да посочи точната цена на иска, следва ли съдът да изпълни задължението си по чл.70, ал.3 ГПК. Въпросът е нотносим към спора, доколкото в случая съдът не е приел, че се касае за обективна невъзможност на ищеца да посочи цена на предявения иск, а до липса на извършени от негова страна фактически и процесуални действия, чрез които да узнае действително дължимата сума, предмет на предявения от него иск. От фактите и по спора е видно, че не се касае за обективна невъзможност, поради което въпросът е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №

19336/29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 13560/2024 г. от ІV-в състав на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3