Решение № 3630 от 07.08.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 07.08.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

1225 по описа за 2019година на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, 33 иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** да му заплати сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания, изразяващи се в накърняване на авторитета, достойнството му и приписване на престъпление- корупция, в резултат на изложени от ответника в жалби до АК Варна от 22.05.2018г. и до ВАС от 26.07.2018г. срещу него неверни и позорящи данни, и приписване на престъпление- « отказа да изиска наличната справка от ОДМВР, въпреки че е адресирано до него съдебното удостоверение издадено от съдията по делото, с което тя му поднесе на тепсия възможността да спечели делото, шанс, който той проигра???.. с всичките си действия той е изпълнявал указания на адв.

И. Т., представляващ ответниците???... Заб. Той отказа да ме представлява пред следващите институции и не ми поиска хонорар!!! факт без коментар от моя страна, а го представям на Вас господа…тъй като има основания за корупция???…» и „въпреки очевадните факти, че съдията по делото с неадекватните си подходи поднесе на тепсия основанието за спечелване изхода от делото, то адв. И. Д.“ не пожела да се възползва, а се съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и адвоката му Т.- да предреши изхода на делото в тяхна полза, тъй като навярно те са му заплатили и адв.хонорар или още нещо???“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 19.01.2016г. бил упълномощен от ответника в качеството си на адвокат да го представлява по гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС. Делото било насрочено за разглеждане на следващия ден, като ответникът сам бил изготвил исковата си молба. В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника възразил относно допустимостта на производството, доколкото между страните вече е бил воден и решен идентичен спор, предмет на гр.д. № 8978/2009г. по описа на ВРС. Твърди, че тези обстоятелства не са му били известни и споделени от доверителя му и предвид ангажирането му по делото предния ден, той е бил в обективна невъзможност да ги узнае. Делото било прекратено от съда на основание чл. 299 ГПК. В същото съдебно заседание ответникът по спора оспорил и представени от С. в копия писмени документи- удостоверение за предоставено право на ползване, протокол на ОбНС на лицата, на които е било предоставено това право, бележки за извършени плащания. Твърди, че е бил помолен от ответника да завери за вярност тези документи. Отказал да стори това, тъй като не е видял оригиналите. След съдебното заседание, помолил ответника да му предостави оригиналите на въпросните документи, но след като той не спазил уговорката, взаимоотношенията им приключили. Впоследствие узнал, че ответникът е продължил делото и го е загубил на три инстанции. На 22.05.2018г. се твърди, че ответникът депозирал срещу него в Адвокатска колегия жалба, в която написал: „че ищецът е отказал да изиска налична справка от ОДМВР, въпреки че издаденото СУ било адресирано до него, с което съдията му поднесъл на тепсия възможността на спечели делото, шанс, който той проиграл, че с всичките си действия ищецът изпълнявал указания на процесуалния представител на ответниците по делото, че бил отказал да го представлява пред следващите институции и не му поискал хонорар, факт без коментар от моя страна, а го представям на Вас господа…тъй като има основания за корупция“. С решение № 713 по протокол № 11/10.07.2018г., АК Варна отказала образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца. Срещу това решение ответникът депозирал жалба, в която отново написал „че съдията по делото с неадекватните си похвати поднесе на тепсия основанието за спечелване изхода на делото, а адв. Д. не пожела да се възползва, а се съобрази единствено с дадените му указания от ответника Т. и адвоката му Т. да предреши изхода на делото в тяхна полза, тъй като навярно те са му заплатили и адв. хонорар или още нещо“. ВАС отменил решението на ВАК с конкретни указания и след изпълнението им, с решение № 892 по протокол № 19/29.11.2018г., отново било отказано образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца. В резултат на всички тези действия на ответника се твърди, че същият е обвинил ищеца в извършване на престъпление- корупция, вменявайки му, че е изпълнявал указания на насрещната страна по спора, че от нея е получил адв. хонорар или още нещо, за да предреши спора в нейна полза, в т.ч. че не се е възползвал от неадекватните действия на съдията, който му поднесъл на тепсия спечелване на делото. Твърди, че с тези си действия ответникът е подронил професионалния му авторитета пред институциите и колегите му, и е накърнил личното му достойнство. Сочи всичко това да се е отразило негативно на личния и професионалния му живот. Бил под напрежение. Липсата на концентрация се отразили зле на работата му, допускал грешки. Активирали се и проблемите му със сърцето, получавал тахикардии. Затова заявява настоящата искова претенция за обезвреда на търпяните от него неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент определя в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Отрича твърденията влошаване на здравословното състояние на ищеца, загубата на концентрация, накърняването на самочувствието и личното достойнство на ищеца да е резултат на негови действия. Посочва, че действията му по подаване на сочените жалби до ВАК и ВАС е провокирано от действията на ищеца, в качеството му на негов процесуален представител и в частност това, че ищецът не следвал неговите виждания относно водене на делото, не представял доказателствата, с които той се бил снабдил, не пожелал да зададе конкретни въпроси към вещото лице, не пожелал да вземе издаденото СУ и да се снабди с изисканите с него документи. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция.

Приети са за съвместно разглеждане насрещни искове на Г.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, 33 с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 280 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5000лева, от която 2500лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на психически и физически болки и страдания, търпяни в резултат на бездействия на ответника в периода 2008-2012г. по повод защита правата на ищеца като ползвател на земи по пар. 4 ЗСПЗЗ; 1500лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат неизпълнение задължения на ответника по сключен между страните договор за правна помощ от 19.01.2016г. за осъществяване на защита и процесуално представителство по гр.д.

№ 6125/2015г. по описа на ВРС и 1000лева, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на действията на ответника по завеждане на настоящото гражданско дело.

Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: С ответника Д. се познавали от 2008г., когато той и колегата му И. И. представлявали ползвателите на имоти в м-ст Ментеше. За защита правата на ползвателите било създадено сдружение, което се сочи, че е било представлявано от ответника. В периода 2011г. до 2012г. били водени колективни искове, събирали се пари за адв.хонорари с цел защита правата на ползвателите, в т.ч. тези на ищеца. Твърди се, че в този период ответникът убеждавал ищеца, че правата му ще бъдат защитени и ще запази имота си предоставен му за ползване с ПМС. В крайна сметка, ищецът загубил имота си. Твърди, че в резултат бездействията на ответника и други адвокати, делото по колективния иск е било прекратено от съда, поради неизпълнение указания на съда. Твърди, че в този период ищецът изпитвал постоянно нервно напрежение. Случващото се го тормозело психически, което повлияло на отношенията със семейството му. Влошило се здравословното му състояние. През 2010г. се обострил псориазиса му, а през 2011г. получил втори инфаркт. Твърди, че м.януари 2016г. се срещнал пред ВРС с ответника, който му казал, че знае, че води гражданско дело, по което изявил готовност да го защитава без адв. хонорар. В предварителен разговор му обяснил, че ответниците по воденото от него гр.д. № 6125/2015г. на ВРС са спечелили през 2007г. дело срещу него с действия противоречащи на закона. Уведомил го и относно виждането си за водене на делото и доказателствата, с който е успял да се снабди и които искал да бъдат събрани. В хода на съдебното заседание обаче се твърди, че ответникът не защитил интересите му, не се съобразил с желанието му да се разпита конкретен свидетел, не направил усилие по събиране на доказателствата, които той желаел.

В резултат на това, ищецът отново преживял стрес и нервно напрежение. След като получил настоящата искова молба, ответникът отново бил в шок и пълен потрес.

Върнали се стреса, нервното напрежение, влошили се отношенията в семейството му. Ето защо, счита че за обезвредата на така причинените му вреди паричният еквивалент е в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията.

В с.з. исковата и насрещната искова молба и отговорите се поддържат.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначалният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: че ответникът е извършил твърдяните деяния, а именно на посочените дати е изнесъл в жалби до ВАК и ВАС неверни, позорящи данни за ищеца и му е приписал извършване на престъпление; тяхната противоправност, настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди. Доказването им е в тежест на ищеца с изкл. на вината, за която законът въвежда оборима презумпция за наличието й, възлагаща в тежест на ответника обратно доказване, т.е че не е налице негово виновно поведение.

Предмет на претенцията в случая са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелства и приписване на престъпление, довели до уронване престижа и доброто име на ищеца.

Искът е допустим. В случая не се цели установяване на престъпен състав по НК, в частност този на клеветата по чл. 147 НК. А и не във всеки случай противоправното и вредоносно деяние по естеството си е и престъпление. Гражданската отговорност може да се реализира и без наказателната, напр. при престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският деликт.

Между страните няма спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.05.2015г. ответникът е подал искова молба, с която е заявил иск за собственост и по която е било образувано гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС.

Исковата молба е била подадена лично от него. С определение от 02.12.2015г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2016г. В това съдебно заседание ответникът, там ищец, е бил представляван от адв. И.Д. съгласно адв. пълномощно от 19.01.2016г. В рамките на проведеното о.с.з., процесуалният представител на ответниците адв. Т. е направил възражение за недопустимост на производството поради отвод за сила на пресъдено нещо. Предвид предприети от ответниците оспорвания, съдът е задължил ищеца да завери за вярност представени от него преписи от писмени документи, както и да представи в следващо съдебно заседание в оригинал част от тях. Разпитани са били двама свидетели водени от ищеца и е изслушано заключение на в.лице. Разпоредено е било и издаване на съд.удостоверение в полза на процесуалния представител на ищеца за снабдяване с реституционната преписка от ОСЗ Варна, а впоследствие по молба на ищеца С. и такова за снабдяване с документи от АВп. Делото е било отложено и насрочено за 10.03.2016г. Съдебните удостоверения са били издадени, като върху това, което да послужи пред ОСЗ Варна е удостоверено и получаването му от С. на 28.01.2016г. С определение от 15.02.2016г. в закрито заседание, съдът е прекратил производството по гр.д. № 6125/2015г. по описа на ВРС поради недопустимост на иска на основание чл. 130 вр. чл.