Решение № 541 от 28.10.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Дупница, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20241510101419 по описа за 2024 година

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, е предявило срещу С. С. З., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл.79 ЗЗД. Искането е: 1. да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: главница по договор за потребителски кредит № 40009652956 в размер на 1909.10 лева, договорно възнаграждение в размер на 817.04 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 06.11.2023г., лихва за забава в размер на 203.53 лева, дължима от 26.07.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.11.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва: 240.19 лева, дължима от 06.11.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

2. да бъде осъден длъжникът да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 632.61 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1191.44 лева, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 20.05.2022 г. в качеството на кредитор сключил със С. С. З., като длъжник, договор за потребителски кредит № 40009652956, съгласно който отпуснал заем в размер на 2000 лева със срок за погасяване 36 месеца, с годишен лихвен процент 41 %, ГПР 48, 98 %, като длъжникът купил допълнителни услуги, за които дължи: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 700 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1300 лева. По този начин общият размер на задължението възлиза на 5506.03 лева, общият размер на месечната вноска по договора - на 152.94 лева, с дата на погасяване 25-ти ден от месеца.

Кредиторът изпълнил задължението си, като на 20.05.2022 г. превел сумата 2000 лв. по банкова сметка, посочена в договора. С анекси от 21.10.2022 г. и 29.12.2022 г. е 1 постигнато споразумение за намаляване на погасителни вноски и бил подписан нов погасителен план.

Длъжникът направил 3 погасителни вноски, общо 516, 40 лв., и преустановил плащанията, поради което е начислена лихва за забава - 211.22 лева за периода 26.07.2022 г. дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.11.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), които към момента са заплатени частично - 7.69 лева, остатъкът на задължението е в размер на 203. 53 лева. С плащанията си клиентът е заплатил и 40.00 лева начислени такси по Тарифа.

Поради неизпълнението на задълженията от длъжника кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на всички суми съгласно договора. След датата на предсрочната изискуемост е начислено обезщетение за забава, което за периода от 06.11.2023 г. до 27.03.2024 г. възлиза на 240, 19 лв.

Предвид заплащането общо на 516, 40 лв., дължими са следните суми: главница в размер на 1909.10 лева, договорно възнаграждение в размер на 817.04 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 06.11.2023 г., лихва за забава в размер на 203.53 лева, дължима от 26.07.2022 г. - дата на изпадане на длъжника в забава, до 06.11.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва: 240.19 лева, дължима от 06.11.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 632.61 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1191.44 лева.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 665/2024 г. по описа на РС – Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение за сумите за главница, договорно възнаграждение и за обезщетение за забава; заявлението е отхвърлено в частта относно претендираните суми за купени допълнителни услуги.

Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В постъпилия писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се получаването на сумата по договора за кредит. Направено е възражение за недействителност на договора на основание чл.10, чл.11 от ЗПК, както и за недействителност на клаузите за купена услуга Фаст и за купена услуга Флекси на основание чл.10а от ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40009652956 от 20.05.2022 г., сключен между него и С. С. З. при следните параметри: сума на кредита: 2000 лева, срок на кредита 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48. 98 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0. 11 %.

Уговорено е сумата по кредита да бъде предоставена чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка.

При сключването на договора са купени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуги "Фаст" на стойност 700 лева и пакет услуги "Флекси" на стойност 1300 лева. Общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 5506.03 лева, а на ежемесечната вноска - в размер на 152.94 лева.

Съгласно чл.15.1 от Общите условия допълнителната услуга "Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл.15.2 от Общите условия допълнителната услуга "Флекси" предоставя право да се променя погасителния план - при определени условия е възможно отлагане на погасителни вноски, намаляване на размера на погасителни вноски, промяна на датата на падежа на погасителните вноски.

Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия при просрочване на плащане на месечна вноска кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент, 2 увеличен с 10% годишно, изчислен за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.

В чл.12, ал.2 от Общите условия е уговорена възможност за прекратяване на договора при просрочване на две последователни месечни вноска в пълен размер, като е необходимо писмено уведомление до длъжника.

От представеното от ищеца извлечение от банковата сметка на ответницата, посочена в договора, се установява извършването на превод от ищцовото дружество на сумата 2000 лв. на 20.05.2022 г.

Приложено е ч.гр.д. № 665/2024 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявените установителни искове ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 665/2024 г. по описа на РС – Дупница. И по установителните, и по осъдителните искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - сключването на договора за кредит и за продажба на допълнителни услуги, предаването на сумата по договора за кредит на ответника, поемането на задължение от него да върне посочената в договора сума. В тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които основава своите възражения.

По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски кредит и за продажба на допълнителни услуги от 20.05.2022 г. г., както и на последвали анекси за отлагане заплащането на вноски. Предвид представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от банковата сметка, по която е преведена сумата по договора, по делото е установено получаването от ответницата на сумата по кредита, респ. – неоснователно е направеното в тази насока възражение.

За сключения между страните договор се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В този специален закон, както и в ЗЗД и в ТЗ, включително и в други закони, уреждащи правила относно договорите за кредит или заем, не съществуват разпоредби, според които уговорките за договорна възнаградителна лихва, като възнаграждение за ползването на предадената парична сума, да не могат да надвишават определен максимален размер. Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва /Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК/.

В случая годишният процент на разходите /в който не е спорно, че е включена възнаградителната лихва/ – 48, 98 %, не надвишава установения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК и уговорката за лихвен процент като част от този годишен процент на разходите не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и поради противоречие на закона.

Основателно е възражението за нищожност на договора за кредит поради невключване на разходите за допълнителните услуги в годишния процент на разходите. От становището на ищеца, изразено в молба Вх.№ 8587/09.08.2024 г. е видно, че по делото е безспорно обстоятелството, че възнаграждението за гореописаните допълнителни услуги не е включено в ГПР.

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са 3 уговорени към договор за потребителски кредит и дават на купилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б.

И, когато купуването на посочените услуги се оказва задължително за получаване на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да имат възможност потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляване на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор, както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на купилия тези услуги потребител право на приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможност да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

От данните по делото и твърденията на ищеца е видно, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/133f08e0-9d9a-491f-9b4b-6e61d0c53f5e