Решение № 4116 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4116 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „С.в.“ АД - длъжник по изп. дело № 20238510400805, на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, срещу постановление за отказ от 23.03.2023 г., с което ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, такса по т. 31 ТТРЗЧСИ и по т. 26 ТТРЗЧСИ и е приел за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. по т. 4 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от ЧСИ сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение се дължало единствено за образуване на делото, понеже е платил задължението на 17.03.2023 г., в срока за доброволно изпълнение. Оспорва приетите за събиране разноски в размер на 24 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ, с доводи, че съдебният изпълнител не му е предоставил документ за тях, издаден по реда на ЗСч. Оспорва новоприетата с постановлението такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС, като поддържа, че постановлението е връчено на дружеството по електронната поща, а сумата в Тарифата е определена за „изпращане по пощата“, което водело до неоснователно обогатяване на съдебния изпълнител за сметка на длъжника. Моли съдът да отмени обжалваното постановление за разноски изцяло и да се намалят разноските на длъжника.

Взискателят по изпълнителното дело Н.Г.А. е изразила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатското възнаграждение включва както такова за образуване на дело, така и възнаграждение за воденето му, всяко от които определено в минимумите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. МРАВ.

Сумата от 80 лева за ДДС, счита за правилно приета от ЧСИ. Излага, че длъжникът е станал причина за образуване на делото, понеже не е предприел действия за доброволно изпълнение преди датата на образуване на изпълнителното дело. Сочи, че 1 в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ да извърши действия по чл. 18 ЗЧСИ. Счита, че ТТРЗЧСИ не прави разлика между връчване по електронна поща или на хартия, поради което таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ също се дължи. Сочи, че по изпълнителното дело има доказателства и за извършване на разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ. Моли да се остави жалбата без уважение.

В мотивите по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.П., поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че размерът на възнаграждението за адвокат е съобразен с минималния по НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство и не следва да се определя под законовия минимум, независимо от степента на правна и фактическа сложност по делото. По силата на сключения договор за правна защита и съдействие са приложими разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, понеже към момента на сключване на договора обемът от необходимите действия по делото бил неизвестен. Сочи, че размерът на пропорционалната такса по т.

26 ТТР към ЗЧСИ следва да се определи върху сбора на вземанията, по изпълнителния лист с включено възнаграждение за процесуално представителство. Счита таксите по т.

4 и т. 31 ТТРЗЧСИ за съобразени с размерите по Тарифата и начислени за реално извършени действия. Поддържа, че за електронно връчване се дължат разходи, с оглед поддръжка на електронен подпис и книжен служебен архив на ЧСИ. Услугата електронна поща представлявала електронна съобщителна услуга, която също се заплаща, според Директива 2002/21/ЕС от 07.03.2002 г. Моли да се остави без уважение жалбата и да потвърди постановлението за разноски.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20238510400805 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя Н.Г.А., чрез Адв. дружество „Ш. и Я.“, въз основа на изпълнителен лист № 185 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 34014 от 2021 г., по описа на СРС, 138 с-в, и на изпълнителен лист № 518 от 09.02.2023 г. по гр. д. № 20710 от 2022 г., по описа на СРС, 179 с-в, срещу длъжника „С.в.“ АД, ЕИК: ****, за заплащане на суми в общ размер на 908 лв. - присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съответните производства.

Претендирани са разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие по изпълнително дело, в общ размер на 480 лв., с ДДС. На ЧСИ П. са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 07.03.2023 г . на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, изх.

№ 16924/07.03.2023 г. Към поканата за доброволно изпълнение е приложено постановление за приетите за събиране по делото разноски от 07.03.2023 г. (л. 10).

На 08.03.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на публични задължения на длъжника.

На 10.03.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е получено Съобщение за налагане на запор с изх. № 16927/07.03.2023 г., с указание след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът да бъде вдигнат.

На 20.03.2023 г. длъжникът е подал възражение, вх. № 34097/20.03.2023 г. срещу размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и приетата за събиране т.

31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и за съразмерно намаляване на пропорционалната такса.

С обжалваното Постановление за разноски от 23.03.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране разноски, за адвокатско 2 възнаграждение от 480 лв. с ДДС, по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 117, 36 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ от 24 лв. с ДДС, като е приел за събиране допълнителна такса от 12 лв. по т.

4 от ТТРЗЧСИ - за връчване на постановлението на длъжника.

Актът на ЧСИ П. е връчен на длъжника посредством електронната му поща на 29.03.2023 г. Жалбата на „С.в.“ АД е подадена на 03.04.2023 г., в установения от закона двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По жалбата срещу разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението.

В случая не се установява длъжникът да е изпълнил преди завеждане на изпълнителното дело на 07.03.2023 г. на задълженията за заплащане на разноски в полза на взискателя по изпълнителни листове от 2021 г. и 2022 г. Следователно длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело и дължи разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМРАВ в минимален размер от 240 лв. с ДДС в полза на взискателя, които реалното са заплатени. (л. 4-5 от изп. дело).

Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане, извън извършено овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.

Пори тези съображения съдът приема, че дължимите от длъжника „С.в.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство са в размер на 240 лв., с начислен ДДС - за образуване на делото.

При намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е основателно.

Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т. е. в случая сумата общо 908 лв. по двата изпълнителни листа. Настоящият състав споделя становището, че при определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се включват и разноските за адвокатско възнаграждение.

Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 908 лв., възлиза на 90, 80 лв. без ДДС или 108, 96 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена пропорционалната такса по т. 26, посочена в 3 постановлението в размер на 117, 68 лв.

Във връзка с доводите в жалбата, свързани с оспорените такси по т. 31, по т. 4 от ТТРЗЧСИ, съдът намира следното :

Според нормата на т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: а/ получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б/ банкови такси и комисиони; в/ осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г/ транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д/ вещи лица; е/ пазачи; ж/ преводачи и тълковници; з/ премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и/ придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0, 50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к/ заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В случая по изпълнителното дело липсват доказателства за направени разноски в размер на 24 лева по т. 31 ТТРЗЧСИ и неясно за кое конкретно действие е начислена тази сума. Следва да се посочи, че за справка до НАП е начислена такса по т. 3 от Тарифата, като няма данни да е правено друго имуществено проучване на длъжника. В случая длъжникът е публично дружество - монополист и банковите му сметки са оповестени и достъпни в интернет пространството. Поради това, не е налице основание за приемане за събиране на таксата по т. 31 в размер на 24 лв. с ДДС.

Относно таксата начислена по т. 4 от ТТРЗЧСИ, съдът констатира, че според тази норма такса от 10 лв. се начислява за изпращане по пощата на призовка, препис от жалбата, уведомление и книжа. При тълкуване на нормата във връзка с разпоредбата на т. 31, б. "к" ТТРЗЧСИ, съгласно която допълнителни разноски са разходите за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги, настоящият съдебен състав намира, че таксата по т. 4 касае дейността по организиране изпращането чрез пощата на документите, посочени в т. 4 ТТРЗЧСИ като разходи за копирни и канцеларски услуги.

В случая уведомлението до длъжника е връчено по електронна поща и липсват доказателства за сторен разход във връзка с връчването. П о делото остава неясно конкретното основание за начисляването на сумата. Отделно в ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ не е предвидена възможност в процедурата по изменение/допълване на разноските в изпълнителния процес да се начисляват за първи път допълнителни такси и разноски.

Ето защо и в тази част жалбата е основателна.

Предвид изложеното в съвкупност, обжалваното постановление за разноски от 23.03.2023 г. подлежи на отмяна, както следва : в частта, с която е отказано да се отмени разпореждането на ЧСИ П. за събиране на такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, в частта, с която се отказва да се намали размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ над размер от 108, 96 лв. с ДДС до приетия за събиране размер от 117, 36 лв. с ДДС, в частта, в която е начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС в частта, в която е отказано намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение - за разликата над 240 лв., с начислен ДДС, до претендирания от 480 лв. с ДДС и разноските следва да се намалят, според мотивите на решението.

Разпечатката съдържа 42 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/133edbe3-1c5c-438b-83c6-b7e70447a86c