Решение № 195 от 16.12.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бяла, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й. като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100418 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "България” № 81В,ап.3,чрез юрк. Елиана Цолова- пълномощник, против Д. М. Й., ЕГН **********

Моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника Д. М. Й., ЕГН **********,че същият дължи на „АПС Бета България" с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3, сумата в общ размер от 1758.43 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 1000 лв.;

2) договорна лихва,върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 07.01.2020 г до 07.07.2021 г.;

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 356.79 ли. за период от 07.07.2021г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда/31.01.2025г./ до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноските по заповедното и исково производство, включая и юрисконсулстско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител с изразено становище за недопустимост,а по същество и за неоснователност на исковите претенции.Релевира доводи,че ответникът не притежава процесуална пасивна 1 легитимация по отношение на ищеца ”АПС Бета България” ЕООД, поради липса на надлежно уведомяване за извършената цесия.На следващо място,счита че липсва идентичност между вземането посочено в Заповедта за изпълнение и предявения в срок установителен иск.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

На 07.01.2020г. е сключен Договор за паричен заем кредирект №386413 между „Сити Кеш“ООД и Д. Й.. Видно от същия на последната е предоставена в заем сума от 1000.00лева, дължима на 18 вноски, от които 4 по 33.38 лв. и 14 по 90.58 лв., при 40.05% лихва; 48.2% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок:поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 2018.36 лв. Общия размер на задълженията,включващи главница,лихва и неустойка е 3420.00лв.

На 31.01.2025г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало заявление до Районен съд – Бяла за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.

М. Й. за следните суми по Договор за потребителски кредит № 386413 от 07.01.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Д. М. Й.: 1000 лв. – главница;

401,64 лв. – договорна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2021 г.; 2018,36 лв.

– договорна неустойка при непредставяне на обезпечение; 802,38 – такси съгласно Тарифа за таксите и разходите на „Сити кеш“ ООД; 356,79 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 07.07.2021 г. до 21.01.2025 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Заявлението е уважено за главницата, като е издадена Заповед № 55 от 14.02.2025г. по ч. гр. д. № 82/2025г. на Районен съд – Бяла.

С влязло в сила разпореждане от същия ден заповедния съд е отхвърлил заявлението „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. М. Й., ЕГН ********** в частта, относно следните вземания по Договор за потребителски кредит № 386413 от 07.01.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Д. М. Й.: 401,64 лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2021 г.;

802,38 лв.– такси съгласно Тарифа за таксите и разходите на „Сити кеш“ ООД;

356,79 лв.– обезщетение за забава в плащането за периода от 07.07.2021 г. до 21.01.2025г.,а с влязло в сила определение №98/14.02.2025г. производството по ч.гр.д.№82/2025г. е прекратено за сумата от 2018.36 лв.-неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит.

С разпореждане №342/05.03.2025г. заповедния съд е указал на заявителя,че относно вземанията за които е отхвърлено заявлението същия може да предяви осъдителен иск.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на кредитора в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си, което е сторено.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 13.01.2022г. между АПС Бета България ЕООД и „сити Кеш“ООД .

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено, чрез „АПС БЕТА“ 2

ЕООД уведомително писмо за станалата продажба, като липсват доказателства същото да е надлежно връчено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия, в това число и размер на договорната възнаградителна лихва; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между стария и новия кредитор и уведомяване на длъжника за извършване на цесията.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични доказателства за усвояването на сумата от 1000 лева, както не са събрани доказателства, свързани с извършването на плащания за погасяване на кредита, които да бъдат приспаднати от размера на главницата.

По отношение на въведеното от особения представител на ответника възражение за ненадлежно връчване на уведомлението за извършена цесия,съдът намира същото за неоснователно. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в посочения смисъл - решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./ Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в посочения смисъл - решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, I ТО; решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І ТО; решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І ТО/. Доколкото след изпълнение на сочените изисквания на ответника чрез особения му представител са били надлежно връчени преписите от исковата молба, ведно с приложенията към нея, сред които договор за цесия, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД/л.67 от делото/, съдът намира, че е налице уведомяване за цесията, поради което и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД същата е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

3

Относно установителните претенции за мораторна лихва и за възнаградителна лихва,съдът намира същите за недопустими,а съображенията за това са следните: Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената заповед за изпълнение ще влезе в сила.

(арг. от чл. 416 ГПК) Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.

В конкретиката на казуса,съдът констатира,че с Разпореждане № 595/22.04.2025г. по ч.гр.дело № 82/2025 г. на РС-Бяла, на което е направено позоваване в исковата молба, на заявителя – ищец в настоящото производство са дадени указания за предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, но тези указания касаят единствено вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение - вземането за главница и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. За сумата за мораторна лихва /законна лихва за забава върху главницата/ в размер на 356.79 лв. за периода 07.07.2021г.– 21.01.2025г. ,както и договорна такава ,в размер на 401.64лв., начислена за периода 07.01.2020г. до 07.07.2021г., ищецът не може да предяви специалния установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като това вземане не е предмет на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.26 от НЗПП ,съдът определя юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство ,в размер на 80.00лв.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Й., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № 386413 от 07.01.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Д. М. Й., ведно със законната лихва считано от 31.01.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за парично задължение №55 от 14.02.2025г., постановена по ч.гр.д. №82/2025г. по описа на РС-Бяла.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като процесуално недопустим предявения 4 иск по чл. 422 от ГПК от „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3 против Д.

М. Й., ЕГН **********, в частта относно следните вземания по Договор за потребителски кредит № 386413 от 07.01.2020 г.: договорна лихва,върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 07.01.2020 г до 07.07.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 356.79 ли. за период от 07.07.2021г. до 21.01.2025 г. и прекратява производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Д. М. Й., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, разноски в исковото производство в размер на 395.00 лв.

/триста деветдесет и пет лева/,представляващи внесена д.т., възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.