Решение № 1200 от 27.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ IV –

158

27.12.2019 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря В. Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1586 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Валентин Карабойчев – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 38), против Решение № 2025 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 6602/2018 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивницата е осъдена на основание чл.109 ЗС вр. чл. 51 от ЗС да преустанови действията си, с които препятства обективно правото на собственост на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като й осигури достъп до терасата - плосък покрив, който се явява обща част от сграда с идентификатор № ***, в която се намира имота на ищцата, пред апартамент * на етаж *с идентификатор *** – собственост на ответницата Н., поради необходимост от извършването на неотложни ремонтни дейности в общите части на сградата, както и да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 807, 20 лева съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първата инстанция неправилно е квалифицирала предявения иск като негаторен по чл.109 от ЗС. Твърди се, че с исковата молба ищцата-въззиваема не е изложила твърдения, че ответницата-въззивница е извършила конкретни неправомерни действия или че поддържа такова състояние, а упражняването на правото на собственост от въззивницата само по себе си не може да представлява неоснователно противоправно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Въззивницата счита, че предявеният иск е с правно основание чл. 51 ЗС и въз основа на това поддържа, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, като е постановила недопустимо решение. Евентуално, счита решението за неправилно. Излага съображения, че дори и с правно основание чл. 51 ЗС, искът се явява неоснователен. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 51 ЗС е неприложима за общите части от сградата и че ищцата-въззиваема не е легитимирана да предяви самостоятелен иск без решение на общото събрание на етажната собственост.

Счита, че въззиваемата не може да иска достъп до чужд имот с мотив, че ще ремонтира, ако не е получила необходимото административно разрешение за такава дейност. Твърди, че въззиваемата би могла да извърши ремонт на общата част като ползва съществуващия достъп през капандурата на покрива на сградата. Моли съда да обезсили решението, евентуално да го отмени изцяло. Претендира за присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемата В.Н.Г. е представила писмен отговор чрез адвокат Мариана Трифонова – с пълномощно по делото (л. 16). Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Въззиваемата моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да й присъди разноските, направени във въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата се представлява от адвокат Трифонова, която поддържа отговора на въззивната жалба. Представя разходен лист, отчетна сметка, договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.

235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно. След извършване на служебната преценка за допустимост на решението, съдът намира, че същото е и допустимо, като съображенията за това са следните:

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че с исковата молба ищцата-въззиваема не е изложила твърдения, че ответницата-въззивница е извършила конкретни неправомерни действия или че поддържа такова състояние, а упражняването на правото на собственост от въззивницата само по себе си не може да представлява неоснователно противоправно действие по смисъла на чл. 109 ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***, а ответницата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в същата сграда. Твърди се, че през периода 2009 г. – 2018 г. в собствения на ищцата апартамент многократно са нанасяни щети върху стените и тавана вследствие на проливни дъждове, непочистване на водостоци и компрометирана и неподдържана настилка на терасите над него, като ищцата многократно е ангажирала майстори, които да нанасят изолиращи материали върху настилката на намиращите се отгоре тераси и да отстранят щетите в апартамента й. Посочва се, че при извършен оглед от строителни работници, било установено, че причината, поради която при всеки проливен дъжд жилището на ищцата се наводнява, е неотложната необходимост от извършването на ремонт на терасите на сградата, които се намират, пред апартамент *, етаж *, който е собственост на ответницата Н., поради нарушената цялост на настилката, компрометирането на плочата, непочистване на водостоци, тъй като ответницата не живее постоянно в имота и не го поддържа. Твърди се, че поради начина на изпълнение на строежа, достъпът до терасите е ограничен и до тях може да се достигне единствено като се премине през апартамента, собственост на ответницата. Отбелязано е, че след многобройни разговори и молби от страна на ищцата да й бъде осигурен достъп, с оглед необходимостта от извършване на ремонтни дейности на покрива, такъв достъп не й е бил предоставен. Поддържа се, че от създалата се ситуация ищцата търпи множество имуществени вреди, тъй като при всеки дъжд жилището й се наводнява, което налага извършването на нов ремонт, грундиране, боядисване, подмяна на ламинатен паркет и др. Излагат се твърдения, че е било свикано общо събрание на етажната собственост, което е взело решение по т. 2 от дневния ред за извършването на ремонт на терасата, за което ищцата изрично е поискала достъп, за да извърши ремонта на своя сметка.

Посочено е в исковата молба, че на ищцата все още не е осигурен достъп до терасата, находяща се пред жилището, собственост на ответницата, поради което за ищцата се поражда правният интерес да предяви настоящата искова претенция, като поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да осигури на ищцата достъп до тераси на сградата, намираща се пред апартамент *, етаж *, който апартамент е собственост на ответницата.

Съдът намира, че в своята в съвкупност изложените в исковата молба твърдения сочат за осъществено от ответницата неоснователно действие, което пречи на ищцата да упражнява пълноценно своето право на собственост. Неоснователното действие се изразява в отказа на ответницата да предостави на ищцата достъп до собственото на ответницата жилище, през което може да се осъществи достъпът до обща част на сградата за извършване на необходими ремонтни дейности. Преченето се изразява в това, че ищцата е лишена от възможността да извърши ремонт на обща част на сградата, който ремонт е необходим, за да може ищцата да владее и да използва по предназначение собствения си апартамент без пречки, по-големи от обикновените.

Неоснователни са доводите, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск поради наличие на специален ред за защита, предвиден в разпоредбата на чл. 54а ЗУЕС.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС собствениците са длъжни да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата. Разпоредбата на чл. 54а ЗУЕС предвижда, че при прието решение от общото събрание на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик до притежавания от него самостоятелен обект кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп.

Заповедта по се издава в срок до 1 месец след подадено искане от председателя на управителния съвет (управителя), придружено от констативен протокол за неосигурен достъп, съставен от управителния съвет (управителя) и двама собственици и изпълнението й се осъществява по реда на АПК.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд в доклада по делото, че предвидената в закона възможност да бъде прието решение на общото събрание за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС и възможността да бъде предприета процедура по чл. 54а от ЗУЕС не лишава ищцата от възможността да предяви иск с правно основание чл. 109 ЗС. Дори и да се приеме, че приложеният по делото списък на присъствалите на общо събрание, ведно с протокол от провеждането му, е годно доказателство за установяване на взетите решения, не може да се приеме, че общото събрание е приело решение за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС. Видно от съдържанието на представеното писмено доказателство, общото събрание е взело решение по т. 1:

„Покрив – до 31.07.2018 г. Н. Д.да събере и представи 3 оферти за ремонт на покрива, които да се закачат на таблото във входа, а по т. 2 „Тераса – В. Н. Г. да поиска достъп за ремонт на тераса пред ап. * на ет.

*, като не ангажира финансово съкооператорите“. Ето защо не може и да се приеме, че са налице предвидените в чл. 54а ЗУЕС предпоставки за осигуряване на достъп до имота на ответницата по административен ред.

Неоснователни са доводите, че ищцата не разполага с активна легитимация да води настоящия иск по причина, че по този начин се предявявали чужди права. Съдът намира, че с предявения иск ищцата не защитава чужди права, а правото си на индивидуална собственост върху притежавания от нея самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците. Предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут и ограничени вещни права, но и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, без да отнемат неговото владение. Решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи. Настоящият съдебен състав намира, че такова бреме (право на въздействие), което ответницата е длъжна да търпи, е задължението й да предостави достъп до собствения си недвижим имот, за да бъдат извършени работи в обща част на сградата в режим на етажна собственост, без извършването на които ищцата не би могла да упражнява пълноценно индивидуалното си право си на собственост върху притежавания от нея самостоятелен обект в сградата.