Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 37 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 1554/2025
Вид
Присъда № 37
Подписан
20.04.2026
Състав
Миглена Маркова

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 37/20.04.2026 година по НОХД N 1554/2025г. по описа на ПОС

Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимия Р. К. Д. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 343 ал.3, предл.6-то, буква „б“, вр. ал.1, буква „в“, вр. чл.342 ал.1 предл.3-то от НК за това, че на 19.07.2019год. в землището на с. Скутаре, обл. П., на път II-56 километър 97, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ : „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „…Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на И.В.Г. ЕГН: **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Производството по делото е протекло по общия ред, като настоящото разглеждане на делото е трето по ред пред ОС- П..

Първоначално е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Р. К. Д. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е образувано НОХД № 1192/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С протоколно определение № 408/15.07.2021г., постановено в проведеното по делото разпоредително заседание, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Определението не е обжалвано и протестирано.

Внесен е отново обвинителен акт срещу подсъдимия Р. К. Д. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 1700/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В проведеното разпоредително заседание по делото подсъдимият и защитниците му поискали разглеждане на делото по особените правила на НПК, диференцирана процедура по гл.27, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. На 26.08.2021г. е постановена присъда № 25/26.08.2021г., с която подсъдимият Р. К. Д. е признат за виновен в това, че на 19.07.2019г. в землището на с. Скутаре, обл.

П., на път II-56, километър 97, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, е 1 нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.В.Г., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на 4/четири/ години лишаване от свобода, като е признат за невинен за това да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение. На основание чл. 57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Р. К. Д. наказание четири години лишаване от свобода е определен първоначален общ режим. На основание чл. 343г вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият Р. К. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По постъпили въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от частните обвинители, чрез техния повереник, срещу така постановената присъда, е образувано ВНОХД № 40/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. По делото е постановено решение № 32/25.02.2022 г., с което на осн. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив. от стадия на разпоредителното заседание. След връщане му е образувано НОХД № 390/2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С протоколно определение № 451/07.04.2022г., постановено в проведеното по делото разпоредително заседание, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. По протест на Окръжна прокуратура – П. срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 214/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, по което е постановено определение № 190/23.05.2022 г., с което определение № 451/07.04.2022 г. по НОХД № 390/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е потвърдено като правилно и законосъобразно.

По внесен нов обвинителен акт срещу Р. К. Д. е образувано НОХД №584/2024г. В проведеното на 05.06.2024г. разпоредително заседание по делото е постановено протоколно определение № 874/2024г., с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и неговите защитници за прекратяване на наказателното производство, както и за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. По жалба на защитника на подсъдимия срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 355/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, по което е постановено определение № 293/16.07.2024 г., с което е потвърдено определение № 874/05.06.2024г. на Окръжен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно. В проведеното на 27.09.2024г. заседание по делото подсъдимият и защитниците му поискали разглеждане на делото по особените правила на НПК, диференцирана процедура по гл.27, в хипотезата на чл.371 2 т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. ПОС постановил определение, с което обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието на подсъдимия, както и събраните на досъдебното производство доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С присъда № 64/27.09.2024г. по НОХД № 584/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив подсъдимият Р. К. Д. е признат за виновен в това, че на 19.07.2019 г., в землището на с. Скутаре, обл. П., на път II-56, километър 97, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на И.В.Г., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на три години лишаване от свобода, като е признат за невинен за това да е нарушил правилата за движение по пътищата - по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия Р. К. Д.. На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1, т.7 НК на подсъдимия Р. К. Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Съдебният акт бил протестиран и обжалван пред Апелативен съд-Пловдив. С Решение № 117/09.07.2025г. по ВНОХД № 26/2025г. по описа на ПАС присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОСПловдив.. В цитираното решение са дадени указания делото да се разгледа по общия ред с оглед отстраняване на разминавания и противоречия в събрания доказателствен материал, анализиране на същия с оглед разкриване на обективната истина. Така е образувано настоящото производство, по което делото протече по общия ред, въпреки направеното искане от страна на адв.Д. и подсъдимият, то да се разгледа по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съдебният състав остави без уважение искането им, с оглед дадените писмени указания от Апелативен съд-Пловдив, които се явяват задължителни за настоящата инстанция.

Пред съдът са депозирани писмени молби от пострадалите лица: В. И. Г. и Б. Б. К. с искане същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото. С определение на съда, исканията им са уважени.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Сочи, че установената в хода на досъдебното производство фактическа 3 обстановка е доказана в хода на съдебното следствие, като в същото са установени и допълнителни факти, важни за разкриване на обективната истина, сред които обстоятелството, че пострадалият и свид. К. са пристигнали в П. със скутер, с който по- късно свидетелят сам се е прибрал в дома си. Предлага се да се ценят с доверие показанията на свид. А. относно начина на движение на пострадалия по пътното платно – бавно, равномерно и без да залита. Навеждат се доводи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице към престъпния резултат. Твърди се, че подс. Д. се движел със скорост от 80km / час, което сочи, че е имал достатъчно видимост към пострадалия в момента, в който го е осветил с фаровете на управлявания от него автомобил, както и че последният се е намирал извън опасната зона за спиране, поради което и подсъдимият е можел своевременно да предприеме спиране на автомобила каквото поведение изисква разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че подсъдимият не е реагирал своевременно на възприетата от него опасност на пътното платно. С оглед дрехите, с които пострадалият е бил облечен към момента на деянието и голите части от тялото му, представителят на ОП-Пловдив приема, че същият е бил осветен своевременно от фаровете на автомобила управляван от подсъдимия, който поради субективни причини не го е възприел като опасност на пътя и съответно не е предприел дължимото съобразно ЗДвП поведение - да намали или да спре автомобила. Приема се от държавното обвинение, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 20 ал.1 ЗДвП, доколкото не е контролирал моторното превозно средство във всеки един момент от движението му.

Пледира се за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за максимално предвидения в чл. 66 ал. 1 от НК срок, както и да бъде наложено наказание лишаване от права да управлява моторно превозно средство. Предлага се вариант на разпореждане от съда с веществените доказателства приложени по делото. Пледира се, подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители - адв. Т., поддържа обвинението и пледира подс. Д. да бъде признат за виновен, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че следва да се приемат като достоверни показанията на свид. А., че пострадалият се е движел праволинейно, успоредно на бялата ограничителна линия в близост до мантинелата. За установено приема, че пострадалият е бил с тъмни дрехи, а подсъдимият е управлявал със скорост от 80 км/ч. без да е предприел действия по намаляване на скоростта или спиране, при което опасната му зона е била 80.40метра и е имал видимост към пострадалия от 150метра при движение на дълги светлини, с каквито свид.В.С. твърди, че подс.Д. се е движел, т.е можел е да го възприеме, че е на пътното платно, което е породило задължението му да намали и спре, което не е сторил, с което е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Излагат се съображения, че и при движение на къси светлини в извън населено място при липсата на насрещно движещи се автомобили, скоростта на управлявания от него автомобил е 4 технически несъобразена с конкретната видимост. Излага съображения, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.2 от НК, като наказанието бъде определено съобразно предвидената санкция на правната норма към датата на деянието над средния й размер, което да бъде изтърпяно ефективно, за да се постигнат целите на чл.36 от НК. Пледира се продължителният период от време да не бъде отчитан като смекчаващо вината обстоятелство с оглед липсата на разумен срок на разглеждане на делото, което е еднакво нарушение на правото на защита и на близките на пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства моли да се отчете поставянето в опасност на живота и здравето на спътниците на подсъдимия, които са пътували в колата му при неработещ фар в посока с.Скутаре, несигнализирането на тел.112 за инцидента, предприетите мерки по укриване на престъпното деяние, младата възраст на пострадалия. Сочи се, че съдът следва да отчете съпричиняването към престъпния резултат от страна на пострадалия, високата обществена опасност на деянието и дееца. Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение като се отчете сложността на делото и реално извършените действия от страна на поверениците.