Определение № 1102 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 06.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002100148 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от З. Г. Б., действащ чрез адв. Б. С. от АК – Ш., срещу въззивно решение 207/15.10.2024 г. по в.гр, д. № 253/2024 г. на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, в която, в резултат на частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 73 от 15.03.2024г. по гр.д.№1036/2022г. на РС-Нови пазар, е признато за установено по отношение на З. Г. Б., че ищците М. С. В. /М. Г./, С. С. В. /М. Г./ и С. С. В. са собственици съответно на по 1/9 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. К., обл. Ш., с площ от 25190 кв.м. (обозначена и като нива 25,186 дка в местн.

Х., ІІІ катег. ), при посочени граници.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжлаваната част е очевидно неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на същото в частта по уважения иск по чл.124, ал.1 ГПК и неговото отхвърляне.

Насрещните страни - ищците в производството М. С. В. /М. Г./, С. С. В. /М. Г./ и С. С. В., чрез пълномощника си адв. Г. Б. от АК- Ш., оспорват жалбата с писмен отговор като неоснователна.

В останалите части въззивното решение като необжалвано, не е предмет на касационното производство.

Първоинстанционното решението в частта, с която е обявена нищожността на пълномощно № 97, том I, акт № 6/27.11.2013г., както и е прогласен за частично недействителен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение № 189, том XIX, дело № 3231/06.12.2013г. на нотариус с рег. № *, съгласно който С. В. В. и А. В. Ш. са дарили на А. А. А., собствените си 2/3 ид.ч. от нива с площ от 25,186 дка, III кат., м. Х., а по сега действащия КККП на [населено място], имот с идентификатор *** по ККР на [населено място], общ. К., обл. Ш., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното :

1

Въззивният съд е установил, че ищците са законните наследници на С. В. В., починал на 28.09.2012 г. Наследодателят С. В. е едно от трите деца (заедно с А. В. Ш. и З. В. Х.) на В.

М. И., починал на 17.02.1983 г. и на съпругата на последния А. В. И. е починала на 08.09.2008 г.

С решение № ГД1450/30.03.1999 г. на ПК Каолиново, на наследниците на В. И. е възстановено правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1/ нива от 5,408 дка, III кат., м.“А. К.“, представляваща имот с идентификатор *** по ККР на [населено място], общ. К., обл. Ш., с площ 5409 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и 2/ нива с площ от 25,186 дка, III кат., м.“ Х.“, представляваща имот № *, а сега имот с идентификатор *** по ККР на [населено място], общ. К., обл. Ш., с площ 25190 кв.м., при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, том Х1Х, дело № 3231/06.12.2013 г. на нотариус с рег. № *, на 06.12.2023г., А. А. А., като пълномощник на С. В. В. и А. В. Ш., дарил на себе си собствените на упълномощителите 2/3 ид.ч. от нива с площ от 25,186 дка, III кат., представляваща имот с идентификатор *** по ККР на [населено място], общ. К., обл. Ш.. При изповядване на сделката било представено пълномощно с рег. № 97, том I, акт № 6/27.11.2013 г., заверено от кмета на с. Дойранци.

С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том XXI, дело № 3443/21.12.2013 г. на нотариус с рег. № * при НК, на 21.12.2013 г., А. А. А. е прехвърлил в полза на ответника З. Г. Б. сочените 2/3ид.ч. от придобития имот, описан в н. а. № 189/06.12.2013 г.

В показанията на свид. В.О.,братовчед на ищците, е посочено, че бащата на последните имал ниви в [населено място], общо 25 дка. Братовчедите му не искали да продават същите, но се оказало, че били продадени от А., някъде през 2002 г. като свидетелят не е сигурен за това обстоятелство. Ищците отишли да говорят с човека, който ги купил, но не се разбрали, тъй като предложените пари им се видели малко. Чул, че А. им предлагал парите. Свид. А.

Х., приятел на ищците М. и С., сочи, че от последните чул, че притежавали нива от 25дка в Д. к.. Бил при нотариуса с М. лятото на 2022 г., когато ответникът З., му предложил цена за нивата, но той не се съгласил. З. работел нивата, но кой му я бил дал да я работи, свидетелят не знаел.

По иска за собственост на тримата ищци срещу ответника З. Б., въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на наследодателя С. В. В., както и че последният приживе е придобил въз основа на реституция, собствеността върху 1/3 ид.ч. от процесната нива от 25.186дка. в землището на [населено място], Ш. обл. В резултат на това и на основание чл.5 от ЗН, след смъртта на наследодателя, неговата 1/3ид.ч. е преминал в патримониума на ищците, по наследство, като всеки от тях е станал собственик на по 1/9 ид.ч. от посочената нива. Като последица от обявената нищожност на сделката по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189/06.12.2013г. на нотариус с рег. № *, е прието същата да не е произвела вещноправен ефект, поради което с последващото дарение не е прехвърлено на ответника Б. правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота /притежавани от М. С. В., С. С.

В. и С. С. В. по 1/9ид.ч./.

Направеното от ответника Б. защитно възражение, че е придобил спорната общо 1/3 ид.ч. от описания имот, по давност, като добросъвестен владелец, считано от 21.12.2013 г. до завеждане на исковата молба, е прието за неоснователно. Въззивният съд е воден от направеното тълкуване на закона, че за да се придобие правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност (чл.79, ал.1 от ЗС) е необходимо да бъде установено непрекъснато владение върху конкретен имот, със съответния срок 10 години, или 5 години (при добросъвестно владение), владението трябва да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

Съответно за да се приложат последиците на кратката петгодишна давност, давността трябва да е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца 2 собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае към момента на възникването на юридическото основание, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 от ЗС. По отношение добросъвестността, въззивният съд (за разлика от първоинстанционния съд) е посочил, че в случая за ответника Б. е налице субективната добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, за която няма значение вида на прехвърлителната сделка с несобственика, и защото същият се ползва от презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС, която презумпция ищците не са оборили в случая.

Независимо от този извод принципно за наличие на добросъвестност, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ответникът да е упражнявал фактическа власт/владение върху процесния имот от 21.11.2013 г. нататък, като видно от стилистиката на мотивите, терминологично „владение“ е използвано като израз, заместващ „фактическа власт“, както е и общоприето да се употребява. Посочено е, че липсват каквито и да е доказателства А. да е бил във владение на имота към датата на първата прехвърлителна сделка / на 06.12.2013г /, поради което не следва извод, че е предал на надарения Б. фактическата власт/владението върху процесните идеални части от имота две седмици по-късно, а и липсва такова отразяване в нотариалния акт, обективиращ дарението. Прието е, че сключването на договорна ипотека по отношение на ид.ч. от същия имот от ответника Б. за обезпечаване на свой кредит не е фактическо действие по установяване на фактическа власт върху имота, предмет на договора, и само по себе си не доказва установяване на явно и несъмнено владение върху този имот /за което се е позовал съда и на решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109 от 2013 г. II г. о./, а и тази ипотека е сключена само три години и седем месеца преди предявяване на исковата молба, който срок е по-малък от необходимия за придобиване на имота по давност. Не е споделен и довода на ответника, че е общоизвестен факт, че същия се занимавал със земеделие и че е обработвал процесната нива от момента на придобиването й през 2013 г. до настоящия момент, защото такива доказателства по делото не са събрани, съответно че представената автоматична справка от ДФ Земеделие не е приобщена към доказателствения материал по надлежен ред, а и същата отразявала кампания в периода 2019 г. - 2023 г. За неоснователен е счетен и доводът на ответника, че липсвало оспорване от ищците както с исковата молба, така и в хода на процеса, че той е във владение на имота от момента на придобиването му чрез правна сделка през 2013 г. до сега, тъй като доказването на правоизключващо възражение, каквото е това за придобиване на имота по давност, следва да се извърши по реда на пълно и главно доказване от ответната страна, каквото не бе осъществено в хода на производството, а ищцовата страна не е признала факта на осъществявана фактическа власт върху процесните идеални части от ответника през сочения период.

В обобщение, въззивният съд е заключил, че заявените от М. С. В., С. С. В. и С. С. В. срещу ответника З. Г. Б. установителни претенции за собственост се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните въпроси :

1.1/ Чия е доказателствената тежест да обори презумцията за добросъвестно владение?

1.2/ Следва ли добросъвестен владелец, придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик да доказва факта на владението?

2/ Може ли при постановяване на решението си съдът да приеме за недоказани факти и обстоятелства, които не са изрично оспорени от страните, макар да не са приети за безспорни в доклада по делото ? .

По горните въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 1095 от 01.10.2008 г. по гр. дело № 3202/2007 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 385 от 3

06.10.2010 г.гр. дело № 1359/2009 г. на II г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр. дело № 3131/2007 г. на III г.о., решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр. дело № 2760/2003 г. на IV г.о. и решение № 15 от 15.01.1980 г. по гр. дело № 2571/1979 г. на I г.о. на ВКС; решение № 1381 от 26.01.2009 г. по гр. дело № 4762/2007 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 153 от 07.04.2010 г. по гр. дело № 847/2009 г. на II г.о. на ВКС; решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр. дело № 3076/2019 г. на II г.о. на ВКС/; Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. на ОСГК на ВС.

В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпрос :

3/ Може ли прехвърлител, който знае, че не е собственик да предаде владението на добросъвестен приобретател по сключена между тях транслативна сделка?

Заявява се общо, че произнасянето на ВКС по тези въпроси ще допринесе за уреждане на съдебната практика и за точното тълкуване на закона, без допълнителна обосновка.

Предвид мотивите на въззивния съд, поставените с изложението въпроси не могат да обусловят допускане касационното обжалване. Събораженията за това са следните:

Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е определящ изхода на делото, правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и за правилността на обжалваното решение или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и от обосноваване на някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Наличието на общата и допълнителната предпоставка /основание/ за селекция са кумулативно изискуеми.