Определение № 1440 от 03.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20251200100711 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 9849/23.06.2025г., подадена от Р. С. Б., ЕГН ***, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адвокат П. И. Ш., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Предявени са за разглеждане пред съда искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.

С ИМ са изложени следните фактически твърдения:

Сочи се че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна Прокуратура Петрич/ ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 21.08.2002г.-17.12.2002г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в качеството му на длъжностно лице- контрольор на ГС „Кулата“, Златарево, Илинден е присвоил около 18 244.00лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр.с чл. 201 от НК. Впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 13 585.83лв.

Сочи се с ИМ, че веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища" - София. С прокурорско Постановление Вх. № 1591/14.09.2006г. по описа на Районна прокуратура – Петрич, на обвиняемия са наложени мерки за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 2 000 лева. С друго прокурорско постановление от 14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Втората ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1244/2007г. по описа на Петрички районен съд. По последното с Определение № 1

509/12.06.2007г., съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка.

Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи в Г., каквито предложения е имал, след като е останал безработен.

Сочи се че същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление Вх. № 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура-Петрич. Доколкото година и седем месеца след привличането на ищеца като обвиняем срещу него не са предприемани други процесуално-следствени действия, същият е поискал от Съда да отмени така наложената му ограничителна мярка. По повод на това му искане било образувано ЧНД № 20081230200537 по описа на Районен съд Петрич, по което с Определение № 301/27.03.2008г., Съдът повторно отменил наложената забрана по чл.68, ал.1 от НПК и чл.75, т. 3 от ЗБДС /отм./.

Твърди се с ИМ, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. Прокуратурата прецизирала размера на „присвоените“ парични следства (съобразно посоченото по-горе). С Постановление Вх.№ 1591/20.10.2008г.

Районния прокурор на Районна прокуратура Петрич отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв. на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - поради изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето като обвиняем. С ново Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г., допълнително било прецизирано обвинението като е добавено описание на квитанциите по които е станало „присвояването“. С Постановление вх.№ 1591/13.03.2009г.

Прокуратурата за трети път е наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г. тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Петрич.

Сочи се с ИМ че Досъдебното производство е продължило прекалено дълго- почти 6 години.

Най-накрая Районна прокуратура Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това че е извършил посоченото по-горе в ИМ престъпление, като в Районен съд Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен.

По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г.

Навадени са доводи с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се 2 чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние - не спял преди всяко съдебно заседание от наказателното производство; страдал от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари че вече е в затвора; пиел антидепресанти; получил здравословни проблемибезсъние, високо кръвно налягане, диспипидемия, пристъпно предсърдно мъждене, постоянно главоболие, световъртеж, сърцебиене и прескачане на сърдечния ритъм. За последното дори бил хоспитализиран през 2014г. в МБАЛ“Свети Врач ЕООД“-гр.Сандански.

Наложило се да приема постоянно медикаменти за поддържане на нормалното кръвно налягане и за сърдечен контрол. От нервното напрежение му изпаднали няколко зъба.

Поддържа се с ИМ, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в *, *, където всички се познават Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, за който се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник. Не отишъл дори на абитуриенския бал на сина си през 2012г. от срам пред съселяните си.

Твърденията на ищеца сеа, че действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Между тях възникнали скандали и караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.

Тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Р. Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар К. Г. дава убедено мнение за 3 извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към него момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л. М., по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа", „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизат и регионалните вестници в.„Струма“ и в.“Вяра“, и то в продължение на няколко дни подред.

Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“. В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се с ИМ, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата било образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012r. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал като не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст- това е още позначителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си- на 41 години. Когато е оправдан, вече е на * години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Круто е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок. Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив.