Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2856 от 16.07.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2514/2018
Вид
Решение № 2856
Подписан
16.07.2018
В сила
18.09.2018
Състав
КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2856 гр. Пловдив, 16.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2514 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против К.П.С., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2328.13 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит с номер ***г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс интернешънъл“/ и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 08.07.2014 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД; договорна възнаградителна лихва в размер на 1291.68 лева за периода 15.02.2012 г.-15.10.2013 г.; договорна лихва за забава в размер на 921.38 лева за периода 16.02.2012г.-31.10.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 08.11.2016 г. до окончателното й погасяване, за които суми включително е издадена заповед от 11.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на ПРС, ХIV гр. с-в.

В исковата молба ищецът сочи, че на 14.10.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и К.П.С., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем ***, като с подписването на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 3921.68 лева. Сочи, че с полагането на подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на заемодателя. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за потребителски заем, кредитополучателят се е задължил да върне заема, заедно с добавка /договорната лихва/, на 48 равни месечни погасителни вноски, до 15.10.2013 г., всяка в размер на 160.35 лева, съгласно погасителен план – неразделна част от Договора за кредит. Твърди се, че длъжникът преустановил обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 15.02.2012 г. Излага, че съгласно Общите условия към договора, при забава в плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на длъжника – ответник по делото била начислена и лихва за забава в общ размер на 921.38 лева, представляваща сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатени главница от съответните погасителни вноски, считано от 16.02.2012 г. – деня, следващ датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска до 31.10.2016 г.

Твърди и, че на 08.07.2014 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на който вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски кредит ***г. е прехвърлено в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, изцяло в всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощили „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведомил длъжника за станалата продажба на вземането, за което е направен опит чрез изпращане на писмено, което било получено лично от адресата на 10.11.2014 г.. В условията на евентуалност, моли, да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчена на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си по договора за потребителски паричен кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното ч. гр. д., но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед /приети по реда на чл. 423 ГПК с определение от 20.12.2017 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПОС/, се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед от 11.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на ПРС, ХIV гр. с-в. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К.П.С..

Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Възразява срещу дължимостта им. Оспорва да се намира в облигационно отношение с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл файненс” ЕАД. Оспорва да е получил посочената в исковата молба сума. Прави възражение за давност, както относно акцесорните, така и относно главната претенция. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл.

22 ЗПК. В договора нямало данни за лихвения процент по кредита, а само за ГПР в размер на 53.51 %. Достигало се до значителна нееквивалентност на престациите.

Размерът на формирана от ищеца печалба надвишавал близо четири пъти размера на предоставения заем. Рискът при небанковите финансови институции бил по-нисък в сравнение с банковите институции. Заобикаляла се разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК., тъй като ГПР бил повече от пет пъти по-висок от размера на законната лихва. Клаузата от договора за заем, че ГПР е в размер на 53.51 % била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като действителният размер бил в различен размер от посочения. Не бил установен и механизъм как е изчислен този процент и какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. На основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен. Клаузите регламентиращи лихвения процент и ГПР – представлявали част от същественото съдържание на договора. При евентуалност, ако не се приемело, че договорът е изцяло нищожен, следвало да се прогласят за нищожни посочените клаузи в договора. Уговорките в договора относно ГПР били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Твърди, че в чл. 7 от договора била предвидена неустойка, която представлявала начисляване на лихва върху лихва. Уговореният размер на неустойката по чл. 7 от договора противоречал на добрите нрави, поради което клаузата излизала извън обезщетителната, обезпечителната и санкционната функция на неустойката. Неустоечната уговорка била нищожна и на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. Счита, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие. Липсвало съгласие за съществените елементи на договора за цесия между цесионера и цедента. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

С определение в съдебно заседание от 15.05.2018 г. производството е частично прекратено по отношение на претенцията за възнаградителна лихва за разликата над 1004.73 лв. до пълния първоначален размер от 1291.68 лв., респ. заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена. Като е останала висяща претенция за възнаградителна лихва в размер на 1004.73 лв. за периода 15.02.2012 г. – 15.10.2013 г.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: - чл.

422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл.

422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.

Приложено е ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в, от което се установява, че по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, депозирано на 11.11.2016 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.П.С. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта е подадено възражение, прието по реда на чл. 423 ГПК по в. ч. гр. д. № *** г. на ПОС, в резултат на което е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.

Между „БНП

Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.П.С. е подписан договор за потребителски паричен кредит ***. С посочения договор на ответника по производството е предоставен кредит в размер на 3500 лева. Включена е в размера на вноските застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 8.79 лв. по всяка отделна погасителна вноска. Начислена била и такса усвояване на кредита в размер на 77 лв. Месечната погасителна вноска била 160.35 лв., а годишният процент на разходите 53.51 %. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. Погасителните вноски били 48 на брой, а крайният срок на договора – 15.10.2013 г. По силата на сключения договор за заем на ответника е била предоставена посочената парична сума в размер на 3500 лв. Възраженията в отговора в тази насока са неоснователни.

На последната страница от сключения договор за кредит се съдържа удостоверение на изпълнението. С полагането на подписа на кредитополучателя в тази част на документа се удостоверява, че е получил размера на заема по банкова сметка. ***ние за неизгоден факт. Подписът не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо същият е поставен от ответника и доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата. В тази насока и изслушаната ССчЕ, в която е посочено, че по банкова сметка ***, кредитодателят е превел главница в размер на 3 423 лв., представляваща договорената главница от 3 500 лв. намалена със сумата от 77 лв. – договорна такса за усвояване на кредита.

Относно възраженията за недействителност на процесния договор поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

Възраженията за недействителност на договора направени в отговора на исковата молба и поддържани в писмените бележки от ответника са неоснователни. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 22 от сега действащия ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според § 5 от същия закон обаче разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила - 12.05.2010 г. В настоящия случай договорът за потребителски кредит между страните е сключен на 14.10.2009 г., поради което следва да се приеме, че чл.22 ЗПК от 2010 г. не намира приложение по отношение на него.

Към момента на сключването на договора за потребителки кредит, изискванията за предоставяне на потребителски кредит и изискванията към договора за потребителски кредит са уредени по отм. ЗПК в редакцията на ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г. с последващите изменения, т. е. според този закон следва да се преценява действителността на договора за потребителски кредит от 14.10.2009 г. Доколкото договорът не е сключен за закупуването на стоки и не под формата на превишаване наличността по разплащателна сметка (овърдрафт), то действителността на настоящия договор следва да се прецени съобразно изискванията на чл. 6 и чл. 7 от ЗПК /отм. /. Според чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./, когато не са спазени изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4 до 14 договорът за кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в писмена форма, няма нарушение и на изискването по чл. 6 ал. 1 от ЗПК /отм./ относно предварителното уведомяване на потребителя за условията на потребителския кредит. Това е декларирано от потребителя в раздел „Удостоверявания“ на договора за кредит. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация се удостоверява с полагането на подпис в поле на „Удостоверяване на изпълнението” на договора, което представлява признание за получаването на тази информация. Само за пълнота следва да се отбележи и, че по в. гр. д. № 1764/2017 г. на ОС Пловдив е прието, че непредоставена на предварителна информация по договора /преддоговорна информация/ е основание за налагане на санкции по съответните административно-наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но не води до недействителност на сключения договор.