Решение № 39 от 07.03.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Оряхово, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100673 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3842/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС К. (подадена на 07.11.2023 г.) от П. Л. П., ЕГН ********** от гр. В., жк. Д., бл. 45, ет. 2, ап.

10, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – К., представляван от административния си ръководител Г.П. С. – Председател на РС К. за заплащане на сумата от 5001 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и разноски в производството.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

От името на ищеца се твърди, че на 21.07.2022 г. в РС К. е образувано гр. дело № 904/2022 г. от настоящия ищец П. Л. П., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А. – пети състав на РС К.. На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите три състава в РС К. също са били разпределени дела от същия вид и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок (до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г.).

Сочи се, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 904/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 20.10.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са 1 изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Във връзка с това се сочи, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К..

Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 5001 лв. (след уважено увеличаване на иска от 1000 лв. на 5001 лв.), излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К., допуснато от съдията-докладчик по него - съдия Ж.Г.Д.А..

В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на П. Л. П., постъпила в РС К. съда 21.07.2022 г. е образувано гр. дело № 904/2022 г., което е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., като на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 904/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 904/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

Твърди се, че с определение от 11.09.2023 г. докладчикът е насрочил открито съдебно заседание по гр. дело № 904/2022 г. за 20.10.2023 г., което е проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 20.11.2023 г. Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 11.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г.

Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 904/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото.

Сочи се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 904/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал.

При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 904/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и 2 причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 36/22.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на П. Л. П., постъпила в РС К. на 21.07.2022 г., е образувано гр. дело № 904/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 904/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 21.07.2022 г., със страни П. Л. П. (ищец) срещу ОД на МВР В. (ответник), разпределено на съдия Ж.Д.А..

С разпореждане в закрито заседание от 22.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР В. е постъпил на 11.08.2022 г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ К.“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск.

На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР В. е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса.

На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ К.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ К.“ ЕАД. Последното на 18.01.2023 г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.

На 11.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл.

140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.

На 20.10.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 904/2022 г. по описа на РС К., в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.

На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 500/20.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 904/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото 3 с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т.е общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж.Д.А..

По делото е разпитан един свидетел на ищеца – М.Д.Д. чийто показания съдът възприема с вяра, като логични, последователни и обективни.

Свидетелят споделя, че познава ищеца от дълги години и работи с него в един и същи взвод. По време на висящността на делото пред РС К. ищецът е преживял стрес и притеснения във връзка със забавяне на делото, затворил се е в себе си и е станал по-умълчан и загрижен. Друга причина за неговото напрежение и безпокойство в този период свидетелят сочи, че не е имало.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията". Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В практиката на ВКС подробно се изясняват критериите, заложени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като винаги следва да се разглеждат и преценяват следните три предпоставки: 1. Фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото и пр.; 2. Поведението на ищеца, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността му в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за скъсяване на производството“ и 3. Поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че Държавата е длъжна да организира системата си по 4 начин, че да не засяга правата на гражданите. Примерни обстоятелства, които могат да се вземат предвид, за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат: забавяне на досъдебно производство, призоваване на участници в производството, насрочване и организация на съдебното заседание, ненавременно постановяване на актове, организация на деловодствата, своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото, бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните, издирване/призоваване на свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане, претовареност на съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия съд, затруднения при намиране на подходящи експерти, недобра координация между органите на прокуратура и следствие, задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време, ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и спазване на буквата на закона (Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г.на ВКС, IV г. о).