Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 12.03.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 331/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
12.03.2024
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.63, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.19, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Елин Пелин, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100331 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.341 и следващите от ГПК.

С исковата си молба ищцата А. Х. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул. „........“ № 10, вх.1 в ляво е предявила срещу ответниците М. А. К., ЕГН **********, Р. И. К., ЕГН ********** двамата от гр.София, ж.к. „.“ бл.., вх.5, ет.5, ап.104 и Л. А. П., ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „.“ бл..Б, вх.3, ет.8, ап.83 иск с правно основание чл.341 от ГПК. Моли се съдът да допусне делба на следния недвижим имот: двуфамилна жилищна сграда тип „Близнак“ с две еднакви части – източна и западна, със застроена площ от 77,73 квадратни метра на два етажа всяка част, първи етаж се състои от входно предверие със стълбищна клетка, дневна с трапезария, кухненски бокс, баня и тоалетна и обща южна тераса, втори етаж съдържащ две самостоятелни спални и две тераси – по една на всяка част – източна и западна, ведно с дворното място върху което е построена сградата, с площ от 606 кв.м., находящо се в с.., Софийска област, съставляващо УПИ ХII-36 в квартал 3 по плана на с.., Софийска област, при съседи на мястото: улица, наследници на ., Ана И.а ., . и наследници на . при квоти - за А. А. – 4/6 1 идеални части, за М. К. – 1/6 идеални части и за Л. П. 1/6 идеални части.

Излагат се твърдения, че на 15.02.1990 г. К. А. продава на дъщеря си А. А. с нотариален акт № 31 т. I, дело № 90/1990 г. процесния имот, като на основание чл.19, ал.1 от СК /отм. ДВ бр.47/23.06.2009 г./ между съпрузите А.

А. и А.П. П. възниква режим на СИО по отношение на дворното място. На 10.04.1996 г. А.П. П. умира и оставя за наследници на земята своята съпруга А. Х. А., М. А. К. и Л. А. П. – негови дъщеря и син.

На 30.06.1997 г. А. А. получава разрешение за строеж на двуфамилна жилищна сграда върху недвижимия имот, без да има изрично учредено право на строеж от другите двама съсобственици на земята – М. К. и Л. П., като строителството е извършено съвместно от всички съсобственици тъй като всеки съобразно възможностите си е вложил средства и лично участие. При липса на изрично учредено вещно право на строеж, собственикът на земята става собственик на всичко построено и трайно закрепено, поради което по отношение на двуфамилната жилищна сграда възниква съсобственост при квоти съобразно притежаваните от всеки един от собствениците на земята идеални части. Към момента на предявяване на иска източната част от сградата се ползва от съделителката М. А. К., а западната част от сградата близнак се ползва от А. Х. А. и Л. А. П..

Отговор на исковата молба депозира ответницата М. А. К. чрез пълномощника си адв.С. Х. – САК, с който оспорва иска за делба като неоснователен в частта относно съсобствеността върху двуфамилната жилищна сграда и като недопустим в частта за дворното място, което след изграждане на два самостоятелни жилищни обекта в него, които са собственост на различни лица, представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС.

Твърди, че на 21.06.1991 г. сключила граждански брак със съпруга й Р. И. К., поради което строежът на цялата двуфамилна къща е осъществен изцяло от нея и съпругът й. Средствата вложени за строежа на цялата сграда в по-голямата част около 80 % са техни, както и трудът за изграждане на къщата. От започването на строежа през 1997 г. в продължение на повече от 26 години М. К. и съпругът й Р. К. всяка събота и неделя и всеки почивен ден са на вилата и държат построеното за себе си. Никой не е оспорвал собствеността им като това своене са осъществявали явно, недвусмислено и 2 непрекъснато в посочения период от 27.06.1997 г. до настоящия момент със знанието и съгласието на ищцата и ответника Л. П.. Затова построеното – източната къща тип близнак е включено в тяхната съпружеска имуществена общност. През 2000 г. изграждането на двуфамилната сграда била завършена и обзаведена, били открити отделни партиди за доставка на електроенергия – за източната къща с титуляр М. К., а за западната с титуляр Л. П.. На ищцата със съгласие на съпругът на М. К. било предоставено безвъзмездно право на послужване на източната къща близнак, в продължение на пет години през летните месеци, защото тя била пенсионер и предпочитала да бъде в с...

Ответникът Л. П. след няколко години успял да обзаведе лявата къща близнак като в довършителните работи и обзавеждането М. К. и съпругът й също помогнали. От тогава – 2005 г. ищцата се преместила да живее в къщата на Л.

П. и не е имала претенции към неговата или къщата на М. и Р. К.и. В този смисъл от момента на изграждане и въвеждане в експлоатация на къщата тип близнак, ищцата до началото на 2023 г. никога не е оспорвала, че западната къща близнак е собственост на ответника Л. П., а източната е на М. и Р. К.и.

Ето защо като съсобственик на земята и след осъществено доброволно предаване на владението на притежаваните от ищцата идеални части от дворното място, М. и Р. К.и упражнявали заедно фактическа власт върху източната къща близнак, без да се съобразяват с правата на останалите. От лятото ищцата започнала да заплашва ответника М. К., че ще продаде цялата къща и ще я изхвърли от там, които заплахи се възприемат с оглед настъпилото личностно изменение у ищцата и сериозни здравословни проблеми.

Предвид изложеното с отговора на исковата молба ищците М. и Р. К.и предявяват установителен иск по чл.124 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците А. Х. А. и Л. А. П., че са собственици на основание давностно владение на източната къща тип Близнак от двуфамилна жилищна сграда изградена на два етажа с площ за всеки етаж от 38,87 кв.м. и върху ½ идеална част от дворното място с пространство от 606 кв.м. находящо се в с.., Софийска област, съставляващо по плана на същото населено място парцел ХII-36 в квартал 3.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по установителния иск А. Х. А. чрез адв.Р. депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло иска, като счита същия за неоснователен. Твърди, че ответницата излага неверни твърдения, 3 че само тя, съпругът й и Л. П. са вложили средства в строежа на жилищната сграда, предмет на делба. Това е така, тъй като когато едно лице строи в чужд имот, то собственик на построеното става собственикът на имота в случая имотът е наследствен и единствено от съсобствениците А. А. притежава разрешение за строеж. Това разрешение за строеж не е оспорено от останалите съсобственици, като същите са придобили по силата на приращението право на собственост в съответствие с притежаваните от тях идеални части. Разпределянето на ползване на определени части от съсобствения имот не е делба и не води до легитимиране на отделния съсобственик като владелец, владеещ вещта с намерение да я свои, респективно да е налице придобивна давност. Липсва и доброволно предаване владението на притежаваните от ищцата А. А. идеални части от дворното място, не е съставян и документ за отказ, дарение или възмездно прехвърляне на право на собственост. Не е ясно и коя ½ ид.ч. от дворното място се претендира да е собственост на ищците. Действително страните са си разпределили ползването на процесните имоти, като ищцата е ползвала целия имот, а само в последните няколко години е била ограничена от М. К. в ползването на източната част от къщата близнак. Моли се съдът да отхвърли установителния иск по чл.124 от ГПК.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот между роднини по права линия № 31, т.I, дело № 90/1990 г. по описа на Елинпелински районен съд е, че К. Н.а А. продава на дъщеря си А. Х. А. следния недвижим имот: дворно място с пространство от 606 кв.м., находящо се в с.., Софийска област съставляващо парцел ХII - 36 в кв. в квартал 3 по плана на село ., при съседи: улица, наследници на ., Ана И.а ., . и наследници на ..

От разрешение за строеж № 36/30.06.1997 г. издадено от Община Горна Малина, Софийска област се установява, че на А. Х. А. е разрешено да построи двуфамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 77,73 кв.м. в УПИ ХII - 36 в квартал 3 по плана на село ., Община Горна Малина.

Представен е и протокол за определяне на строителна линия и ниво 4 на строеж № 34 от 09.07.1997 г. на името на А. Х. А. във връзка с определяне на строителна линия в УПИ ХII - 36 в в квартал 3 по плана на село ., Община Горна Малина за строеж на двуфамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 77,73 кв.м., както и архитектурен проект на жилищната сграда.

От скица № 166 от 23.03.2023 г. издадена от Община Горна Малина е видно, че имот представляващ УПИ ХII - 36 в квартал 3 по плана на село ., Община Горна Малина е записан като собствен на А. Х. А. въз основа на н.а.

№ 31, т.1, в.90/1990 г. и е с площ от 606 кв.м..

Установява се от акт за женитба № 956 от 03.08.1958 г. издаден от Коларовски съвет, че А. Х. П.а и Ангел Пантев П. са сключили граждански брак на 03.08.1958 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № УН 14201/30.08.2022 г. издадено от район ., Столична Община, А.П. П. е починал на 10.04.1996 г. и е оставил като свои законни наследници А. Х. А. – съпруга, М. А. К. – дъщеря и Л. А. П. – син.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак № 011246 издадено от Общински народен съвет Средец – гр.София Р. И. К. и М. А. П.а са сключили граждански брак на 22.06.1991 г.

От удостоверение за данъчна оценка изх. № 7305017644/23.02.2023 г. издадено от Община Горна Малина е видно, че имот планоснимачен номер 35 в квартал 3 находящ се в с.. и находящата се в него жилищна сграда на два етажа е с данъчна оценка от 6036,10 лева и е записан на А. Х. А., Л. А. П. и М.

А. К..

Представена е данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от А. Х. А..

Изслушана по реда на чл.176 от ГПК ответницата по установителния иск А. Х. А. заявява, че не е вярно, че доброволно е предала на ответниците владението върху притежаваните от нея идеални части от дворното място, за да построят те за себе си самостоятелни жилищни обекти по одобрен архитектурен план. Заявява, че никога между нея и ответниците не е имало уговорка кой коя част от къщата ще вземе. Заявява, че не е вярно, че не претендира собственост върху построеното и дворното място в с.., а има облигационни претенции по повод продажбата на имот в гр.София кв.Изгрев.

5

По реда на чл.176, ал.3 от ГПК бе изслушан и ответникът Л. П., който заявява, че двата обекта на собственост в процесния имот са правени с цел единият да е за него, а другият да е за сестра му. Основно при изграждането на строежа са участвали ответникът и неговия зет. Ищцата А. Х. П.а поощрявала изграждането на сградата и ако е имало противопоставяне от нейна страна, тези сгради е нямало да бъдат построени. Тя искала построяването на тези сгради за ответниците, като също участвала с нейни средства в строителството. Ответниците също са участвали със средства за построяването на тези сгради. Никога ищцата не се е противопоставяла на собствеността на ответниците по отношение на изградените сгради, като е знаела, че западната част от тази сграда е за ответника П. и е построена за него, а източната част от сградата ще бъде на сестра му М. К..

В дадено обяснение от ответницата М. К. същата заявява, че независимо от делото, което води тяхната майка, тя и брат й нямат намерение да я тормозят, не са си променили доброто отношение към нея и в къщата и в апартамента при ответницата, винаги е имало и имат стая за нея и каквото и да се говори, тя има тяхната подкрепа.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите водени от ответната страна – К.М.Р. и Ц.М.Н..

В показанията си свидетелят К.М.Р. заявява, че знае за спора между страните, познава и имота в с.., тъй като А. е сестра на неговата съпруга, с която са женени от 57 години, а ответниците познава като деца на А..