Решение № 576 от 12.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Дупница, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. М. като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20231510101242 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. В. К. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. било образувано досъдебно производство (ДП) № 513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП, което било образувано от РП – Дупница (вх. № 1682/2021г., ДП 602/2020г. по описа на РУ Дупница).

Заявява, че по същото на 13.11.2020г. бил привлечен като обвиняем затова, че на *** противозаконно унищожил чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2 бр. автомобилни гуми „Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а. марка „Пежо“, модел „208“, с ***, собственост на Я. М. М.. Поддържа, че по досъдебното производство имало издадена срещу него заповед за задържане за срок от 72 часа, като било внесено и искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което искане на прокуратурата било отхвърлено от съда. Поддържа, че с постановление на прокурор от СРП от 26.03.2021г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, производството било частично прекратено, а наказателното производство било спряно. Въвежда твърдения, че в резултат на наказателното производство понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име и пр. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 03.06.2021г. до 1 окончателното плащане.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.

Поддържа, че наказателното производство не било образувано срещу ищеца и не било водено срещу него. Отрича ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Възразява вредите да са претърпени в резултат на процесното обвинение, като изтъква, че по същото време като процесното срещу ищеца имало водени и други наказателни производства, за вредите от които ищецът инициирал отделни искови производства (гр.д. № 588/2023г. и № 1243/2023г., двете по описа на ДРС). Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приложеното постановление за привличане на обвиняем от 14.11.2020г. (л. 160-162) на СРП по ДП № 228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП (ДП № 602/2020г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. № 1682/2020г. по описа на РП-Дупница) е видно, че Н. В. К. е бил привлечен като обвиняем за това, че на ***, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2 бр. автомобилни гуми „Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а. марка „Пежо“, модел „208“, с ***, собственост на Я. М. М. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

От приложената заповед за задържане от 13.11.2020г. (л. 171-176, л. 179-180) е видно, че по отношение на Н. В. К. е разпоредено задържане за срок от 24 часа, която заповед му е връчена на 13.11.2020г. в 13:30 часа.

От приложеното постановление от 14.11.2020г. на СРП (л. 163-164) е видно, че по отношение на Н. В. К. е постановено задържане за срок до 72 часа.

От приложения протокол от открито съдебно заседание от 16.11.2020г. по чнд № 1112/2020г. по описа на РС-Дупница (л. 194-201) е видно, че е оставено без уважение искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Н. В. К., в качеството му на обвиняем по ДП № 513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП.

От приложеното постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на СРП от 24.03.2021г. (л. 45-47) е видно, че образуваното наказателно производство е частично прекратено по отношение на Н. В. К..

От приложената искова молба, по която е образувано гр.д. № 588/2023г. по описа на РСДупница (л. 17-18), е видно, че по твърдения на самия ищец (ценени при усл. на чл. 175 ГПК) срещу него имало образувано и ДП вх. № 860/2020г. на РП-Дупница, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и по което обвинение бил 2 оправдван с присъда, постановена по нохд № 427/2021г. по описа на РС-Дупница, потвърдена с решение по внохд № 609/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в сила от 08.12.2022г. При претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищецът се позовава на това, че личният му живот станал обект на медиен интерес, получил масирани нападки и обиди в социалните мрежи, семейство и роднини го гледали с подозрение, отръпнали се и страняли от него, приятелите му се отдалечили и престанали да го търсят и комуникират с него, загубил контакт с колегите си студенти, започнал да боледува, качвал температура без видима причина, нарушил се образователния му процес, изпаднал в депресивни и истерични състояния, не спял по цели нощи, станал затворен и сприхав, изолирал се от външния свят.

От приложената искова молба, по която е образувано гр.д. № 1243/2023г. по описа на РСДупница (л. 19-20) е видно, че по твърдения на самия ищец (ценени при усл. на чл. 175 ГПК) срещу него имало образувано и ДП вх. № 1896/2021г., ДП-666/2021г. по описа на РП Кюстендил и сл.дело. № 62/2021г. по описа на ОСлО при ОП Кюстендил, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и което наказателно производство било прекратено с постановление на прокурора от 28.10.2021г. При претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищецът се позовава на сходни неимуществени вреди - личният му живот станал обект на медиен интерес, получил масирани нападки и обиди в социалните мрежи, семейство и роднини го гледали с подозрение, отръпнали се и страняли от него, приятелите му се отдалечили и престанали да го търсят и комуникират с него, загубил контакт с колегите си студенти, започнал да боледува, качвал температура без видима причина, нарушил се образователния му процес, изпаднал в депресивни и истерични състояния, не спял по цели нощи, станал затворен и сприхав, изолирал се от външния свят.

От показанията на свид. В. К. и свид. Д. К. се установява, че по отношение на ищеца имало повдигнати няколко обвинения. Първото от тях се отнасяло до „надраскаване на автомобил“ и във връзка с него Н. К. бил задържан, като бил настанен в помещение срещу помещението на баща му – свид. В. К., задържан по същото време. Според същия свидетел задържането на сина му Н. К. по второто повдигнато обвинение, касаещо спукана гума, е осъществено пред вратата на съдебната зала, след като е било отказано вземането на мярка за неотклонение по първото обвинение. При второто задържане на сина му същият бил отведен във II РУ, а след това бил задържан „на Г.М. Димитров“. Според свид. К. в резултат на повдигнатите обвинения състудентите на ищеца започнали да странят от него и да го избягват, а самият Н. не искал да излиза от вкъщи и станал затворен в себе си. Стигнало се до среднощни напикавания и приятелката му искала да го изостави, защото не е могъл да се справи с интимността си. Допълнително напрежение създало и медийното отразяване на случаите. В същия смисъл са и показанията на свид. К., който също е наясно, че срещу ищеца имало предявени няколко обвинения (за надраскана кола и за спукани гуми), като по второто му сложили белезници, докато излизал от залата. След тези случаи Н. станал затворен, не искал да излиза навън, притеснявал се за кариерата си като юрист, успехът му 3 като студент спаднал. Според свид. К., приятелката на ищеца била „на кантар“ да го остави, тъй като не е имал сексуални контакти с нея.

От приложената справка за съдимост (л. 212) е видно, че по време на воденото срещу него наказателно производство, ищецът Н. В. К. е бил неосъждан.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За възникване на вземането за обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че срещу ищеца е имало обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване; че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в т.ч. описаните болки и страдания, разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име и пр.); причинната връзка между вредите и конкретното повдигнато обвинение.

В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено по несъмнен начин, че срещу ищеца Н. В. К. е имало обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК за това, че на ***, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2 бр. автомобилни гуми „Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а. марка „Пежо“, модел „208“, с ***, собственост на Я. М. М.. От приетата фактическа обстановка се установява и това, че въз основа постановление за привличане от 14.11.2020г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП (ДП № 602/2020г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. № 1682/2020г. по описа на РПДупница), както и че наказателното производство срещу него е прекратено въз основа постановление на СРП от 24.03.2021г. (л. 45-47).

Установено е още и че ищецът е бил привлечен като обвиняем по още 2 обвинения: 1) по ДП вх. № 860/2020г. на РП-Дупница, образувано на 08.05.2020г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, по което обвинение е оправдан с присъда, постановена по нохд № 427/2021г. по описа на РС-Дупница, потвърдена с решение по внохд № 609/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в сила от 08.12.2022г. и 2) по ДП вх. № 1896/2021г., ДП666/2021г. по описа на РП Кюстендил и сл.дело. № 62/2021г. по описа на ОСлО при ОП Кюстендил, образувано на 03.06.2021г., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора от 28.10.2021г.

От обсъдените по-горе доказателства става ясно и това, че обвиненията срещу ищеца са повлияли на социалния му и личен живот, като същият станал затворен, състудентите му започнали да го избягват и да странят от него, не искал да излиза от вкъщи, спаднал успехът му като студент и се притеснявал за кариерата си като юрист, временно страдал от 4 среднощни напикавания, а приятелката му искала да го изостави, тъй като не се справял интимно. Допълнително напрежение му създало и медийното отразяване на обвиненията.

Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. В съдебната практика (вж. напр. Решение № 60221 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 909/2021 г., III г. о., Решение № 115 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 593/2011 г., IV г. о., Решение № 9 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о., Решение № 299 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о., Решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о., Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. и мн. др.) се приема, че по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, характерът и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост), продължителността на наказателното производство (включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му,) взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот (т.е. цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.), разгласа и публичност, причиняването на здравословни увреждания (в т.ч. в каква степен, от какъв вид и с каква продължитеност), икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при аналогични случаи.