Решение № 260167 от 07.12.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 471/2020
- Вид
- Решение № 260167
- Подписан
- 07.12.2020
- Състав
- СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Други актове по делото
- Решение № 260044 от 16.09.2020 · СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.
Плевен 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря ……………………… като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 471 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С окончателно решение №260044 от 16.09.2020 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОБЕЗСИЛИЛ на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***, чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че не съществува арендно правоотношение между наследника на И.Г.Х. – П.Г.Х. и „***” ЕООД относно имот № *** и имот № *** в землището на гр.Долни Дъбник по силата на договор за аренда, сключен на 16.04.2014 г. в гр.Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за земеделските земи, предмет на договора с обща площ 9,098 дка и е
ПРЕКРАТИЛ производството в съответната му част – поради липса на правен интерес от предявяването на установителния иск.
ОТМЕНИЛ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***, чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата от 181.78 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно ползване на имот №*** и №***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” *** да заплати в полза на М.Т.М., с ЕГН: **********,*** сумата от 181.78 лв., явяваща се обезщетение за ползването от ответника без основание през стопанската 2015/2016 г. на 9.089 дка, съставляващи общата площ на собствените на ищцата имоти №*** и №*** в землището на гр. Долни Дъбник.
ОБЕЗСИЛИЛ на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***, чрез адв. И.Н. от ПлАК против П.Г.Х., с ЕГН: **********,***.*** №32, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 200 лв., претендирано обезщетение за отдаване под аренда и получавана рента за собствени на ищцата поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и е ПРЕКРАТИЛ производството в съответната му част – поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждане на иска.
ОТМЕНИЛ решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която на основание чл.78 ал.2 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” №, разноски по делото в размер 1 080 лв. и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” №, сумата от 324.88 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция.
ПОТВЪРДИЛ на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” №, сумата от 382.91 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната инстанция.
В молба вх. рег. №261621/12.10.2020 г. М.Т.М. твърди, че установила грешка в горепосоченото решение, касаеща размера на арендното плащане по договор за аренда от 23.02.2016 г., а именно: посочено е 15 лв./дка годишно вместо 50 лв./дка годишно.
В молбата се сочи още, че М.Т.М. получила в дял, съгласно решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд, общо 10.072 дка земи, в т.ч. : имот с №*** с площ 0.987 дка; имот с №*** с площ 3 дка и имот с №*** с площ 6.085 дка. Твърди се, че договора за аренда от 16.04.2014 г. се отнася и за имот с №***, но този имот „не е взет под внимание от инстанциите“ – за неговото ползване под аренда не е платено от „***” ЕООД.
С оглед тези констатации и твърдения, М.Т.М. иска да бъде
„коригирано“ горепосоченото решение.
С разпореждане от 12.10.2020 г. съдът е указал на М.Т.М. да уточни какви корекции на решението иска. В отговор е подадена молба вх. рег. №261895/19.10.2020 г., с която се уточнява, че се иска поправка на грешката относно размера на арендното плащане по договор за аренда от 23.02.2016 г., както и допълнително произнасяне относно разликата от 9.089 дка до 10.072 дка, която също е получена в дял, съгласно решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд.
„***” ЕООД е изпратило по пощата на 26.11.2020 г. отговора си по исканията на М.Т.М..
Според въззиваемото дружество, имот с №*** с площ 0.987 дка не е предмет на спора – делото се води по отношение на имот с №*** и имот с №***. Що се отнася до грешката в размера на арендното плащане по договор за аренда от 23.02.2016 г., въззиваемото дружество счита, че волята на съда относно размера на обезщетението е формирана на база размера на арендното плащане по договора за аренда от 16.04.2014 г., а не по договора за аренда от 23.02.2016 г.
Съдът, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
В исковата молба ищцата М.Т.М. твърди, че овощната градина с площ 0.987 дка – имот с №*** не е била „засегната“ от делбата, за разлика от двете ниви с обща площ 41.189 дка – имоти с №*** и №***, които в резултат на делбата са „раздробени“
– „трансформирани“ в други по-малки имоти, част от които с обща площ 9.089 дка – имоти с №*** и №***, са се паднали в неин дял.
В исковата молба ищцата твърди още, че „първоначалният аренден договор може да бъде изпълнен само по отношение на овощната градина“, а по отношение на имоти с №*** и №*** този договор е развален по право на основание чл.89 от ЗЗД – поради невъзможност арендодателят да предостави тези имоти за временно възмездно ползване на арендатора. Именно с тази аргументация и мотивация М.Т.М. е предявила установителен иск с петитум: да бъде признато за установено, че не съществува арендно правоотношение по силата на аренден договор от 16.04.2014 г. между наследниците на И.Г.Х. и „***” ЕООД относно имоти с №*** и №***. Съществуването на арендното правоотношение по силата на аренден договор от 16.04.2014 г. между наследниците на И.Г.Х. и „***” ЕООД относно овощната градина с площ 0.987 дка – имот с №*** изобщо не е предмет на спора и да се повдига този въпрос едва след постановяване на окончателно въззивно решение е неуместно.
Следва да се каже, че акцент върху предметния обхват на спора е бил поставен още в първоинстанционното производство. Плевенски Районен съд е приел в решението си, че процесните имоти с №*** и №*** са с обща площ 41.190 дка, а при делбата М.Т.М. е получила в реален дял само 9.098 дка от тях /колкото е площта на имоти с №*** и №***/. Приел е също, че М.Т.М. няма правен интерес от поисканото установяване относно разликата от 9.089 дка до 41.190 дка и е прекратил съответно производството по делото – поради частична недопустимост на иска. Плевенски Окръжен съд изрично е посочил в решението си, че първоинстанционното решение съответната му част не е обжалвано и като влязло в сила не се явява предмет на въззивното обжалване.
Предявеният от М.Т.М. осъдителен иск по 55, ал.1 от ЗЗД касае обезщетение за ползването през стопанската 2015/2016 г. на имоти с №*** и №***, които са образувани от съответно от имоти с №*** и №***. Отново
– обезщетението за ползването през стопанската 2015/2016 г. на овощната градина с площ 0.987 дка – имот с №*** не е предмет на спора.
Колкото до посочения в мотивите на въззивното решение размер на арендното плащане по договора за аренда от 23.02.2016 г., касае се до техническа грешка – вместо 50 лв./дка годишно действително е изписано 15 лв./дка годишно. Тази техническа грешка не влияе върху решаващите мотиви на съда, респ. не променя крайния изход от спора, защото:
Размерът на арендното плащане по договора за аренда от
23.02.2016 г. е ориентир за пазарната рента през стопанската 2016/2017 г., а в процесния случай спорът е за пазарната рента през предходната стопанска година. Като ориентир за нейния размер съдът е ползвал размера на арендното плащане по договора за аренда от 16.04.2014 г. – 20 лв./дка годишно.
В заключение – съдът се е произнесъл по цялото искане на М.Т.М. и няма основание за допълване по реда на чл.250 от ГПК нито на първоинстанционното, нито на въззивното решение. Плевенски Окръжен съд не е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, която да се нуждае от поправяне.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективираните в молби с вх. рег. №261621/12.10.2020 г. и №261895/19.10.2020 г. искания на М.Т.М. за:
-допълване на основание чл.250 от ГПК на решение
№260044 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. №471/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд с произнасяне по предявените искове относно разликата от 9.089 дка до 10.072 дка, също получена в дял от М.Т.М., съгласно решението по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски Районен съд.
-поправка на основание чл.247 от ГПК на допусната в решение №260044 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. №471/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд грешка, касаеща размера на арендното плащане по договора за аренда от 23.02.2016 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: