Решение № 23098 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23098 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110143455 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 19.05.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците К. А. О. и М. Ж. О., за заплащане при квоти от 1/6 част за К. О. и 5/6 част за М. О. от следните суми: сумата от 297,94 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „** 1“, **, аб. № **; сумата от 35,90 лв., главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 47,07 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г.- 09.05.2025 г.; сумата от 8,91 лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г.-09.05.2025 г., както и за направените по делото разноски. В тази връзка било образувано ч. гр.д. № 28719/2025 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжниците, които подали възражения и на ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба. Ищецът сочи, че ответниците са негови клиенти на топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ж.к. „** 1“, **, аб. № **.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия, каквито били и ответниците, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В процесния имот през процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Директ“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били 1 начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.05.2025 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответниците К. А. О. и М. Ж. О. оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че са декларирали пред ищеца, че не ползват топлинна енергия, предоставяна от него. За периода 2019 г. – 2024 г. нямало поставени радиатори и измервателни уреди към тях, лира, тръби, минаващи през обекта, тъй като апартаментът се намирал на последен етаж и топлопреносната мрежа била прекъсната и бетонирана. В протоколите било констатирано, че в обекта няма поставен водомер за топла вода и такава не се доставя. Оспорва се доставката на топлинна енергия в процесния имот. Твърди се, че на ответниците не били връчени фактурите, посочени като приложения към заявлението и исковата молба, както и че не било ясно какви суми са дължими за потребена топлинна енергия и какви за дялово разпределение. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Видно от събраните писмени доказателства и от договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 117 ЗТСУ № 171/05.07.1990 г., ответницата М. Ж. О. и покойният й съпруг Александър О. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността на процесния имот. След смъртта на 06.10.2021 г. на наследодателя Александър О. ответницата М. О. е получила 1/2 част от имота от прекратената съпружеска имуществена общност, като сънаследява заедно с ответницата К. О., дъщеря, и Александър Александров О., син, който от своя страна почива на 08.02.2024 г. и оставя за единствен законен наследник майка си М. О.. Не се спори, че майката М. О. е приела наследствата на съпруга си и сина си, а ответницата К. О. – на баща си. Така първата има дял от 5/6 от имота, а втората – 1/6 част от имота – в каквото съотношение те биха отговаряли и за задължения за топлинна енергия.

От писмените доказателства, представени от ответниците и от третото лице помагач, и заключението на СТЕ се установява, че в исковия период в апартамента не е ползвана топлинна енергия за БГВ, нито топлинна енергия за отопление, а е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.

2

С решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23, СЕС, приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, [само] доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В мотивите на решението по преюдициалното запитване СЕС посочва, че в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

По дължимостта на суми за сградна инсталация следва да се съобразят последиците от решение № 7278 от 03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г., ВАС, II о., и решение № 1037 от 10.02.2025 г., ВАС, II колегия, петчленен състав.

С посочените по-горе решения ВАС по реда на прекия съдебно-административен контрол е отменил т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на Енергетиката.

Отмяната е по жалба на Л. Каменов и присъединени лица на страната на жалбоподателя Л. Георгиева, Ч. Янев, Б. Порязов, С. Порязова, Р. Симеонов, А. Великов и С.

Грозданов. Мотивите на тричленния и петчленния състав за отмяната са частично различни, като в крайна сметка петчленният състав приема, че не е налице нарушение на материалния закон за т. 6.1.1, а само за параграф 3, но и трите оспорени разпоредби са незаконни на процедурно основание – неизпълнение на изискването по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗНА мотивите, съответно докладът, към проекта за нормативния акт, да съдържат: 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Ответниците по настоящото дело не са били страна по това административно дело и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК вр. чл. 184 АПК не са обвързаниа, респ. не може да се ползват пряко, от силата на пресъдено нещо на съдебното решение на ВАС. Първото изречение на чл. 177, ал. 1 АПК урежда именно сила на пресъдено нещо (да се прочете думичката „сила“ в това изречение). Наопаки, второто изречение на чл. 177, ал. 1 АПК урежда действието erga omnes на съдебното отменително решение по прекия контрол – това е конститутивното действие на това решение (да се прочете думичката „действие“). Това конститутивно действие обаче е занапред и занапред – след м.02.2025 г. – актът престава да съществува. А процесният период на потребление по делото е м.07.2022-.м.04.2024 г.

Същевременно, съгласно чл. 195 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

3

От горното обаче никак не следва, че гражданският съд може и трябва да прилага незаконен подзаконов нормативен акт. Мнозина юристи твърдят, че гражданският съд бил длъжен да приложи незаконния (по преценка на влязлото в сила решение на административния съд) нормативен административен акт по гражданското дело, тъй като той си действал относно материалното гражданско правоотношение в миналия период, като отмяната на административния съд действала занапред. Засегнатите от приложения нормативен административен акт гражданскоправни субекти могли да си търсят обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ, а гражданският съд е длъжен да приложи нормативния административен акт, като най-много могъл само да провери дали той не е материално незаконосъобразен на основание това, че негови норми противоречат на норми с материалноправен характер от по-висок ранг – чл. 15, ал. 1-3 ЗНА.

Тези умозаключения са несъстоятелни и причината за това е по същество неосъзнаването на нещо елементарно – не става дума за това дали решението на административния съд по прекия контрол действа занапред, заназад или криволичейки, а дали нормативният административен акт се прилага или не се прилага и в кои случаи от гражданския съд при хипотезата на косвен контрол (пряк срещу косвен контрол; действие на решение на един съд срещу прилагане или неприлагане на нормативен акт от друг съд).

Разпечатката съдържа 28 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13396834-49d3-4cac-9b54-ceac2f9961ec