Решение № 883 от 30.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

30.10.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

МАРИЯ И.А при секретаря Цветанка Делова и с участието на прокурора Божидара Ганева като разгледа докладваното от младши съдия И.а в.н.а.х.д. № 2472 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 25.03.2019 г. по н.а.х.д. № 16197/2018 г. на СРС, НО, 109-ти състав привлеченият към административно наказателна отговорност Г.Т.Р. е признат за виновен в това, че на 16.04.2018 г., около 10,00 часа на шосе № II-16 между с. Владо Тричково и гр. Нови Искър, на около петдесет метра от табелата за начало на населено място с. Владо Тричково посока гр. Нови Искър, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществения ред – нанесъл удар с крак по стъклото на предна лява врата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********управляван от Н.Н.Н., в резултат на което то се счупило, нанесъл удар с ръка в областта на рамото на Н. и ѝ отправил закани с думите: „Ще те убия, ще те оставя на пътя инвалид“, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на обвиняемия са възложени разноски за досъдебното производство в размер на 187,68 лв., тези, сторени в съдебната фаза в размер на 480,00 лв., както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемият е осъден да заплати 5,00 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното по реда на чл. 378, ал. 1, т. 1 от НК решение е постъпила въззивна жалба, ведно с допълнение към нея, в която са изложени подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят излага становище, че първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на личен мотив у подсъдимия, свързан със събитието, застрашаващо живота на неговото семейство, както и че не е отчетено състоянието на афект, при което обвиняемият е извършил инкриминираното деяние.

Излага, че липсва субективният елемент на престъплението, в действията на обвиняемото лице няма хулигански мотив, а става въпрос за лични отношения между него и пострадалата, породени от настъпилото по нейна вина ПТП. Сочи, че са налице множество противоречия в събраните по делото гласни доказателства и механизмът на ПТП е останал неизяснен. Позовава се на приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, евентуално за постановяване на решение, с което размерът на наложеното спрямо него административно наказание „глоба“ да бъде намален до минимума с оглед семейното му положение и добрите характеристични данни.

Препис от жалбата и направеното към нея допълнение е връчен на Софийска районна прокуратура, като писмено възражение не е направено.

В открито съдебно заседание защитникът на обвиняемия – адв. П. поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея, като прави обстоен доказателствен анализ и излага подробни съображения за това, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, в подкрепа на което излага, че авторството на деянието се установява по безспорен начин от анализа на доказателствените източници, а наложеното административно наказание е справедливо.

Обвиняемият Г.Т.Р. се присъединява към казаното от защитата, като по същество в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява както от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, ползването на които е допустимо в процедурата по глава Двадесет и осем от НПК по арг. чл. 378, ал. 2 от НПК, така и от събраните пред СРС при спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в атакуваното решение фактически констатации.

Установените от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства факти не се различават съществено от това, което прокурорът е предложил в постановлението си по чл. 375 НПК и по същество могат да бъдат сведени до следното:

Обвиняемият Г.Т.Р. е роден на *** г. в гр. Своге, с адрес в с. Владо Тричков, ул. ******българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, трудово ангажиран. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.

На 16.04.2018 г. свидетелката Н.Н.Н. управлявала лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******по път II-16, част от републиканската пътна мрежа, от село Реброво към гр. Нови Искър. В управлявания от нея автомобил, на предната дясна седалка пътувал свидетелят В.К.И..

По същото време, място и със същата посока на движение, на около 50 метра пред лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ********се движел лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ********, управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. В автомобила, на предната дясна седалка пътувала съпругата на обвиняемия – свидетелката Т.Б.Р., а на задната лява седалка, зад шофьора, в съответното обезопасително столче, се возела малолетната им дъщеря А.Г.Р..

Непосредствено преди навлизане в населеното място – с. Владо Тричков, свидетелката Н.Н.Н. предприела маневра „изпреварване“ на попътно движещия се пред нея лека автомобил, управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. Без да осигури достатъчно разстояние, за да извърши безопасно маневрата, на около 50 метра от табелата, обозначаваща населеното място с. Владо Тричково, свидетелката Н.Н.Н., за да избегне челен удар с насрещно движещия се автомобил, се прибрала внезапно в пътната лента за движение в нейната посока, където реализирала ПТП с попътно движещия се лек автомобил, управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. Ударът за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ******** е страничен, в неговата задна лява част. Вследствие на удара двата автомобила намалили скоростта, като свидетелката Н.Н.Н. изостанала в нейната пътна лента. Същевременно обвиняемия Г.Т.Р. също намалил скоростта си на движение, което обстоятелство не било възприето своевременно от свидетелката Н.Н.Н., същата не намалила скоростта и не успяла да спре пред възникналото препятствие, в резултат на което реализирала втори удар с попътно движещия се лек автомобил, управляван от обвиняемия Г.Т.Р., в неговата задна част. След така описаното ПТП двата автомобила се установили на пътното платно.

След като се уверил, че дъщеря му и съпругата му са добре, обвиняемият слязъл от лекия автомобил, който управлявал и се насочил разгневен към автомобила на свидетелката Н., отправяйки закани към нея. Обвиняемия Г.Т.Р., в присъствието на свидетелите Н. и В.К.И., нанесъл удар с крак по стъклото на предната лява врата на автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“ и го счупил, след което паднал на земята. Това поведение на обвиняемия било възприето и от свидетеля Б.Ц.И., който управлявал товарен автомобил в насрещната пътна лента за движение, в посока към гр. Своге. След като се изправил, обвиняемият Г.Т.Р. нанесъл удар с ръка в областта на рамото на свидетелката Н.Н.Н., с което и причинил оток в лявото рамо, като отправил закани към нея с думите „Ще те убия, ще те оставя на пътя инвалид“. Част от отломките от стъклото попаднали в лявото око на свидетелката Н. като ѝ причинили кръвоизлив в окото, повърхностни прорязвания на дясната буза, по шията и гърдите, лявата мишница и лявата длан, които травми и причинили болки.

Непосредствено след инцидента, на мястото, по сигнал, подаден от свидетеля Б.Ц.И., пристигнали свидетелите С.С.Г.и Т.С.И., които били автоконтрольори на смяна на път II-16 село Владо Тричков – КПП с. Ромча. Свидетелите възприели местоположението на автомобилите, обстоятелството, че обвиняемият бил превъзбуден, както и наличието на повърхностни наранявания в областта на лявото около на свидетелката Н., след което подали сигнал до ОДЧ – гр. Своге. След тяхното пристигане свидетелят В.К.И. излязъл от автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“ и продължил с друг транспорт по маршрута си.

Впоследствие на мястото на

ПТП пристигнали и свидетелите И.С.И. и А.Д.А., назначени в наряд като ППГ към 02 РУ – СДВР, които предприели действия по запазване на местопроизшествието и задържане на обвиняемия със заповед за задържане по ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в досъдебното производство и съдебната фаза доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Н.Н.Н., Т.Б.Р., В.К.И., Б.Ц.И., С.С.Г., Т.С.И., И.С.И. и А.Д.А., обясненията на обвиняемия Г.Т.Р., протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за оглед и освидетелстване с писмено съгласие на лице и фотоалбум, СМЕ, КСППЕ на досъдебното производство, СППЕ, назначена в съдебната фаза, удостоверение за раждане, медицински документи и амбулаторни листи за извършени прегледи, справка за съдимост, както другите писмени доказателства приобщени по делото.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Във връзка с горното и с оглед изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, настоящият съдебен състав приема, че правилно въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел, че с поведението си обвиняемият е осъществил действия покриващи състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Поведението на обвиняемия е било непосредствено възприето, а впоследствие - и пресъздадено в детайли пред разследващите органи от свидетелите - очевидци пострадалата Н.Н.Н., В.К.И. и Б.Ц.И.. Техните показания възпроизвеждат идентично изследваните факти и се намират в синхрон помежду си. Те съдържат не само описание на събитията, но и личната оценка на свидетелите за изпитания страх и обществено възмущение от случилото се. Същите са надежден доказателствен източник, както за времето, мястото, механизма и предмета на извършеното инкриминирано деяние, така и за авторството му и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Изнесеното от свидетеля В.К.И., който е пътувал в автомобила на пострадалата и е станал непосредствен свидетел както на ПТП, така и на нанесените от обвиняемия удар по стъклото на прозореца, удар в рамото на Н. и на отправените спрямо нея закани за саморазправа. Свидетелят И. е възприел и пресъздал на досъдебното производство и пред първата съдебна инстанция инкриминираните изрази и действията на обвиняемия по начин, напълно кореспондиращ както на разказа на свидетелката Н.Н.Н., така и на показанията на другия пряк очевидец – свидетеля Б. И. И., като същевременно е дал и своята оценка за деянието, което явно го смутило и е предизвикало у него страх. В този смисъл съдът не възприема доводите на защитата, че по делото не се установява категорично, че стъклото на автомобила е било счупено от обвиняемия с удар с крак – действията на обвиняемия, в това число и удара са били възприети непосредствено от тримата свидетели. Що се отнася до довода, че между показанията на В.К.И. и тези на Н.Н.Н. са налице съществени противоречия, касаещи въпроса как свидетелят се е озовал в автомобила на Н. – по предварителна уговорка за превоз или след случайна среща на двамата на спирка за междуградски транспорт, настоящият състав счита, че подобно разминаване не се установява, а дори и да беше налице, не е годно да въведе съмнение в достоверността на разказа на свидетелите относно фактите, попадащи в предмета на доказване. В тази връзка точно описание на действията на обвиняемия, изразяващи се в изритване на стъклото на автомобила, довело до неговото счупване, неговото буйстване и отправянето на обиди спрямо свидетелката Н., която е била вътре в автомобила, дава и свидетеля Б.Ц.И..