Решение № 70 от 06.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20252100900072 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „АГРО ФЕРТ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 204923827, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.

„Лазур“, бл.159, партер, представлявано от управителя Билян Динчев Велев, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1 – адвокат Милен Ко з а р е в , против ЕТ „ВАЛЕНТИНО-ЛУИДОР – Валентин Дамянов Каравълчев“ с ЕИК 812090325, със седалище и адрес на управление село Садово, община Сунгурларе, област Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 – адвокат Галина Найденова.

Съгласно исковата молба и приетите уточнения и изменения на исковете съдът е сезиран със следните частични осъдителни искове за заплащане на неустойки за договорно неизпълнение на задълженията на ответника по рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020г.: - 170 000 лв. неустойка за 2021г. – част от вземане за неустойка в размер на 500 000 лв.; - 170 000 лв. неустойка за 2022 г. - от вземане за неустойка в размер на 491 484 лв.; - 160 000 лв. неустойка за 2023 г. - от вземане за неустойка в размер на 500 000 лв.; ведно със законната лихва върху главниците от 1 предявяването на иска до окончателното изплащане на вземанията.

Исковете са висящи за втори път пред настоящата съдебна инстанция, след като постановеното неприсъствено съдебно решение по т.д. № 194/ 2024г. е отменено по реда на чл.240 от ГПК с влязло в сила съдебно решение № 13/ 18.02.2025г. по възз. т. д. № 1/ 2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане на исковете от друг състав на съда.

Обстоятелства, на които се основават предявените искове:

Ищецът твърди, че по силата на рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020г. ответникът се задължил в периода 2021г. – 2025г. да доставя на ищеца зърно – мека пшеница с описани в договора характеристики и определени количества по години. Ответникът не изпълнил задълженията си.

Поради това е налице пълно договорно неизпълнение, за което ответникът дължи на ищеца договорената в чл.3.3 неустойка в размер на 50 лв. на всеки тон недоставена стока – съответно 10 000 тона за 2021г. и 2023г., и 9829,68 тона за 2022г. Задължението за неустойка е изискуемо след настъпването на падежа на задължението за доставка – последния ден на месец октомври на съответната година.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва автентичността на представения от ищеца рамков договор, като твърди, че подписът на Валентин Дамянов Каравълчев не е изпълнен от него. Твърди, че договорът е антидатиран – съставен за целите на настоящия процес.

Прави възражение за нищожност на договорната клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави. Позовава се на тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСТК. Твърди, че процесната неустойка надхвърля обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, а води до неоснователно обогатяване. Сочи, че предмет на договора е борсова стока, която може да бъде закупена от друг доставчик и вредата е съизмерима с разликата до по-неизгодната цена. Позовава се и на насрещно неизпълнение на ищеца на задължението му за едновременно престиране на цената на стоката – ищецът не е имал готовност и възможност да заплаща дължимите цени. Твърди също, че е доставил част от договорените количества.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото 2 разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.288 от Търговския закон /ТЗ/.

Съгласно представения по делото рамков договор за продажба на зърно от 23.12.2020г. ответникът ЕТ „Валентино-Луидор – Валентин Дамянов Каравълчев“ като продавач е поел задължение в пет поредни стопански години да доставя и продава на ищеца - купувач „Агро Ферт Груп“ ЕООД земеделска продукция – зърно – по 10 000 метрични тона /МТ/ на година в периода 2021 – 2025г., с описани в договора вид и качество на стоката. Съгласно чл.1.8. краен срок на задължението за доставка на цялото количество за годината е последният ден на месец октомври на съответната година. Съгласието на страните по чл.1.6. е всяка доставка да се удостоверява с товарителница, кантарна бележка от мястото на разтоварване, удостоверяваща количеството получена стока, фактът и датата на предаване на стоката. Договорената продажна цена е по пазарни цени на МТ към момента на съответната доставка като цена ФОБ – черноморско пристанище по франкировка на Инкотермс 2020 Matif минус 35 евро към 31.07. за текущата година.

Последиците от договорното неизпълнение на страните са уредени в чл.3.2.и 3.3. от договора: При забава в плащането купувачът дължи неустойка за забава в размер на 2% върху неплатената продажна цена за всеки ден закъснение, но не повече от 10 календарни дни, след изтичането на които дължимата неустойка е 50 лв. за всеки метричен тон неплатена стока; В случай на неизпълнение на задължението за доставка в договорения срок продавачът дължи на купувача неустойка от 50 лв. за всеки метричен тон недоставена стока по този договор.

За установяване на обичайния размер на неустойката по подобни договори ищецът представя аналогичен договор за доставка на зърно, сключен през 2024г. от ищцовото дружество с трето лице, с който договорените размери на неустойка за неизпълнение на задължението на продавача да достави договореното количество селскостопанска продукция са 30 лв. на всеки метричен тон недоставена пшеница и ечемик и 50 лв. на МТ 3 недоставена продукция от други култури /рапица, нахут, слънчоглед/ Съгласно представените от ищеца доказателства задължението за доставка на зърно за 2022г. е частично изпълнено – ищецът е осчетоводил доставки на пшеница 170,32 тона на обща стойност 110 622,84 лв. /по 649,50 лв. на тон/, за които е издадена фактура № 59/ 14.02.2022г., като съгласно приложената справка продажбата е осъществена с 5 доставки на 28.09.2021г., 29.09.2021г. и 26.11.2021г. Други доставки по договора не са осчетоводени, като ищецът е издал фактура № 1334/ 10.06.2024г. за дължими договорни неустойки на обща стойност 1 491,484 лв.– 500 000 лв. за 2021г., 491 484 лв. за 2022г. и 500 000 лв. за 2023г.

Ответникът не представя доказателства за изпълнение на договорното си задължение за доставки на пшеница през 2021г. и 2023г., а за 2022г. - за доставка на останалите 9829,68 тона /разликата над доставените 170,32 тона до пълното договорено количество от 10 000 тона/. Такива доставки не се установяват и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза. Не се твърди и не се установява разваляне на договора.

Съгласно заключението на вещото лице през процесния период ищецът е закупил от други доставчици пшеница с договореното качество в размер на общо 35 989,51 тона на обща стойност 17 739 135,12 лв. – средно 492,90 лв.

През същия период ищецът е продал на трети лица 33 412,27 тона пшеница за обща цена от 18 944 810,47 лв. – средна цена от 567 лв. на тон. Така се формира извод за средна печалба в размер на 74,10 лв. на тон.

Вещото лице установява стойностите за процесния период на продажните цени на пшеницата в определените по договора размери /цена ФОБ – черноморско пристанище по франкировка на Инкотермс 2020 Matif минус 35 евро към 31.07. за текущата година: 368,18 лв. за 2021г., 602,40 лв. за 2022г. и 400,95 лв. за 2023г. Средните изкупни цени по данни на Министерство на земеделието и храните са съответно 410,80 лв. за 2021г., 627,70 лв. за 2022г. и 388,83 лв. за 2023г. Средните продажни цени към износител /FOB/ са съответно 463,92 лв. за 2021г., 683,29 лв. за 2022г. и 457,02 лв. – за 2023г. Така установените размери на средните печалби за периода са съответно 53,13 лв. за 2021г., 55,59 лв. за 2022г. и 68,20 лв. за 2023г.

С определението по чл.374 от ГПК № 595/ 01.07.2025г. е открито 4 производство по оспорване автентичността на процесния договор за покупкопродажба по отношение на подписа на ответника, като на основание чл.193, ал.3 от ГПК е указано на ответника, че носи тежестта за доказване неистинността на документа. В подкрепа на така направеното оспорване доказателства не са събрани, като искането на ответника за назначаване на съдебна графическа експертиза е оттеглено. Поради това на основание чл.194 от ГПК съдът приема оспорването на документа за недоказано.

Изложеното налага извод за установена валидна облигационна връзка на страните, учредена с процесния договор за покупко-продажба на зърно.

Договорът е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ. На основание чл.63 от ЗЗД вр. чл.288 и чл.302 от ТЗ всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, с грижата на добър търговец. Тъй като по делото не се установи надлежно пълно изпълнение на задължението на ответника – продавач по договора да достави на ищеца определените количества пшеница, съдът приема, че е налице неизпълнение – за 2021г. във формата на непълно изпълнение, а за 2022г. и 2023г. – пълно неизпълнение.

Тъй като между страните липсва уговорка за авансово плащане на цената на закупуваното през съответната година количество стока или друг уговорен срок за плащане, съдът приема, че падежът на задължението на купувача да плати цената на стоката на основание чл.327, ал.1 от ТЗ е моментът на предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. При липса на изпълнение на задължението на продавача да достави стоката не възниква насрещно задължение на купувача за плащане на цената. Поради това съдът приема за неотносими възраженията на ответника, основани на доводи за финансовото състояние на ищеца – купувач и за възможността му към релевантните моменти да осигури средства за заплащане на цената. Дори и да бъдат приети за установени, тези обстоятелства сами по себе си не представляват обективна невъзможност за изпълнение /чл.81, ал.2 от ЗЗД/, нито се квалифицират като забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, поради което не освобождават ответника от договорното му задължение да извърши договорените доставки.

При така установеното договорно неизпълнение на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за ищеца възниква правото да претендира обезщетение за 5 неизпълнението. С договора страните са постигнали съгласие относно обезщетяването вредите от неизпълнението - уговорили са неустойка, поради което конкретните понесени вреди не подлежат на установяване /чл.92, ал.1 от ЗЗД/. Тъй като процесният договор представлява търговска сделка, сключена между търговци, на основание чл.309 от ТЗ е изключена преценката за прекомерност на неустойката. Съдебната практика трайно приема, че изключването на прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по търговските сделки между търговци. Правата и задълженията в отношенията между търговци възникват при свободно договаряне и при презумпция за добросъвестност на страните. На тази основа страните по договора изразяват с конкретни клаузи разбирането си за справедливостта, приложима в правоотношенията като общ правен принцип.

В тази преценка страните са ограничени от добрите нрави, изразяващи общоприетите предЕ. на нравствената допустимост – чл.9 от ЗЗД.

Противоречието на договора или на отделна негова клауза с добрите нрави е основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по т. д. № 1/ 2009г. на ОСTK на ВКС преценката за нищожност на клаузата за неустойка по търговска сделка поради накърняване на добрите нрави следва да се прави при отчитане на функциите на неустойката въз основа конкретните факти и обстоятелства по правоотношението, като преценката се отнася към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерната неустойка следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите на функции на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Разпечатката съдържа 33 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1337e477-cc3e-41f6-80f9-6a45d32c6836