Решение № 289 от 10.04.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№143 10.04.2019 година гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Първо гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Десислава Динкова секретар Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Динкова гр.дело № 725 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес в гр. София 1000, ул. „Княз Борис Г” № 134, ет. 1, ап. 2, против „Електра” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк „Изгрев“, бл. ЗА, ет. *, ап. *, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от фрактура на глезена на левия крак при злополука, настъпила на 10.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане, както и сумата от общо 1 399,78 лв. имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва, образувана от следните отделни разходи: 1100 лева със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - стойност на 1/3 тубуларна плака; 34.80 лева със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 75 лева със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - заплатена проходилка; 55 лева със законната лихва от 25.10.2017 г. до окончателното плащане — закупени санитарни материали; 33.48 лева със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 58.90 лева със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 1 лев със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 40.60 лева със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 1 лев със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане - заплатен чаршаф.

Ищцата твърди в исковата молба, че на

10.10.2017 г. гр. Поморие, на ул. „Булаир“ пред № *, паднала в изкоп и претърпяла фрактура на глезена на левия крак с произтичащите от това последващи оперативни интервенции, лечение и рехабилитация. Твърди, че злополуката е настъпила в резултат на извършвани от работници/служители на „Електра“ ЕООД работи, свързани с полагане на кабел за уличното осветление в изкоп на тротоара, които не са отговаряли на установените изисквания и са били необезопасени. Заявява се, че работите са били извършвани от „Електра“ ЕООД, след сключен договор с ОП “ „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ - Поморие.

Твърди се, че непосредствено след инцидента, поради силни болки в левия крак, на ищцата била оказана спешна медицинска помощ в Център за спешна медицинска помощ Бургас - филиал Поморие.

Впоследствие била приета за по-нататъшно лечение в „УМБАЛ-Бургас“ АД, Отделение по ортопедия и травматология, като след въвеждане в анестезия е била извършена кръвна репозиция на фрактурата на левия глезен под рьо контрол и е поставена метална остеосинтеза. Сочи се, че ищцата била изписана с указания за домашно амбулаторно лечение, като е предписано сваляне на конци след 14 ден и антикоагулант за още 20 дни. Твърди се, че след изписването самостоятелното й придвижване било възможно само ако ползва две помощни средства. Заявява се, че на 03.01.2018 г. ищцата отново постъпила в същото болнично заведение за изваждане на синдезмален винт. По време на втория болничен прием, след въвеждане в анестезия е извършена екстракция на синдезмалния винт. Заявява се, че на

09.03.2018 г. ищцата Д. постъпила в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Поморие, където до 16.03.2018 г. провела рехабилитация по повод болки и затруднени движения в ляв глезен.

Твърди се, че в резултат на злополуката ищцата претърпяла сериозно увреждане на телесната цялост и здравето, търпяла и продължава да търпи болки и страдания, както и силно влошаване на качеството на живот, поради ограниченията и неудобствата, наложени й от претърпяната травма.

Заявява се, че понастоящем походката й е нарушена, а движенията на левия глезен – ограничени, не е възстановена от претърпяното увреждане. Ищцата претендира обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. Заявява се, че същевременно ищцата претърпяла и имуществени вреди в резултат на инцидента - за потребителска такса за болнично лечение, за 1/3 тубуларна плака, проходилка, други медицински изделия и лекарства, в общ размер 1399.78 лв.

В съдебно заседание ищцата поддържа претенцията си, ангажира доказателства.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва се причинно-следствената връзка между вредата и извършваните ремонтни дейности и се твърди, че вредата е настъпила единствено поради виновното поведение на пострадалата. Оспорват се фактическите твърдения на ищцата, че вредата е настъпила при извършването на необезопасени ремонтни работи. Ответникът твърди, че на 09.10.2017 год. е започнала работата по полагане на кабел за улично осветление по ул.“Булаир“ в гр.Поморие, бил направен изкоп с дълбочина 80 см., широчина 40 см. и дължина 65 м., като всички живущи били предупредени и бил поставен мост за преминаване пред всяка врата. На следващия ден – 10.10.2017 год. започнало полагането на кабела, били премахнати мостовете и по дължината за изкопа започнало засипване. Твърди се, че едновременно с полагането на кабела и засипването на изкопа, на обекта са работили и служители на общината, които поставяли тротоарните плочки. Заявява се, че с цел осигуряване безопасността на преминаващите и живущите, бил поставен служител, който да ги предупреждава да не прескачат изкопа, а да го заобиколят. Твърди се, че ищцата излязла от дома си около 10.30 ч. и не се съобразила с предупреждението на служителя. Изкопът бил полузасипан, с дълбочина около 40 см. Ищцата решила да премине през изкопа, като стъпи върху две успоредни тръби на слаботоковата инсталация, при което левият ѝ крак се подхлъзнал и пропаднал между тях, а от това пропадане се получило счупване на глезена. Заявява се, че вредоносните последици са настъпили не поради извършването на ремонтните дейности, а само поради вината на пострадалата.

При условията на евентуалност ответникът твърди, че ищцата е съпричинила за настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да се приложи чл.51 ал.2 от ЗЗД. Заявява се, че като не се е съобразила с указанията да заобиколи изкопа, тя се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане.

Твърди се, че поведението на пострадалата е с много по-голяма тежест в причинния процес, довел до увреждане на здравето ѝ , поради което обезщетението следва да бъде намалено значително в полза на ответника.

Твърди се, че не е налице противоправност на извършеното деяние и всички строително-ремонтни работи са извършени при спазване на изискванията за безопасност. Заявява се, че ответникът не е имал виновно поведение – предприел е необходимите действия по обезопасяване на изкопа и е поставил специален служител.

Заявява се, че ако все пак отговорността на ответника бъде ангажирана, размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и е недоказан. Твърди се, че от представените писмени доказателства става ясно, че ищцата е пролежала в болница 6 дни, през които е претърпяла операция на глезена и е изписана с подобрено общо състояние.

След това е пролежала още 3 дни, за премахване на синдезмален винт. Отделно е прекарала 7 дни в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, където е провела рехабилитация. Ответникът твърди, че получените от ищцата увреждания не са с продължителност и интензитет, различен от обичайните за подобни травми, увреждането не е трайно, а медицинската прогноза за неговото развитие е добра.

Ответникът заявява, че претендирания размер е прекомерен и надвишава значително справедливия и достатъчен размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Оспорва се и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди. Ответникът заявява, че фактурата за сумата от 1100 лв.

– стойност на 1/3 тубуларна плака, е издадена в деня, следващ операцията на ищцата, поради което се оспорва, че фактурата и касовия бон се отнасят до тубуларната плака, закупена от ищцата. Сочи се, че всяка плака има идентификационен номер, който в случая изобщо не е посочен. Според ответника, представените документи не доказват нито стойността, нито сумата, която ищцата е заплатила при покупката на тубуларната плака.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Третото лице-помагач на ответника оспорва претенцията, не ангажира доказателства. Чрез процесуалния си представител заявява, че ищцата не е доказала противоправно поведение на ответното дружество и причинно-следствената връзка между същото и настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно, в случай, че бъдат установени пропуски в изпълнението на строителните работи и тези пропуски могат да бъдат вменени във вина на служители на ответника, третото лице въвежда възражение да допринасяне на противоправния резултат от ищцата, която не е съобразила поведението си с обективните обстоятелства и е допуснала да бъде увредена.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че на 10.10.2017 год. ищцата е претърпяла злополука, от която е получила счупване на глезена на левия крак и че на същата дата са били извършвани от работници/служители на ответника строително-ремонтни работи по полагане на кабел по ул.“Булаир“ в гр.Поморие, където е настъпила злополуката.

Претенцията е квалифицирана от съда по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от служители/работници на възложителя, настъпили вреди, причинна връзка, възлагане на определена работа, при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

В конкретния случай не се спори и ответникът признава, че по договор, сключен с ОП“БКСРД“ Поморие, е изпълнил строителни и електроремонтни работи на ул.“Булаир“ в гр.Поморие по направа на улично осветление. От приложените документи се установява, че на 09.10.2017 год. е подписан протокол между възложителя и изпълнителя за предаване на строителната площадка в почистен вид и с отстранена тротоарна настилка. Ответникът е представил акт обр.19, подписан на 06.11.2017 год., от който се установява обема на извършените дейности, включително направа на изкоп със зариване и трамбоване 0.8 х 0.4 с дължина 65 м. От представените документи и най-вече от протокола за предаване на строителната площадка може да се направи извод, че строителни и електроремонтни са започнали на 09.10.2017 год. – в деня преди злополуката.

Всички свидетели – и тези на ищцата, и тези на ответника, еднозначно заявяват, че ищцата е пропаднала в изкопа сутринта на 10.10.2017 год., непосредствено след като излязла от дома си. От медицинската документация и от експертизата става ясно, че при пропадането в изкопа ищцата получила счупване на лявата подбедрица в дисталната част (левия глезен).

Ответникът, като строител по смисъла на чл.74 ал.1 от ЗУТ, е имал задължение да вземе необходимите мерки за обезопасяване на изкопа, като направи ограждения и прелези и постави предупредителни знаци. Според показанията на св.Я. и К., водени от ответника, в деня преди инцидента работниците на ответника направили изкопа, като оставили пътеки за преминаване пред входните врати на домовете. На следващия ден – 10.10.2017 год., към 9 часа, започнали да копаят мостовете за преминаване за един час, за да може да се положи кабела. В тази част показанията на свидетелите следва да бъдат ценени, тъй като кореспондират с показанията на св.П.