Решение № 895 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20255300501005 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №4081/19.10.2024г. по гр.д.№13001/2023г. по описа на РСПловдив,ХVIII гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.59 от ЗЗД,за установяване дължимостта на вземането от ответника за сумата от 203,15лв.,представляваща неплатена стойност на мобилни услуги,предоставени от ищеца на ответника.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Ответникът е работил в дружеството на ищеца,като е притежавал мобилен телефон,собственост на дружеството.Дружеството от своя страна е имало сключен договор за предоставени мобилни услуги,като единият номер се ползвал от ответника.С молба от ** ответника напуснал работата си в дружеството,като изрично е подал молба за напускане и е бил освободен.Ищецът твърди за периода от напускането до м.май 2023г. същия да е ползвал мобилните услуги като цената им е била заплащана от дружеството.Същото се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,но ответника възразил,че не дължи,поради 1 което настоящият процес е заведен от легитимна страна.Пред първоинстанционния съд е била назначена СТЕ,от чието заключение се установява,че за процесния период има ползване на мобилни услуги,както и плащане на тези мобилни услуги,но не може да се установи от кое конкретно лице е извършено ползването.В първоинстанционното производство по реда на чл.176 от ГПК е бил разпитан ответника,като същия е дал отговор на въпросите,че към момента на напускане на дружеството 31.01.2023г. същия е оставил мобилната карта и не е ползвал същата нито за разговори,нито за съобщения.В първоинстанционното производство са разпитани и двама свидетели,като от показанията на св.К. се установява,че ответника подал молбата си за напускане на дружеството и си събрал багажа,но продължил да ползва телефона на дружеството,като свидетелката е разговаряла с него.След прекратяването на мобилната услуга,на телефона на свидетелката се изписало,че на номера,на който звънила има нов мобилен номер.От показанията на св.В.,която е *** на ответника,се установява,че до момента на напускането на дружеството ответника е ползвал мобилна карта от дружеството,но след напускането не е ползвал такава и тъй като на нея се наложило да се свърже с него,не е успяла,а се наложило да се свързва през телефона на приятелката му и той и заявил,че няма телефон,едва през април или май месец на 2023г. същия имал телефонен номер,който бил различен от ползвания от него телефонен номер на дружеството.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Между ищцовото дружество и мобилния оператор са възникнали валидни облигационни правоотношения.Ползването на услугата на мобилния оператор обаче е извършено от дружеството,тъй като не се установява по категоричен начин нито от показанията на свидетелите по делото,нито от обясненията по чл.176 от ГПК,дадени от ответника по делото,същия да е ползвал след 31.01.2023г. картата с посочения номер,за който е заплатена сумата от дружеството за ползвани мобилни услуги.Това е така,защото и от показанията на ответника и от показанията на свидетелите,не се установява за периода след 31.01.2023г.,момента когато същия е напуснал дружеството и е прекратил трудовите си правоотношения с него,да е ползвал процесната мобилна карта.Освен това,за да е налице обедняване на едната страна и обогатяване на другата страна следва да се докаже разместването на блага,като едната страна да се е обогатила за сметка на другата,а в настоящия случай не се установява ответника да се е обогатил за сметка на дружеството от използване на мобилната карта.При това положение следва да се приеме,че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава правилно е отхвърлена от районния съд,поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени съобразно представения договор за правна защита и съдействие от въззиваемата страна в размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.

2

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4081/19.10.2024г. по гр.д.№13001/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.

ОСЪЖДА „ТЕРМОПАК-77“ ООД със седалище и адрес на дейността:гр.П.. “** №* с ***да заплати на С. М. В. с ЕГН-********** от гр.П., ж.к.“*** направените от него разноски по делото в размер на 800лв./осемстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3