Решение № 106 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева

Членове:

И. Ал. Стоилов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора И. Н. Г. като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С Присъда от 15.05.2025 г., постановена по НОХД № 11319/21 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимата Б. Й. Г. за виновна в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимата за присъдени направените по делото разноски.

Против присъдата в законоустановeния по чл. 319, ал. 1 от НПК срок е постъпила жалба от адв. В. – служебен защитник на подс. Б. Й. Г., ведно с допълнение към нея, с които се моли за отмяна на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива.

Твърди се, че подсъдимата страдала от биполярно ефективно разстройство с фазово заболяване, като по делото имало многобройни лекарски експертизи, от които се извеждал извод, че в момента на извършване на инкриминираното деяние същата не е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние. В допълнението към жалбата също се изтъква, че очевидно се касаело за човек, който не можел да разбира свойството и значението на извършените от него деяния. От представената експертиза, кредитирана от съда, също не следвал категоричен извод, че в момента на инкриминираното деяние подсъдимата е била в ремисия и е разбирала какво точно е извършвала. Моли се по преценка на съда за назначаване на нова експертиза, която да даде оценка за цялостното 1 болестно състояние на подсъдимата, каквото искане било отказано от първоинстанционния съд, въпреки представената актуална епикриза, сочеща, че подсъдимата е била в болнично заведение, прилагано е било лечение и направо от болницата се явила в съдебно заседание.

Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от СРП.

Съдът даде ход на въззивното производство в отсъствието на подсъдимата Г. по аргумент на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, за което прие, че са изпълнени всички законови изисквания. Подсъдимата е била обявена за общодържавно издирване с телеграма от 10.06.2025 г. и бюлетин от 23.12.2025 г., като видно от справката на СДВР, към издирването по настоящото въззивно производство са присъединени още две общодържавни издирвания на подс. Г. по други две наказателни производства по описа на СРС, едното от които е по повод влязла в сила осъдителна присъда. За този период от близо седем месеца подсъдимата не е намерена. Отделно същата не се намира в следствените арести или местата за ЛОС, нито в центровете за психично здраве, във връзка с данните, че междувременно би могла да е постъпила там.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. По повод така депозираното с жалбата и поддържано от защитата във въззивното производство доказателствено искане за назначаване на допълнителна КСППЕ съдът остави същото без уважение, доколкото прие, че макар подсъдимата, предвид приложените по делото документи, действително да страда от психично заболяване, по повод възможността същата да разбира свойството и значението на извършеното и възможността да ръководи постъпките си към датата на твърдяното деяние, както и относно способността да участва в наказателното производство, са били изготвени общо три комплексни СППЕ - две в рамките на досъдебното производство, приети на съдебното следствие, и една в рамките на съдебното следствие на първата инстанция, при които по достатъчен начин е отговорено и на двата въпроса, свързани с вменяемостта на подсъдимата и способността да участва в наказателното производство. Въззивният състав не намери необходимост отново да назначава подобна експертиза, не само като ненужна, но и съобразно данните, сочещи, че подсъдимата не може да бъде намерена, което не се корени в нейното психическо състояние, а в обстоятелството, че същата очевидно се укрива по общо три отделни наказателни производства, обявена по тях за общодържавно издирване, едното от които е по повод изпълнение по влязла в сила осъдителна присъда.

В хода по същество пред въззивната инстанция служебният защитник на подс. Г. моли за отмяна на присъдата на първоистанционния съд, с постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по така повдигнатото обвинение. Същата била човек с доказана болнична диагноза - биполярно афективно разстройство, като повечето време от своя живот е пребивавала в здравни заведения, редувайки депресивни и светли периоди. От представените експертизи, които съдът кредитирал и приемал напълно, не следвало да се направи категоричен извод, че в момента на инкриминираното деяние подсъдимата е била в ремисия и е разбирала точно какво прави.

В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Доводите на защитата, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимата не е могла да разбира свойствата и значението на извършеното, не се подкрепяли от така установената по делото доказателствена съвкупност.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. Б. Г..

Разгледана по същество, съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Б. Й. Г., с ЕГН **********, е българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, осъждана, безработна, с последен известен адрес в гр. София, ул.

“********.

Подс. Г. взела решение да влезе във факултета по „Дентална медицина“ при МУ - гр.

София, находящ се в гр. София, ул. „********, за да отнеме чужди движими вещи.

В изпълнение на това свое решение на 27.03.2017 г. около 12:50 ч. подсъдимата влязла в зала на посочения факултет и взела от чантата на св. З.Й.Я., която последната била оставила там по-рано, 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, на стойност 20 лв. и парична сума от 70 лв., или всички вещи на обща стойност от 90 лв., след което подсъдимата напуснала местопрестъплението с отнетите от нея вещи.

По делото била изготвена СОЕ, от заключението на която се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи била 90 лв.

На ДП е била изготвена и КСППЕ, според която подсъдимата страдала от „биполярното афективно разстройство“, като към момента на изследване същата е била в ремисия и към момента на извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство.

В хода на съдебното следствие е изготвена нова, актуална КСППЕ от вещи лица П. и С., които потвърдили извода на предходната такава КСППЕ, че подсъдимата страда от „биполярното афективно разстройство“, като към момента на изследване същата е била в ремисия, като изрично било посочено, че това било състояние, при което липсвали елементи на психотичност и разстройство на базисни психични годности на личността, както състоянието позволявало да участва пълноценно в наказателното производство.

В хода на ДП е била назначена и изготвена видео-техническа експертиза, съгласно заключението на която при анализа на видеозаписа във времевия промеждутък от 12:45 до 13:04 ч. на 27.03.2017 г. се наблюдавали конкретните действия на заснетата жена, свързани с отнемането на портмоне от дамска чанта, като изрично е посочено, че кадрите на жената са с идентификационен потенциал.

Съгласно заключението на изготвената по делото лицево-идентификационна експертиза, на изследвания видеоматериал била заснета именно подсъдимата Г..

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните на съдебното следствие гласни доказателства, изхождащи от показанията на пострадалата З.Я. и свидетеля А.М. (включително и от показанията му от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и потвърдени от него).

Първоинстанционният съд е предложил задълбочен, аргументиран и съпоставително издържан анализ на горепосочените гласни доказателства, който напълно се споделя и от въззивната инстанция. Посочено е последователно по какъв начин и кога пострадалата Я. е установила липсата на инкриминираните вещи от чантата си, оказаното впоследствие съдействие от св. М. по преглед на видеозаписите от охранителната камера, инсталирана в залата, където се е намирала чантата, възприемането на външността на лицето от женски пол, което бърка в чантата на Я. и последващото оттеглане.

3

Както подчертава и първият съд, тези показания на пострадалата не само са подробни, хронологични и логични, но и неизолирани, доколкото се подкрепят по повече от достатъчен начин от останалия доказателствен материал по делото – кореспондиращите, макар и от косвен характер, показания на св. М. и, най-вече, заключенията на видеотехническата експертиза и лицево-идентификационна такава. Нещо повече – видно от протокола от о.с.з. от 31.05.2023 г. при разпита си пострадалата Я. изрично е посочила присъстващата в залата подс. Г. именно като лицето, което тя е възприела от видеозаписа да бърка в чантата .

По отношение приобщените писмени доказателствени средства първият съд се е позовал при анализа си на изготвените по делото множество експертни заключения: на изготвена от вещи лица Г. и К. КСППЕ на ДП по отношение на подс. Г. (л. 78 от ДП); на изготвената в хода на съдебното следствие от вещи лица П. и С. допълнителна КСППЕ също по отношение на подсъдимата; на видео-техническа експертиза (л. 35 от ДП); на лицевоидентификационна експертиза (л. 64 от ДП) и на съдебно-оценителна експертиза (л. 75 от ДП).

Правилно първоинстанционният съд е отдал приоритет в мотивите си на заключенията на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, доколкото първата е фиксирала действията на лице от женски пол (годно за лицева идентификация), което взема портмоне от дамска чанта, а втората, след използване на съпоставителен фотоматериал, е установила по категоричен начин, че заснетата на видеозаписа жена е именно подс. Г.. Следва да се има предвид също, че видеозаписът е законосъобразно приобщен по реда на чл. 159 от НПК.

Дължим анализ е предложен и на изготвената на ДП от вещи лица Г. и К. КСППЕ, установила, че макар подсъдимата да е страдала от „биполярното афективно разстройство“, към момента на изследване същата е била в ремисия, а към момента на извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство.

Възможността подсъдимата да участва в наказателното производство е потвърдена и от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие КСППЕ от вещи лица П. и С.. Тази допълнителна експертиза потвърждава констатацията, че подсъдимата страда от „биполярното афективно разстройство“, като към момента на изследване същата е продължавала да бъде в ремисия - липсвали елементи на психотичност и разстройство на базисни психични годности на личността.

Въззивната инстанция констатира, че на ДП е изготвена (по писмени данни) още една допълнителна КСППЕ от вещи лица А. и И.ова, находяща се на лист 162 от ДП. Макар първоинстанционният съд да е пропуснал да спомене това обстоятелство в мотивите си, в хода на съденото следствие съдът изрично е изслушал вещите лица А. и И.ова и е приел тяхното заключение. Последното допълнително потвърждава заключенията на първата КСППЕ относно вменяемостта на подсъдимата към датата на инкриминираното деяние и възможността на участва в наказателното производство. В този смисъл пропускът на първият съд да се позове или анализира това трето експертно заключение от областта на психологията и психиатрията, отново спрямо подс. Г., не може да бъде приет нито за съществен, нито за решаващ. Точно обратното – изхождайки от заключението на тази допълнителна КСППЕ, изготвена от вещи лица А. и И.ова, въззивната инстанция единствено констатира, че по отношение на психичната годност на подсъдимата, както към момента на извършване на деянието, така и в рамките на наказателното производство, първият съд е предложил напълно правилни и аргументирани изводи.