Решение № 1531 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110216029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. Т. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-023164/02.10.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва приетата в обжалвания акт фактическа обстановка.

Посочва се, че на 17.07.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС-то си на ул.

„***“, като в 16,57 часа е паркирал автомобила си пред бл. ***, където се намирало семейното жилище. В автомобила му се намирали двете му деца, като по предварителна уговорка майка им слязла до колата да вземе багажа им, казала довиждане и се прибрала, след което жалбоподателят запалил двигателя на автомобила, предприел необходимата маневра и се включил в движението, като в 17,04 часа паркирал автомобила си на ул. „***“ № ***, където живеел. Сочи се, че с майката на децата му, явяваща се по НП пострадало лице, към онзи момент били в процес на развод и влошени 1 отношения. Твърди се, че на процесната дата не е реализирано ПТП, не е имало разногласия, не е напускал ПТП-то, не е било необходимо да уведомява служби за контрол или да спазва нечии указания. От НП не ставало ясно какви нарушения са констатирани, къде и в колко часа. Твърди се незаконосъобразност на атакувания акт и допускане на съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето му. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощения от него адвокат. На етап съдебни прения пълномощникът е адресирал съда още веднъж с искане за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноски. Преповторени са накратко оспорванията в жалбата, като се е акцентирало върху това, че от доказателствата по делото се установявало, че няма как в посочения ден и час жалбоподателят да извърши процесното административно нарушение.

Направено е искане да не се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото последният се явявал бивша съпруга на жалбоподателя и помежду им били налице влошени отношенията, предвид което се твърди заинтересованост на свидетеля. Твърди се, че нямало никакви доказателства за нанесените телесни увреждания, а показателно за тенденциозността на свидетеля било обстоятелството, че след инцидента същата не звъннала на тел. 112, а на адвоката си.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е бил представляван.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 17.07.2024 г. жалбоподателят и свидетелката Д. Л. Д. – Г. били женени, като същите се намирали в процес на развод. От брака си лицата имали две деца. Към посочената дата свидетелката живеела на адрес гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № ***.

На посочената дата жалбоподателят се връщал от почивка с двете си деца, които се намирали в управлявания от него автомобил с марка „***“, модел ***, с рег. № ***. По предварителна уговорка със свидетелката същият 2 следвало да мине през адреса на свидетелката с автомобила си, за да остави багажа на децата. Около 17,45 часа жалбоподателят се намирал на адреса.

Жалбоподателят паркирал автомобила в уширение на пътя пред блок ***, вх.

*** на ул. „***“ № ***, от който излязла свидетелката. Чрез няколко пренасяния багажът бил свален от автомобила. Около 17,58 часа свидетелката се сбогувала с децата, намиращи се на задната седалка в автомобила, жалбоподателят също се намирал в МПС в този момент – застанал на шофъорското място. Свидетелката се намирала до задната дясна врата, като се протягала, за да стигне децата, при което от торса нагоре тялото се намирало в автомобила през отворения заден десен прозорец, а двата крака – в непосредствена близост пред задната дясна гума на автомобила. В този момент жалбоподателят запалил автомобила, включил на скорост и потеглил, като задната гума се качила върху левия крак на свидетелката. Свидетелката изпитала силна болка и изпищяла. След няколко секунди жалбоподателят върнал автомобила назад, за да освободи лявото стъпало на свидетелката изпод гумата. Свидетелката клекнала, след което лазейки се придвижила до пейката пред блока. Жалбоподателят слязъл от автомобила и отишъл при свидетелката, предложил и да се качи в автомобила, но тя му казала, че не може да ходи, след което жалбоподателят потеглил с автомобила, оставяйки свидетелката на място. След около 20 минути свидетелката се качила до апартамента си и се обадила на свои близки, които я закарали до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където направили снимка и поставили като диагноза

„контузия“ на стъпалото. На място дошъл полицейски инспектор Д., били снети сведения от свидетелката, състаени докладната записка (л. 12 от делото) и протокол за ПТП (л. 10 от делото) по данни на пострадалата.

От събраните данни бил съставен АУАН № 0582932/14.08.2024 г. от младши автоконтролъор С. А. Д., оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 513з-586/26.01.2017 г. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и предявен на жалбоподателя на същата дата.

Актът бил съставен по документи и показания на свидетеля-пострадал, доколкото актосъставителят не е присъствал при настъпване на инцидента и впоследствие при съставяне на протокола за ПТП. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и е напуснал 3 местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР на територията.

Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок възражения от жалбоподателя.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 02.10.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., и предвид акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – представените с преписката актове, заповед № 513з-586/26.01.2017 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., протокол за ПТП, справка картон на водача, докладна записка, писмо с вх. № 402330/10.12.2024 г. от МВР, ведно с приложенията към него. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

Приобщеният протокол за ПТП е съставен по данни от свидетел – очевидец на инцидента, чийто показания пред съд настоящият състав цени изцяло. От събраните гласни доказателства на свидетеля Д. Л. Д. – Г. и посочените писмени доказателства непротиворечиво се установява настъпилият инцидент като време и място, обстоятелства, при които се е осъществил, участници в него и поведението им. Следва да се посочи, че свидетелят е очевидец, но и пострадал. Съдът не счита, че показанията на свидетеля обаче носят съмнение за тенденциозност предвид последователността, подробността и логичността в изложението на същите.

Направените оспорвания от жалбоподателя касателно тенденциозността на свидетеля предвид влошените им отношения, съдът счита за неоснователни.

По делото не се представиха доказателства в насока твърденията, че показанията на свидетелката са „обслужващи“ друга цел, а напротив – видно от сведенията от същата при снемане на самоличност, към момента на разпита пред съд е приключило производството пред първоинстанционния съд касателно развода между лицата. Обстоятелството на кого се е обадила 4 свидетелката след инцидента е ирелевантно в случая. Що се отнася до това, че същата не се е обадила на тел. 112, същото е обяснимо, доколкото свидетелката е позвънила на други лица, които да я закара предвид уврежданията до медицинското заведение, където е бил осъществен контакт и с полицейските органи. Несъстоятелно е възражението касателно липсата на доказателства за уврежданията на свидетелката, доколкото нейните показания са също годни доказателства. Посочените се подкрепят и от писмените материали и показанията на свидетеля С. А. Д. касателно съставянето на част от документите по преписката след снемане на сведения от пострадалата, намираща се именно в болнично заведение поради причинени травми. Съдът не счита, че се внася съмнение в достоверността на показанията на свидетелката или в останалата доказателствена маса от представеното доказателство – извадка от система „***“, доколкото същата обхваща периода от 16,47 до 17,04 часа на 17.07.2024 г. От така представената разпечатка не може да се установи дали същата отразява движението именно на процесното МПС. Дори да се приеме за доказано това обаче, видно от отбелязаните данни разпечатката отразява движение по ул. „***“ до ул. „***“ № ***, т.е. не отразява движението и местоположението на автомобила именно по „***“ № ***, за да може да се установи, че в разпечатания маршрут е отбелязано движението на автомобила на жалбоподателя по време на процесния инцидент между дома на пострадалата и неговия дом. Следва да се отбележи, че при закрепяне на времето на нарушението както в АУАН, така и в НП, е вписано „около“, като законодателят не е въздигнал в абсолютно изискване за посочване на нарушението с време на извършване при точност до минутата.

Що се отнася до показанията на свидетеля С. А. Д., съдът се довери на същите относно провелата се процедура по съставяне на АУАН, доколкото разказното от свидетеля е в синхрон с останалата събрана по делото доказателствена маса.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва 5 да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираните нарушения, включително мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията.

Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна, макар в жалбата само бланкетно да се споменава, че има такива.