Решение № 1276 от 24.06.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / .06.2019г., град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1188/2018г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.405а ал.7 от КТ и е образувано по жалба от В.И.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.К.К. ***, против Постановление от 07.03.2018г от гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя като работодател и Д.Х.С., ЕГН **********, като общ работник, и предписание за сключване на трудов договор с него от същата дата. Жалбоподателят релевира основанията по чл.146 т.2 и т.3 от АПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения акт. Твърди на първо място, че той е постановен при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и неправилна прецзенка на наличните такива. Конкретно не отрича, че е собственик на ПИ с идентификатор *** в с.о. „Боровец – север”, с намираща се в него стара вилна постройка, но сочи, че преди около година е предоставил ползването на същия на дъщеря си Г.В.П.а и зет си П. И. П., с намерение да им прехвърли и собствеността. Твърди, че решението да извършат ремонт на вилата е тяхно, за което са получили съгласието му, но че не е стъпвал на имота, и не е участвал по никакъв начин в предприетите ремонтни работи, а с организацията на ремонта, осигуряването на материалите и изпълнението му се занимава изцяло п. П.. На второ място твърди, че не познава посоченото в постановлението лице Д.Х.С., никога не го е срещал, не е контактувал с него по никакъв начин, и не се е уговарял с него за нищо, а след инцидента на 13.02.2018г разбрал, че това е един от приятелите на зет му, които му помагали за заливане на бетон. Сочи, че всички тези обстоятелства са станали известни на административния орган в хода на производството пред него от неговите писмени обяснения, от показанията на дъщеря му, зет му и самия Д.С., а също и на останалите присъствали на инцидента лица, които обаче не са съобразени от органа при издаване на оспореното му Постановление. На трето място счита, че същият не е изяснил дали лицето Д.С., присъствайки в имота, изобщо е изпълнявал някаква работа, и каква точно или пък не, дали е бил в подходящо работно облекло за изпълнение на трудови функции като общ работник в строителството, дали са му предоставени някакви инструменти, какво точно му е било възложено да изпълнява, договорено ли е било възнаграждение и с кого, не е изяснено дали това е еднократно присъствие в имота или е бил тами друг път, не е ясно и въз основа на какви факти и доказателства административният орган е достигнал извод за уговорено работно време от 12:00ч до 19:00ч. С тези аргументи твърди нищожност на Постановлението поради неправилно избран субект за работодател, и допуснато съществено процесуално нарушение – неизясняване на фактическата обстановка, с оглед на което настоява за отмяната му. В съдебно заседание адв.К. поддържа изцяло жалбата, като позовавайки се на събраните в производството доказателства счита, че липсват доказателства за съществуване на трудово правоотношение между В.В. и Д.С., с оглед на което настоява за отмяна на Постановлението, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски. Подробни съображения изляга и в писмените си бележки.

С определение №1463/04.05.2018г по настоящото дело, оставено в сила с определение №8074/14.06.2018г. по адм.д.№6902/2018г на ВАС –София, VІ отд., е спряно допуснатото по силата на чл.405а ал.7 от КТ предварително изпълнение на оспореното Постановление от 07.03.2018г.

Ответната страна Дирекция „Инспекция на труда” –

Варна чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д. О. оспорва изцяло жалбата. Твърди, че всички присъствали в деня на инцидента на обекта лица, вкл. и Д.С., са декларирали прд проверяващите елементи на възникнали и съществуващи трудови правоотношения – работно време, извършваната дейност, че нямат сключен договор и че ще получат заплащане, без да могат да посочат точната сума, а в последствие са изменили показанията си в еднотипните писмени обяснения, предоставени на административния орган от п. П.. Настоява показанията на лицата В.Г. и Н.У. да не бъдат кредитирани като достоверни досежно изложените от тях факти, като и за отхвърляне на жалбата против Постановлението то 07.03.2018г като неоснователна, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д.Х.С., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в производството. С писмено становище с.д.№14240/08.08.2018г (л.55 по делото) той заявява становището си за допустимост и основателност на жалбата на В.В.. Излага, че на 13.02.2018г около обяд действително е бил в имота в с.о. „Боровец – север” по молба на своя познат п. П., който го бил помолил за помощ при изливане на бетон, но в момента на подготовката му за да се включи и помага, станали нцидент с друг от присъстващите там – п.. Заинтересованият твърди, че не е полагал труд в полза на жалб.В.В. и не е бил в трудово правоотношение с него, че изобщо не го познава, не никога не се е срещал и не е контактувал с него, не се е уговарял с него по никакъв повод и за нищо, а и през времето, в което той е бил в имота, такова лице там не е присъствало. В.В. никога не му е бил работодател и С. няма никакви претенции към него. Още в деня на инцидента е написал собственоръчно и е подписал декларация, чието съдържание потвърждава и поддържа и към този момент, и че административният орган не е поискал от него никаква допълнителна информация за уточняване на посочените в Постановлението от 07.03.2018г обстоятелства (възнаграждени, работно време, трудови функции и пр.). Счита, че в Постановлението са изложени обстоятелства, които не отговарят на фактическата обстановка и на истината, и в този смисъл същото е неправилно и незаконосъобразно.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със сигнал за настъпила злополука при извършване на строително-монтажни работи (СМР) в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, с.о. „Боровец-Север”, собственост на жалб.В.В. с н.а. №**, том **, рег. №***, дело №** от 31.08.2016г. чрез продажба от Г.В.П.а (дъщеря на жалбоподателя) и св.П. И. П.(негов зет).

Злополуката е настъпила на 13.02.2018г. около обяд, когато при изливане на покривната плоча на постройката бетон-помпата е пропаднала след около 10-15 минути в работен режим, при което е съборила и притиснала намиращия се на покрива п. Д., причинявайки му физическа травма. На място бил извикан екип на Спешна медицинска помощ, който откарал пострадалия в лечебно заведение, както и инспектори в Д „ИТ” - Варна – Н.И. и свидетелите П. М.и Е.Н.. Инспекторите попълнили Констативен протокол (л. 16 по адм.преписка) за проверката в обект, наименуван „строителен обект- жилищна сграда“, находящ се „Боровец-север“, ПИ ***, собственост на В.И.В., като са вписани имената на всички лица, присъствали при настъпване на инцидента като работници: П. И. П., В.С.Г., Н.Г.У., п. Ж.Н.и Д.Х.С..

В протокола са записани личните данни на лицата – три имена, ЕГН. Като дата на наемане на работа е вписана датата на инцидента – 13.02.2018г. С изключение на п.

П., всички останали са вписани в констативния протокол като общи работници.

Отбелязано е също, че работното време е от 12:00ч. до 19:00ч. За всички лица, чието присъствие е констатирано след настъпване на инцидента, е посочено, че нямат сключен трудов договор. В констативния протокол не са попълнени данните за работната седмица и уговореното трудово възнаграждение.

В същия ден са изискани и попълнени писмени декларации (обяснения) всички присъстващи в имота при инцидента, вкл. и от Д.С.. Обясненията им са идентични и безпротиворечиви – в тях свидетелите В.Г. и Н.У. и заинтер.страна Д.С. заявяват, че са били повикани от п. П. да окажат помощ при изливане на бетон при ремонта на къщата в имота на жалбоподателя В..

Писмени обяснения дали и жалб.В.В. като собственик на имота, в който са извършвани СМР, дъщеря му Г. П.а и съпругът й свид.п. П.. От тези обяснения, също безпротиворечиви помежду си, става ясно, че макар собственик на имота да е жалбоподателят, той се владее от дъщеря му и нейния съпруг - п. Илиев, на когото е отстъпено стопанисването и управлението на имота. Ремонтът на съществуващата в имота сграда е предприет по инициатива именно на п. Илиев, и той се свързал със свид. В.Г., за когото знаел, че дълги години се е занимавал със строителство, дори имал регистрирана фирма – „ВАС СТИЛ“ ЕООД, която към момента на настъпване на злополуката с п. Д. вече не съществувала. Именно св. Г. довел останалите лица, които били ангажирани с полагането на бетона на 13.02.2018г., в това число и пострадалия. Св.п. П. сочи в обясненията си от 26.02.2018г., че има устна уговорка със св.В.Г. да му заплаща за свършената работа, като не знае какви са уговорките между Г. и другите.

До жалбоподателя В.

И. В. била изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх.

№337/19.02.2018г., с която същият бил призован да се яви в ДИТ- Варна на 23.02.2018г. в 9:30 ч. като му е указано и какви документи следва да представи за проверка. Вместо В.В. *** се явил св.п. П. в качеството на пълномощник въз основа на представено пълномощно. Във връзка с проверката е извършена и документална такава, като документи са били представяни на 19.02.2018г., на 26.02.2018г., на 06.03.2018г. и на 07.03.2018г, сред тях и такива от РДНСК за липса на издадени строителни книжа и разрешение за строеж за ремонта на вилната постройка.В тази връзка и предвид липсата на изготвен и заверен план по безопасност и здраве при работа за извършващите се СМР в обекта бил издаден и Акт за спирането му от 06.03.2018г.

На 07.03.2018г. е издаден Протокол № ПР1806257 (л. 70 и 71 от делото) за извършена проверка на физическото лице В.И.В., с който на жалбоподателя в качеството на работодател са дадени задължителни предписания, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР в обекта, находящ се в неговия имот.

На същата дата –

07.03.2018г. на осн.чл.405а ал.3 от КТ е издадено и оспореното понастоящем Постановление, с което гл.инспектор при Д „ИТ” –Варна е обявил съществуването на трудово правоотношение между Д.Х.С., изпълняващ длъжност „общ работник“ в строителен обект „жилищна сграда“, намиращ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, СО „Боровец-север“, и жалбоподателя В.И.В. в качеството на работодател, считано от 13.02.2018 г. В постановлението е инкорпорирано и предписание, с което жалб.В. е задължен да предложи на заинтер.С. да сключат трудов договор, с указан срок за изпълнение до 21.03.2018г. Същевременно видно от изложеното по-горе, твърденията на заинтер.С. от деня на инцидента в саморъчно изготвената и подписана от него декларация, представена пред административния орган, и тези в отговора му по жалбата, по която е образвано настоящото съдебно производство, са идентични и са в смисъл, че той не познава и никога не е виждал В.В., че никога не е имал уговорки с него за каквото и да било, вкл. и за участието на С. в извършване на СМР и заплащане за това.

За изясняване на спорните факти в хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите А. Ч. – собственик на съседен на жалбоподателя имот, В.Г. и Н.У. – присъствали по време на инцидента и на последващата проверка, п. П. – посочен от тях и останалите присъстващи като лице, което ги е повикало в процесния ден и място в имота, както и инспекторите в Д „ИТ” Е.Н. и П.М..

Св. А. И. Ч. - собственик на имот, разположен в съседство с този на жалбоподателя, заявява, че е виждал В. само веднъж в имота, когато п. П. ги е запознал и го е представил като негов тъст. Иначе имотът е посещаван редовно от п. П. и съпругата му, които преди около две години се захванали да го разчистват. Започнали и ремонт на съществуващата сграда, тъй като покривът ѝ бил пропаднал. Заявява, че според сведенията, с които разполага, приятели на п. са му помагали за ремонта, но визуално не може да ги разпознае, тъй като само ги е наблюдавал от своя имот и не е имал контакти с тях. Твърди, че в деня на инцидента до обяд не е имало работници в имота. Бетон-помпата пристигнала на обекта около обяд. Не е възприел инцидента лично. Само видял в един по-късен момент, че стрелата на бетон-помпата е наклонена и подпряна на плочата отгоре. Съдът кредитира показанията на този свидетел, но не ги счита за допринасящи за изясняване на спорните релевантни факти по делото.