Решение № 235 от 16.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Смолян, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101446 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът П. Ф. Л. от гр. Смолян е предявил срещу „****“ ООД, представлявано от Н.

**** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 370316 от 08.11.2019 г., сключен с ответника като накърняващ добрите нрави и поради противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като неравноправен по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит № 370316/08.11.2019 г., сключен с ответника за сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР 48,06 %, който следвало да върне на 7 месечни вноски с краен падеж 08.06.2020 г.

С клаузата на чл. 6 от договоря страните се договорили за обезпечаване на договора с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определените условия. Неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита в размер на 783,94 лв. е нищожна. Ищецът не дължи изпълнение нито на вземането за неустойка, нито на това за договорна лихва поради нищожността им, която влече нищожност на договора за кредит.

Ответникът „****“ ООД в срока по чл. 131 ГПК оспорва като неоснователни предявените искове и моли да бъдат отхвърлени по подробни съображения изложени в отговора. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна, не надхвърля пет кратния размер 1 на законната лихва, в договора е посочен действителният ГПР, включващ и договорната лихва, а клаузата за лихва е действителна. Отрича да е налице заблуждаваща търговска практика, т.к. кредитополучателят е знаел, че ГПР не включва неустойката по чл. 6. Ищецът не е упражнил правото си на отказ от кредита по реда на чл. 29 ЗПК. Ищецът има сключени два договора за кредит през 2019 г., съдържащи клауза за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита. Многократно се е запознавал с условията на договора, които са индивидуално договорени.

Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. М. моли предявеният от ищеца иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, съобразно представения списък.

Ответникът „***“ ООД не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище процесуалният представител адв. *** моли искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен. пРави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2019 г. между „***“ ООД като заемодател и П. Ф. Л. като заемополучател е сключен договор за потребителски кредит № 370316, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1000 лева, който последният се задължил да плати на 7 месечни погасителни вноски, съответно две в размер на 33,38 лв. и пет в размер на 220,46 лв., с падеж на първа погасителна вноска 09.12.2019 г. и дата на последно плащане 08.06.2020 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с фиксиран ГЛП от 40,05 %, при ГПР 48,06 %. Общият размер на всички плащания възлиза на 1 169,06 лв.

В т. 6.1. от договора е предвидено, че договорът за потребителски кредит се обезпечава с банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условията, предвидените в чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 общите условия на „***“ ООД за заеми Кредирект, в сила от 08.03.2019 г., като кредитополучателят се е задължил да обезпечи кредита в срок от три дни от усвояването на кредита.

С т. 6.2. страните се съгласили, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение по реда и условията на т.

6.1. в размер на 783,94 лв., която ще бъде начислена автоматично с подписването на договора и следва да бъде заплатена разсрочено, ведно с вноските по кредита на падежите на всяка вноска.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани 2 страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен договор за паричен заем, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор. Безспорно се установи също, че ответникът е изпълнил задължението и е предоставил кредит в размер на 1 000 лв. на ищеца, поради което за последния е възникнало задължението да върне предоставения му кредит на ответника.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищеца като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ищеца разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени.

Оспорените от ищеца клаузи от договора за кредит – т. 6.1. и т. 6.2. предвижда обезпечаване на кредита с поръчител или банкова гаранция и заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Предвидената в т. 6.2. от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33 от общите условия към договора е нищожна.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на 3 заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на банкова гаранция или посочване на поръчители, отговарящи на изискванията на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 783,94 лв., който е повече от половината от размера на заемната сума от 1000 лева.

Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването , кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД.

По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума в почти двоен размер, което излиза извън общоприетите разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.

Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечение на кредита не изпълнява законовите функции и е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена 4 форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено.