Определение № 383 от 08.01.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15076/2019
- Вид
- Определение № 383
- Подписан
- 08.01.2020
- Състав
- ДОБРИНА ИВАНЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 08.01.2020 год., в състав:
Районен съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15076 по описа за 2019 г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Ф.Й.С. за установяване на трудов стаж по съдебен ред срещу ТП на НОИ-Варна.
Производството по делото е оставяно многократно без движение, с давани указания за отстраняване нередовностите по предявения иск. С отговора на исковата молба ответникът НОИ ТП Варна, чрез гл. юрисконсулт Елида Лазарова изрично заявява, че Удостоверение №7/11.09.2019г. изд. от ТП –НОИ Варна не удостоверява, че работодателя е с прекратена дейност без правоприемник, а че не са предадени документи в НОИ.
С разпореждане № 52773 от 27.11.2019 г. производството по делото е оставено без движение, като ищецът е задължен да отстрани нередовностите на исковата молба, предвид направеното възражение от ответника по допустимостта на иска, с предупреждение, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението е редовно връчено на 06.12.2019 г. на посочения от ищеца адрес. В предоставения срок, ищецът е отправил искане за продължаване на срока за изпълнение указанията на съда. По реда на чл. 63 ГПК, срокът за изпълнение указанията на съда е продължен с две седмици, считано от изтичане на първоначално дадения – 13.12.2019г.
До изтичане на срока – 30.12.2019г., както и към настоящия момент не е постъпила молба, с която указанията да са изпълнени. В случая законово определеният момент, от който започва да тече продълженият срок не може да бъде отложен и поставен в зависимост от факта дали и кога е изпратено, съответно получено съобщението /в т.см. Опр.№191/14.03.2011г.на ВКС по ч.т.д.№143/2011г., ТК, Опр.№79/04.02.2010г. на
ВКС по ч.гр.д.№24/2010г., Опр.№150/02.03.2010г. на
ВКС по гр.д.№109/2010г.на ІV ГК; Определение № 402 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 278/2011 г., I т. о/.
Към настоящия момент предоставеният срок за изпълнение е изтекъл. По арг. от чл. 63, ал. 1 от ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван служебно. Същевременно, преди изтичането на указания срок, ищецът не е сезирал съда с искане за продължаването му поради наличие на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Следва да се отбележи, че не е получил и исканите и издадени съд.удостоверения. Ето защо съдът намира, че поведението на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на исковата молба, проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея производство, поради което същото подлежи на прекратяване.
Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Соченото неизпълнение на съдебните указания съставлява основание за прекратяване на производството по делото.
С многократните указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените права /Решение № 315/07.12.2010г. по д. № 3555/2008г. на II г.о. ВКС /.
Следва да се вземе предвид, че съгласно чл.3 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Независимо от многократно даваните указания и възможност на ищеца, същият не ангажира доказателства за прекратяване и заличаване на сочения от него работодател Туристическо предприятие „Камчия“, нито посочи негов правоприемник, поради което предявения иск се явява недопустим.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15076 по описа на ВРС за 2019 г., на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: