Решение № 335 от 01.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Севлиево, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100317 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 542 и сл. от ГПК във вр. 38, ал. 4, във вр. 60, ал. 1, т. 3 от ЗГР .

С определение № 751 /18.12.2023 г. на ОС-Габрово, постановено по ч.гр.д. № 474 /2023 г., е указано на съда, че настоящата молба подлежи на разглеждане по реда на Глава петдесета от ГПК – в охранително производство със страни: молителят и заинтересованите лица:органа издал акта, районна прокуратура и ползващите се от акта лица – в случая наследниците.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от И. Р. Р., А. П. Р., И. Х. Р. и М. Х. В. срещу Ц. П. Р., Н. А. Р., Г. Л. Г., П. Г. Д., М.

Г. Л., Б. Т. Щ., М. Т. Ч. и Община Севлиево.

В молбата се твърди, че със съдебно Решение № 80 от 02.12.2008 год. на ОС - Габрово И. Х. Б. с ЕГН ********** е бил поставен под пълно запрещение и като негов настойник била определена майка му К. И. Р. с ЕГН **********. Пълното запрещение било въз основа заболяване с диагноза: шизофрения непрекъснато протичане параноидно - халюцинаторен синдром, елементи на синдрома на К. Клирамбо, промяна на личността в емоционално волевата сфера. ПоР. заболяването И. Б. многократно бил настаняван за лечение в болнични заведения. Практически той не е можел сам да се справя в ежедневието си, поР. което за него се е грижела майка му К. Р..

1

Молителите поддържат, че на 30.11.2020 год. в гр. Севлиево 16-16:30 часа на ул. „*******“ № 10, ет. 4, ап. 10 възникнал пожар, при който трагично загинали И. Х. Б. с ЕГН ********** и майка му К. И. Р. с ЕГН **********.

Във връзка с пожара било образувано Досъдебно производство № 464/2020 год. на РУ на МВР - Севлиево. При огледа на място, разпита на свидетелите /пожарникари/ и изготвената пожаро-техническа експертиза се установявало, че пожарът е възникнал в леглото, където е лежал покойният И. Х. Б., като тялото му било напълно обгоряло Майката му К. Р. била открита в коридора, без изгаряния, като причината за смъртта й е задушаване докато се е опитвала да погаси пожара.

Молителите поддържат, че практически последователността на настъпването на смъртта е настъпила първо за И. Х. Б., който бил напълно изгорял в леглото си, а впоследствие за К. И. Р., която се е задушила в опит да го изгаси. Най-вероятната причина за възникването на пожара е била открит огнеизточник /запалена кибритена клечка, запалка, свещ, цигара или друг/, които са попаднали волно или неволно върху завивките на леглото и предизвиквайки тяхното запалване.

Сочи се, че въпреки тези неоспорени доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство, пределно ясно е било, че първи е починал И. Х. Б., като незнайно по каква причина при издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице в Община Севлиево е приело, че е налице презумпцията на чл. 10а от ЗН, според която когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността в която е настъпила смъртта па всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.

С приемането на тази презумпция практически се променял съществено кръга на наследниците и възниква правен интерес за ищците да водят това производство и да установят със силата на пресъдено нещо действителния кръг на наследниците на починалите лица, като съответно бъдат поправени актовете за смърт и удостоверението за наследници на К. И.

Р. и И. Х. Б..

Относно действителния кръг на наследниците се поддържа, че тъй като И. Х. Б. е починал преди майка си К. И. Р., то негов единствен наследник се явява именно К. И. Р..

2

Към момента на смъртта К. И. Р. нямала други деца и преживял съпруг, нямала живи родители, при което нейни наследници се явявали четиримата ищци, от които:

И. Р. Р. - син на брата на К. Р. - Р. И.ов Р., А. П. Р. - внук на брата на К.

Р. - Р. И.ов Р., И. Х. Р. - син на брата на К. Р. - Х. И.ов Р., М. Х. В. - дъщеря на брата на К. Р. - Х. И.ов Р..

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от М.

Т. Ч., с който същата се оспорва по подробно изложени аргументи за неоснователност на претенцията.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците М. Г. Л., П. Г. Д. и Г. Л. Г., в която се излагат подробни съображения за недопустимост на предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата Н.

А. Р., в който посочва, че признава всичко изложено в исковата молба. Моли да не бъде осъждана на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.

П. Р., в който посочва, че признава всичко изложено в исковата молба. Моли да не бъде осъждана на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Община Севлиево, с който се поддържа, че общината не е надлежен ответник по предявения иск, както и че длъжностното лице правилно е приложило презумпцията на чл. 10а ЗН, тъй като в актовете за смърт на починалите е посочен един и същ час.

В съдебното заседание молителите, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата. Уточняват, че искането им е за посочване на по-ранен час на смъртта на И. Х. Б. в акта му за смърт.

Община Севлиево не изпраща представител.

Районна прокуратура – Габрово, ТО Севлиево, в съдебното заседание изразява становище, че молбата е основателна и следва да се направи поправка в актовете за смърт предмет на настоящото производство.

Районен съд - Севлиево, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР - актовете за гражданско състояние, съставени по установения в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни е предвидена в чл. 38, ал. 4 от ЗГР . Данните, 3 които се имат пред вид са изброени в чл. 25 от същия закон и съгласно т. 22 такива данни са датата/съответно часа/ и мястото на настъпване на смъртта Понятието данни е дефинирано в чл. 2 от Закона за защита на личните данни / и Директива 95/46/ЕО на ЕП и на Съвета/ като –„всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано“. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. Касае се до предявен установителен иск за факт, поР. което се изисква наличие на правен интерес. Установяването, че в издаден акт са вписани неверни данни става по общите правила за доказване, като са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства.

За да се уважи така предявения иск, следва молителите да докажат твърдението си за невярност на данните, вписани в акта за смърт на техния наследодател, което включва имплицитно доказването на часа на смъртта на същия.

По делото е представен Препис -извлечение от Акт за смърт, издаден на 04.12.2020 г. от Община Севлиево, в който е отбелязано, че К. И. Р., ЕГН ********** е починала на 30.11.2020 г. в 15 часа и 00 минути, за което е издаден Акт за смърт № 0343/04.12.2020 г. на Община Севлиево.

По делото е представен Препис -извлечение от Акт за смърт, издаден на 04.12.2020 г. от Община Севлиево, в който е отбелязано, че И. Х. Б., ЕГН ********** е починала на 30.11.2020 г. в 15 часа и 00 минути, за което е издаден Акт за смърт № 0344/04.12.2020 г. на Община Севлиево.

По делото са представени и приети: Удостоверение за наследници изх.

№ ДД-1-А-07.556 от 24.03.2022 год. на Община Севлиево, Удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-07.556/1 от 24.03.2022 год. на Община Севлиево, Удостоверение за наследници изх. № 22 от 15.03.2022 год. на с. Гьбене, община Габрово, Удостоверение за наследници изх. № 802 от 15.03.2022 год. на община Ловеч, Удостоверение за наследници изх. № 02-04-350 от 11.03.2022 год. на Община Троян, Удостоверение за наследници изх. № 16 от 14.03.2022 год. на с. Музга, община Габрово, от които е видно, че молителите и заинтересованите страни са роднини по съребрена линия на починалите К.

И. Р. и И. Х. Б..

По делото е приложено досъдебно производство 464/2020 г. на РУ на МВР – Севлиево, което е прекратено с постановление № 1600/2020 г. от 4

09.04.2021 г. на ОП – Габрово, от които се установява, че на 30.11.2020 г. е възникнал пожар в апартамент в гр. Севлиево на ул. „*******“ № 10, ет. 4, ап.

8, от който е последвала смъртта на И. Х. Б., ЕГН ********** и майка му К. И.

Р., ЕГН **********.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. М. М., Х. Хрустов Г., С. Н. П. и В.а И. М..

От показанията на свидетелите се установява, че същите са се отзовали по сигнал, относно настъпилия пожар през 2020 г. в гр. Севлиево, ул.

„*******“ № 10, като всички свидетели потвърждават, че при пристигането им, двамата обитатели на жилището не са имали признаци на живот.

Свидетелите посочват, че при пристигането им са открили паднала К. Р., след което в другата стая са намерили овъглен труп. Други релевантни за делото факти, свидетелите не са посочили.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и съответни на останалите доказателства по делото.

По делото е прието заключение на вещите лица по допуснатата комплексна пожаротехническа и съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице пожаротехник – инж. Р. Г., в стаята е горяло леглото и намиращите се по него завивки, останалата част от стаята е била опушена от отделените изгорели газове, „огнището“ на пожара е било в областта на северозападния ъгъл на леглото, като вероятно И. Х. Б. е ползвеал открит пламък от клечка кибрит, цигара, запалка илки друг подобен източник.

Вещото лице заключава, че приблизителният час на смъртта на И. Х. Б. и К. И.

Р. е във времевия диапазон 14:45 до 15:50 часа на 30.11.2020 г.

Съгласно заключението на вещото лице д-р Е. Б., в медицинската част от допуснатата комплексна експертиза, смъртта на И. Х. Б. е настъпила вследствие интоксикация с СО и действието на висока температура до степен овъгляване. Към момента на пожара И. Б. е бил жив, видно от вдишаните продукти на горенето –сажди. При интоксикацията с СО е загубил съзнание и е подложен на термичен фактор. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Смъртта му настъпила около 15-16 ч. на 30.11.2020 г. Вещото лице посочва в заключението си, че смъртта на К. И. Р. е настъпила вследствие интоксикация с СО и действието на висока температура. Към момента на пожара е била жива, видно от вдишаните продукти на горенето – сажди и 5 насищането на кръвта с СО и свързването му с хемоглобина в съединението карбоксихемоглобин. Посочено е, че К. Р. е загубила съзнание, поР. интоксикацията с СО, след което е настъпила смъртта й. Вещото лице д-р Б. заключава, че от медицинска гледна точка е невъзможно да се отговори на въпроса кой от двамата обитатели на изгорелия апартамент е починал пръв, тъй като трупът на И. Х. Б. е бил овъглен и в него няма течна кръв, което прави невъзможно изследването за наличие на карбоксихемоглобин, а в тялото на К. Р. е установена концентрация на такъв 41%, но е невъзможно да бъде сравнено количеството карбоксихемоглобин, което прави невъзможно установяването кой от двамата е бил с по голямо насищане.

По делото е прието заключение на тройна съдебно- медицинска експертиза, съгласно което от аутопсионната находка, поР. овъгляването на тялото, което безспорно е настъпило послесмъртно, не може да се съди по обективен начин дали при Б. е било налице прижизнено изгаряне, т.е. дали в началните фази на изгарянето същият е бил жив (със сърдечна дейност).

Установените сажди в дихателните пътища на И. Б. сочат, че същият е извършвал дихателни движения (е бил жив) в началните фази на пожара, при който е имало задимяване на помещението, в което се е намирал. ПоР. настъпилото спичане на кръвта в кръвоносните съдове на И. Б., в резултат на термичното въздействие върху тялото от пожара, не е било възможно да бъде установено по обективен начин дали в кръвта му е имало наличие на карбоксихемоглобин (отравяне с въглероден оксид), но наличието на сажди в дихателните пътища индиректно сочи, че е имало такова. Намирането на тялото на И. Б. легнало на легло, където е и огнището на пожара, сочи, че същият към момента на настъпване на изгаряне на тялото му, не е бил в състояние да реагира чрез отдалечаване от огъня, т.е. че същият не е бил в съзнание поР. интоксикация с газове от пожара или друга интоксикация, настъпила смърт или «мобилизация по друга причина.