Решение № 48 от 03.06.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. П., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200369 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. Т., ЕГН ********** срещу НП № 23-00324-000404/31.05.2023 г. на началник РУ-П. при ОД на МВР-В. с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се смята, че същото е незаконосъобразно, тъй като при издаването му и съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се квалификацията "системно нарушение" по смисъла на чл.182, ал.5 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се представлява от адв. Ж. Г. от ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – началник РУ-П. при ОД на МВР-В., редовно призован не се представлява.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното 1 наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Жалбоподателя бил собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***. На 19.10.2022 г. в 12: 10 часа автомобилът се движел в гр.П. по път III208 до входа на фирма „Пожарна техника“ ЕООД в посока гр.А.. Бил заснет от АТСС- ARH CAM S1 с № 120 CD05, разположена на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 82 км. /ч., с приспадане на толеранс от 3 % в полза на водача при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч обозначено с пътен знак „Д11“.

Бил изготвен снимков материал. На място автомобилът не бил спрян.

Св. К. И. съставил АУАН №262175, който бил изпратен до Началника на 04 РУ-В. за връчването му по местоживеенето на нарушителя в гр.Б., обл.В..

Акта бил връчен на23.03.2023г. по него, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на осн. 182, ал.5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. П. и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От протокол от проверка №28-СГ-ИСИС/13.04.2022г. е видно, че преносима мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване с валидност до 13.04.2023 г.

От протокола за използване на АТСС рег. № 324р-21726/20.10.2022 г. се установява, че ограничението за скоростта на движение е 50 км. /ч. – за населено място.

От страна на въззивика няма възражения, че той е управлявал процесното МПС.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство документи, като годно веществено доказателствено средство.

От приложените материали се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 82 км/ч, след приспадане на допустимата грешка от 3 % в полза на водача при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

3

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение жалбоподателят Т. е извършил административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП . От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е управлявал лек автомобил, индивидуализиран като "Ауди А4“ с рег. № *** неспазвайки ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази поведението си с ограничението, въведено за населено място. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 № 120CD05, скорост на управлявания лек автомобил "Ауди А4“ с рег. № *** управляван от водачажалбоподател е била 82 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % с превишение от 32 км/ч.

Управлението на МПС в населено място с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП , като за конкретното превишение от 31 до 40 km/h законодателят е предвидел наказание глоба в размер на 400 лв.. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 32 км/ч.

Според състава на съда обаче в случая не е налице квалифициращия признак системност на административното нарушение. Съгласно § 6, т. 62 от 4

ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Легалната дефиниция за системно нарушение е дадена в § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП – „нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение“.

Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в постановлението какво обуславя системността на деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт. Важно за преценката за системност е посочването на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, за да се прецени дали е същото по вид, като това в процесното НП.

Това е така с оглед разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, съгласно която когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Ето защо, необходимо е да се посочи за какво нарушение е бил наказан дееца с посочените актове, обуславящи системност, за да се прецени наличието на такава, а оттам и размерът на наказанията.

Непосочването на тези обстоятелства в описанието на нарушението, на практика представлява липса на съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от възможността да разбере защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи възражения в тази посока.

Действително, от справката за нарушител/водач става ясно, че Т. е извършвал многократно нарушения на чл. 21 от ЗДвП , но, това не изключва задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава на нарушението, така че още с прочита на НП, с което му е наложено наказание да може да разбере за какво точно деяние е 5 санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом в НП и АУАН не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да се защитава и съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание.

С оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН атакуваното НП следва да се измени, като се преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав за системност по чл.182, ал.5 от ЗДвП в такова по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП , като на Н. Д. Т. се определи предвидената в посочената разпоредба санкция - "глоба" в размер на 400 лева, поради което и наложеното наказание „глоба“ следва да се намали от 800 на 400 лева и същевременно се отмени изцяло наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В този смисъл искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.

Страните не правят искания за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-00324-000404/31.05.2023 г. на началник РУ-П. при ОД на МВР-В. с което на Н. Д. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и НАМАЛЯВА размера на наложеното му административно наказание „глоба“ от 800 на 400 (четиристотин) лева.