Решение № 20 от 31.03.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 595/2021
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 31.03.2022
- В сила
- 28.03.2022
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Яника Тенева Бозаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.188-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.188-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.188-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.88 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. С., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Яника Т. Бозаджиева
Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Д. ФР. П. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600595 по описа за 2021 година С присъда № 7 от 06.04.2021 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по н.о.х.д. № 356/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимия А**. З. М., от гр.
С., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28.12.2017 г., около 16.30 часа, на автомагистрала „Хемус", обл.С., в района на 28-ми километър, в посока на движение към гр.С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", с pe г. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, както следва:
- чл.5, ал.1, т.1 - ,,Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
- чл.5, ал.2, т.4 - ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в 1 лентите за движение ";
- чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. " ;
- чл.20, ал.2 - ,, Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие...", като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на Вл. П. К. - средна телесна повреда - счупване на лявата ключица, с разместване на фрагментите, причинило му трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период по голям от 30 дни и на Е.Х. П. - Р. - средна телесна повреда - трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период по -голям от 30 дни, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, с разместване на фрагментите; средна телесна повреда - трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак и средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, вследствие на контузия на мозъка, поради което и на осн ование чл.343, ал.3, бук. „а", вр. с ал.1, б. „б", вр. с чл.342, ал.1 от НК и вр. с чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С горепосочената присъда подсъдимия А**. З. М. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 574,41 лева, както и направените от частния обвинител Е.Х. П. – Р. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева и тези, направени от частния обвинител Вл. П. К. – също в размер на 1 600 лева.
Присъдата е обжалвана от адвокат И.И. – упълномощен защитник на подсъдимия А**. З. М., единствено в частта, относно присъдените на частните обвинители разноски по делото, за адвокатско възнаграждение в 2 двете фази на процеса. Твърди се, че в атакуваната му част, първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, доколкото по делото не съществуват доказателства частните обвинители да са извършили реални плащания на възнагражденията на адвоката им. Съобразно това се иска от въззивния съд да измени присъдата на първостепенния съд, посредством отмяната й в оспорената част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция , защитата на подсъдимия А**. З. М. в лицето на адвокат И.И., поддържа въззивната жалба съо бразно доводите, изложени в нея. Според защитникът, неправилно първостепенния съд е присъдил на частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото процесуалните им представители не са извършили фактически нито едно процесуално действие по делото.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия А**. З. М. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4 , във вр. чл. 371 т.2 от НПК , първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно – показанията на свидетелите В.К. /л.43 от ДП/, Е. Р. /л.44 от ДП/, Е.П.-Р. /л.45 от ДП/, Г. В. /л.51 от ДП/, Е.
К. /л.52 от ДП/; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопризшествие, справка за съдимост, медицински документи, изходящи от УМБАЛ”Ц. Й. - И.”ЕАД /л.74-174 от ДП/, ксерокопия на свидетелство за регистрация и контролен талон /л.176-178 от ДП/, както и заключенията на 3 изготвените по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.56-62 от ДП/, съдебномедицинска експертиза /л.66-69 от ДП/ съдебномедицинска експертиза № П-124/2019 г. /л.73-76 от ДП/, съдебномедицинска експертиза № П-125/2019 г. /л.80-84 от ДП8/.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия А**. З. М. и на останалите събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които подкрепят обсъжданите самопризнания, настоящата инстанция приема за установена следната релевантна фактическа обстановка:
На 28.12.2017 г. подсъдимият
А**. З. М. предприел пътуване с лек автомобил марка „Рено” модел ”Меган" с ДК № ***** в посока към гр. С..
Около 16.30 ч. се намирал на АМ"Хемус, км.28-ми. Пътувал сам в автомобила, управлявайки МПС в дясната активна лента за движение на МПС. Пътното платно в посочения участък се състояло от две активни ленти за движение на МПС и една лента за принудително спиране.
По същото време след управлявания от подсъдимия автомобил се движел л.а. „Шкода Румстър", с ДК № *****, управляван от свидетеля Е. Р.. В автомобила на последния пътували и свидетелите Е. Р. и В.К., като последният се возел на задната седалка на автамобила, а свидетелката Р. на предната седалка до водача.
В един момент свидетелят Р. предприел маневра - изпреварване на автомобила, управляван от подс ъдимия М., след което се пристроил отново в дясната активна лента за движение на магистралата. Свидетелят Р. поддържал скорост на управлявания от него л.а. около 106 км/ час.
След приключване на маневрата от св идетеля Р., подс ъдимя М. също предприел маневра изпреварване на движещия се вече пред него автомобил, управляван от свидетеля Р.. В момента, в който подсъдимият започнал да се прибира в дясната лента за активно движение с управлявания от него автомобил и преди да осигури необходимото разстояние за безопасно връщане в дясната лента, същия внезапно задействал спирачната система на автомобила си. Тогава скоростта на управлявания от подс ъдимия автомобил „Рено” от около 125 км/ч. рязко била намалена на около 90 км/час. При така възникналата пътна обстановка, за да избегне удар в задната част на л.а.
„Рено Меган", свидетелят Р. насочил управлението на автомобила си надясно, но ударил задната лява част на л.а., управляван от подсъдимия. В резултат на 4 настъпилото съприкосновение между двете МПС, управлявания от подсъдимия автомобил отклонил движението си надясно, като се завъртял по посока на часовниковата стрелка, прекосил лентата за аварийно спиране, затревената площ и отводнителната канавка вдясно на магистралния път /по посока на движението на двете МПС/ и се ударил в намиращ се край пътното платно на магистралния билборт. Удряйки се в билборда съборил последния, както и част от оградната мрежа на автомагистралата и автомобилът преустановил движение в затревените площи зад оградната мрежа на автомагистралата. В резултат на съприкосновението между двете МПС, автомобилът управляван от свидетеля Р. също отклонил движението си надясно по посока на движението на двата автомобила, пресякъл непрекъснатата лента за аварийно спиране, затревената площ и отводнителната канавка и преминал през оградната мрежа, пресякъл стар път намиращ се непосредствено до магистралния път и преустановил движението си.
От заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебното производство, съдебно-медицинска експертиза на пострадалия В.К. се установява, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие, на същия били причинени следните травматични увреждания: контузия на двете очни ябълки с множество полепнали чужди тела по конюнктивите на двете очи, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота; счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Според вещото лице, изготвило експертизата, посочените увреждания отговарят да са причинени при ПТП с травма вътре в купето, каквито са данните по делото.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалата Е.П.-Р. № П-124/2019 г., при нея са констатирани следните телесни увреждания в резултат на автопроизшествието: разкъсно-контузна рана на главата и периорбитален хематом вляво, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота; счупане на лявата раменна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно заструднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни. Посочено е в експертизата и, че травматичните увреждания при пострадалата са в резултат от действието на твърди тъпи и 5 тъпоръбести предмети, като отговарят да са причинени при ПТП, при травма вътре в купето.
По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза № П-125/2019 г. за причинените на подсъдимия М. травматични увреждания в резултат на пътното произшествие, съгласно която са констатирани следните: две охлузвания в областта на лявото слепоочие към темето; контузия в областта на гръдния кош, кръвонасядане в областта на лявото седалище, охлузване по лявата подбедрица към коляното, кръвонасядане по предната повърхност на шията вляво и долната трета към гръдния кош, две малки линейни рани по дланната повърхност на лявата ръка, кръвонасядане по задната повърност на лявата подбедрица в горната й трета, всичките наранявания причинили му временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Назначена е и изготвена по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.56-62 от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил „Рено”, управляван от подсъдимия, в момента на удара, е била около 90 км/ч. При посочената скорост на движение на този автомобил, опасната зона за спиране на същия е била около 90 метра.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода” към момента на удара е била 105 км./ч., а опасната му зона за спиране при тази скорост – 128 м.
Посочено е и мястото на удара между двата процесни автомобила: по дължината на пътното платно на около 61-62 м. преди линията на ориентира на дясната активна лента по посока на огледа и по широчина на пътното платно - на около 7-7,5 м. вляво от ориентир №2 на дясната активна лента по посока на огледа. Мястото на произшествието е описано като прав участък на магистралата, с пряка видимост на повече от 250-300 метра.