Решение № 2132 от 29.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. В., 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110101553 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното :

ВРС е сезиран с искова молба, депозирана от ищцовата страна „А. д. В. и Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на дружеството: ***, чрез адвокат Ц.С. В. от САК против ответника Т. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: *** с посочена цена на иска 7 027,80 лева, без ДДС и основание: чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 415 ГПК.

Ищцовото адвокатско дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

На 24.04.*** г. между Т. ХР. Б. и „А. д. В. и Б.“, представлявано от адвокат Ц.С. В. от САК в качеството й на управител бил сключен договор за правна защита и съдействие с предмет на договора оказване на правна защита и съдействие с цел реализиране правата на клиента Т. ХР. Б. във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие на ***. в гр. В. на кръстовището на *** и ***, при което клиентът пострадал и му били причинени телесни увреждания и имуществени вреди. В предоставеното във връзка с извършването на горните действия пълномощно, било предвидено процесуално представителство, както пред гражданския съд, така и пред органите по образуваното досъдебно производство. Пълномощното било с нотариална заверка, регистрирано под № ***/***.*** г., от нотариус № *** по описа на Нотариалната камара - П .М. .В съответствие c възлагането на работата по сключения договор, дружеството, чрез упълномощен адвокат извършило всички необходими процесуални действия в рамките на законовите възможности, за защита на интересите на възложителя пред гражданския съд, срещу *** Общо застраховане, в качеството му на 1 застраховател по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ на водача, причинил процесното ПТП.В изпълнение на задълженията си по сключения договор били извършени следните процесуални действия: Предявяване на извънсъдебна претенция до застрахователя *** за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, изготвяне на искова молба и образуване на гражданско дело срещу *** - т.д.№ ***/*** г. по описа на ОС В., изготвяне на допълнителна искова молба по образуваното търговско дело, явяване в 6 /шест/ открити съдебни заседания в първоинстанционното производство. След образуване и в хода на гражданското дело, застрахователят изплатил на клиента обезщетение в размер на 20 000 лева, преди постановяване на решението на 18.01.***г. ОС В. постановил съдебен акт - Решение от 26.06.***г., с което било определено допълнително обезщетение на ищеца Т.Б. в размер на 7 000 лв. освен платеното в хода на делото за неимуществени вреди и 43 лева за имуществени вреди. Първоинстанционното решение било обжалвано в отхвърлителната му част пред Апелативен съд гр. В., като било образувано в.гр.д. ***/***г. по описа на АС В.. С Решение от 12.11.***г. въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, Сочи се още в исковата молба, че на 02.02.*** г. пред ЧСИ Й.Ц. с район на действие Софийски градски съд било образувано изпълнително дело № *** с взискател Т. ХР. Б. срещу *** за събиране на допълнително присъденото обезщетение от ОС В..

Изпълнителното дело било прекратено с Постановление от 09.02.***. поради изплащане на задължението от длъжника преди неговото образуване, като допълнително присъденото обезщетение било заплатено от застрахователя на дата 16.07.***г. по сметка на Т.Б., ведно с дължимата законна лихва, възлизащо на 8 111.20 лева., освен доброволно платеното на 18.01.***г., по образуваната извънсъдебна претенция в размер на 20 000 лв. и във връзка с което също не било заплатено дължимото адвокатско възнаграждение.

На основание Раздел IV от сключения между страните договор от 24.04.*** г. клиентът следвало да заплати на *** възнаграждение в размер на 25 % без ДДС от брутния размер на определените/присъдените обезщетения. Заплащането следвало да се извърши при получаване на обезщетението, но не по-късно от 14 дни от датата на получаване.

Ответникът Т.Б. твърди ищцовата страна, че дължи адвокатско възнаграждение за извършената работа съгласно сключеният договор. Във връзка с това, било депозирано пред PC В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ГПК, по което заявление било образувано ч.гр.д. *** /***., по описа на PC В., по което постъпило възражение от страна на ответника.

До настоящия момент дължимото адвокатско възнаграждение не било заплатено, което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцовата страна счита, че ответникът дължи адвокатско възнаграждение във връзка със свършената работа, определено на база сключения между страните договор като хонорарът бил уговорен като резултативен, а именно 25 % от получените обезщетения в общ размер на 28 111.20 лева. Общата сума на уговореното и дължимо възнаграждение по сключения договор възлизала на в размер на 7 027.80 лв. без ДДС.

2

При тези твърдения, а и съгласно уточнителната молба, ищцовата страна желае ВРС да постанови Решение, по силата на което, със сила на присъдено нещо да бъде установено, че ответникът Т. ХР. Б. дължи на *** сумата от 7 027.80 лева, представляващо дължимото адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 24.04.***г.; сумата от 3 865.29 лева представляваща лихва за периода от 16.07.***г. до 22.11.***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, за което има издадена Заповед № ***/******. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.***/***. по описа на Районен съд В.., 42 състав , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Изрично в уточнителната молба е подчертано, че исковата претенция е за цялата сума, за която ВРС е издал Заповед № ***/******. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.***/***. по описа на Районен съд В.., 42 състав.

Обективирано е искане за присъждане на сторените разноски, като на осн. чл. 127, ал.

4 от ГПК е посочена банкова сметка за изплащане на претендираната сума, а именно: ***, при банка ***, с титуляр: „А. д. В. и Б.“.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. ХР. Б., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез процесуален представител -адвокат от АК В. А.Д. , със съдебен адрес: *** е изразил писмено становище по така предявения против него иск.

Ответникът оспорва в цялост исковата претенция. Счита същата за неоснователна и неотговаряща на обективната истина.

Твърди се от ответника, че на 18.01.*** г. същият е получил извънсъдебно и доброволно от *** сумата в размер на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищеца /Т. Б./ в резултат на ПТП, настъпило на ***., в гр.

В..

Ответникът бил доволен от получената сума, но ищците без знанието и съгласието на Т. Б., дали желае да продължи да води дела, самоволно образували тьрг. дело № ***/*** г. по описа на ВОС.

С Решение по търг. дело № ***/*** г. по описа на ВОС съдът осъдил ***, ЕИК ***, със седалище гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б. обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на ***., в гр. В. допълнително в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.*** г. до окончателното изплащане на задължението, като иска бил отхвърлен до допълнително претендирания размер от 30 000 лева, на осн. чл. 432 КЗ, вр.чл.

45 и 86 ЗЗД.

Съдът осъдил Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище гр. С. сумата 1 151 лв., представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съдът осъдил ***, ЕИК ***, със седалище гр.С. ДА 3

ЗАПЛАТИ на „А. д. В. и Б.“, ЕИК *** с адрес гр.С., сумата 636 лв., представляващи разноски в производството съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.

Ищците отново самостоятелно отново без знанието, съгласието и без да се допитат до Т. Б., твърди същият, обжалвали първоинстанционното решение пред Апелативен съд - В.. С Решение № ***/*** по гр. дело ***/*** г. на АпС - В. въззивинят ВнАпС потвърдил Решението на ОС - В., като осъдил Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище гр. С. сумата 1 220 лв., представляващи разноски във въззивната инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК

На второ място в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва по съдържание и авторство представения договор за правна защита и съдействие от 24.04.*** г. като твърди, че същия не е подписван от Т. Б..Ответникът твърди, че „нито е виждал такъв договор, нито знае за него“.В раздел IV според Т.Б. имало дописвания на размера на адв. възнаграждение. Т.Б. твърди, че никога не бил договарял такъв размер на адвокатското възнаграждение, а именно 25% и то без ДДС / а с прибавяне на ДДС към тези 25 % се получавали 30 % размер на адвокатското възнаграждение/.

Ответникът оспорва по съдържание и авторство представения договор и поради факта, че в точно в този период Т. Б. бил почти в неподвижно състояние в резултат на получените травми от настъпилото ПТП и не бил в състояние да пише свободно.

С нотариално завереното пълномощно за водене на делото ищците дали на Т. Б. ясна уговорка, че адвокатското дружество ще получи възнаграждение от застрахователя при уважаване на иска по реда определен от чл. 38, ал. 1 от ЗА.

В отговора на искова молба ответникът акцентира върху обстоятелството, че никой от ищцовото дружество не излагал в исковата молба твърдения, че Т.Б. бил принуден да заплати 2 371 лв. разноски в полза на ***. Той даже не е знаел за тази сума, докато не получил обаждане, с което му казали, че трябва да ги плати в 7-дневен срок иначе ще бъде образувано изпълнително дело.

От изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства, според ответника, така и не ставало ясно как била формирана търсената от ищеца сума и от какво точно била формирана.

В процесния договор за правна защита и съдействие по никакъв начин не било обективирано, какво формира брутния размер на определените/присъдените обезщетения. Не ставало ясно тези 2 371 лв. разноски в полза на ***, на които Т. Б. бил осъден да заплати и той заплатил, и те ли са включени в брутния размер на обезщетението или следвало да бъдат приспаднати и тогава да се търси никакъв брутен размер, от който да се отчислят търсените 30 % от изплатеното обезщетение. Така както в момента било отправено искането до съда, според ответника се получавало, че от приведените на Т. Б. 28 111.20 лева, като даде търсените от ответника суми в патримониума на Т. Б. ще остане единствено сумата от 16 670.30 лева. Т.е . излизало , че : „ на гърба на този изстрадал човек 4 и платил със своето здраве това кърваво обезщетение „, ищците „изкарали 11 440 лева“, което било повече от 41 % от присъдената сума. Явно това било „хуманното“ и „етичното“ отношение на „***“, ЕИК *** към пострадалите от ПТП, обобщава ответника.

На следващо място в отговора на искова молба ответника се позовава на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА),съгласно която норма се предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита не отрича ответника, че могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Но, възразява ответника, че е недопустимо и противоречащо на закона и морала да бъдат получени две възнаграждения един път процент от сумата, един път възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Ето защо и ответника счита, че ищците нарушили чл. 40, ал. 3 от ЗА, като не са били осведомили Т.Б. за процесуалните си действия. Нарушили били и чл. 40, ал. 4 от ЗА като искали да получат два пъти възнаграждение за едно и също нещо.