Решение № 27 от 21.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Разград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело № 20263300200119 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Германия против С. И..

Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова санкция в размер 150 евро и разноски - 28, 50 евро, наложена на С. И. за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

С. И. не се явява в съдебно заседание. И. не е открит на регистрираните адреси и не може да бъде намерен, за да бъде призован.

Назначеният защитник адв. З. И. изразява становище, че са налице основания за изпълнение решението за налагане на финансова санкция.

Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение, с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова санкция.

Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:

1

С влязло в сила на 29.08.2025 г. решение № 19.4531746.5 от 24.07.2025 г., постановено от несъдебен орган на Германия – Полицейски президиум Райнпфалц, Централна служба за глоби, на българския гражданин С. И. е наложена санкция в размер на 150 евро и разноски в размер на 28, 50 евро, за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция, което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона.

Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в ЗПИИРКОРНФС.

От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на засегнатото лице С. И. – български гражданин, роден на **** г. в Турция, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. Владимировци.

Засегнатото лице С. И. е български гражданин и с оглед регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС Разград.

Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции с превод на български.

Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.

Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.

Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение, ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.

Поради това съдът намира, че твърдението на засегнатото лице, че не е получило съобщение за нарушението и за постановеното решение не е достатъчно да обоснове отказ да бъде признато решението. Решаващата държава е удостоверила, че С. И. е уведомен за наложената санкция и това е достатъчно, за да се приеме, че е налице редовна процедура по установяване на нарушение и налагане на наказание.

Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за 2 налагане на финансови санкции.

Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението, с което С. И. е осъден да заплати финансова санкция се отнася за деяния, извършени на територията на Германия.

Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията, които обосновават решението.

Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.

Налице са условията представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Поради това съдът

РЕШИ:

Признава решение за налагане на финансова санкция решение № 19.4531746.5 от 24.07.2025 г., постановено от несъдебен орган на Германия – Полицейски президиум Райнпфалц, Централна служба за глоби, влязло в сила на 29.08.2025 г., с което на българския гражданин С. И., ЕГН **********, роден на **** г. в Турция, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с.

Владимировци е наложена санкция в размер на 150 евро и разноски в размер на 28, 50 евро, за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата – затова, че превишил допустима максимална скорост с 21 км/ч., с лек автомобил, извън населени места, регистрационен номер: ******, при допустима скорост: 60 км/ч., установена скорост: 81 км/ч (след приспадане на допустимите отклонения), на 28.04.2025 г. в 06:13 часа, място на извършеното нарушение: Masholder, B51, in Höhe Pumpwerk, km 0,55, Fahrtrichtung BAB 60, което е административно нарушение съгласно чл. 3 ал. 3, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.5 от Федералния каталог за финансови санкции (ВKat).

Изпраща решението, постановено от несъдебен орган на Германия, ведно с препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.

Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.

Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Р България.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7дневен срок от узнаване за постановяването му. Обжалването, съгласно чл. 20, 3 ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________ 4