Решение № 157 от 10.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Кърджали, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200147 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 23-1300002123/03.10.2023 г., издадено от ВПД Началник сектор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 меса и отнемане на 18 контролни точки на Е.С.М., от ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 12.07.2023 г. в 15.14 часа в гр. Кърджали, ул. „Първи май“ , до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като подробни съображения са изложени в представените писмени становища. Жалбоподателят претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирал е писмени становища.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

1

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2023 г. в гр.Кърджали по ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км. /ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабр.№ 120cd09. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 107 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, т. е. с 57 км/ч превишена стойност на скоростта.

Установено е, че автомобилът е регистриран на името на З.С.С. от ***.

Сред Материалите се съдържали снимки от АТСС, справка за регистрация на МПС, пълномощно , декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. На снимка № 0146591, разпечатана от АТСС с фабр.номер 120cd09 , модел ARH CAM S1 се виждало изобразено МПС **** с рег. № ****, отразени дата и час на нарушението били 12.07.2023г. в 15.14 часа. Местонарушението било гр.

Кърджали, ул. „Първи май“ , до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“. От приложената справка за регистрация на МПС се установявало, че лек автомобил **** с рег. № **** бил собственост на З.С.С. от ***, управлявано от Е.С.М.. Свидетелят и актосъставител Ж. И. въз основа на приложената към материалите декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля В. С. А. съставила АУАН , серия GA с бланков № 1064907/30.08.2023 г. на Е.С.М. от *** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 12.07.2022 г. в 15.14 часа в гр. Кърджали, ул. „Първи май“ , до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“. Въз основа на така цитирания АУАН било издадено от ВПД Началник секто в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали обжалваното Наказателно постановление № 23-1300-002123/03.10.2023 г., с което на основание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на Е.С.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 12.07.2023 г. в 15.14 часа в гр. Кърджали, ул. „Първи май“ , до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“ управлява лек автомобил **** с рег. № **** собственост на З.С.С. от ***, като се движи със скорост 107 км/час след приспаднат толеранс от минус три процента при ограничение за населено място 50 км/час.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че собственик на процесното МПС е именно З.С.С. от ***.

2

Според чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС вж. и легалната дефиниция по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП), както е в случая, то посочването следва да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Последното изискване не е случайно. Чрез предоставянето на копие от СУМПС, което е и документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗБЛД и съдържа защитени лични данни, собственикът на автомобила демонстрира пред контролните органи, че между него и посоченото в декларацията лице, на което твърди, че е предоставил своето МПС, действително съществува фактическа връзка като по този начин законодателят е създал своеобразна гаранция срещу злоупотреба с правото по чл.188 от ЗДвП, респ. чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП с цел освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е въведен специфичен вид презумпционна отговорност за собственика на МПС, който отговаря за нарушение на режима на скоростта, извършено със собственото му МПС. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Аналогично е положението и досежно обстоятелството ако МПС е собственост на ЮЛ, какъвто е процесният случай.

По силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП управителят носи презумпционна отговорност за нарушението на режима на скоростта, извършено с МПС, собственост на представляваното от него дружество.

Собственикът, респективно управителя могат да снемат отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подадат декларация и посочат кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издаденият на собственика, респективно управителя електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото в декларацията лице.

Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП предпоставка за анулиране на ЕФ е кумулативното спазване на посочените условия:

/подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с посочване на имената на лицето, на което е предоставено управлението на МПС; прилагане към декларацията на копие от СУМПС на това лице; декларацията да е подадена от легитимирано лице- тоест собственика ФЛ или управителя на ЮЛ, на когото ЕФ е издаден; /да е спазен срока предвиден в закона-14 дни от връчване на ЕФ. Видно от текста на чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилото се отнася 3 единствено до електронни фиш, не и до наказателното постановление. Не следва в настоящият случай електронният фиш да се приравнява на издадено НП, въпреки разпоредбите на чл.189, ал.11 и ал.14 от ЗДвП, които визират че, за неуредените въпроси по обжалването на ЕФ се прилага ЗАНН, така както той се прилага за издадените НП.

На 05.08.2023 г., изрично и под страх от наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК З.С.С. е попълнила декларация за ползвател на МПС, различен от собственика. Към декларацията обаче не е приложено копие от СУМПС на лицето, на което е предоставено МПС.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, законният представител на „*** ЕООД, т.е. неговият управител според чл.141, ал.2 от ТЗ, е този, който е легитимиран да посочи лицето, на което е било предоставено управлението на процесното МПС. По този начин законът възлага върху него доказателствената тежест да установи, че не той, а трето лице, го е управлявало при извършването му.

Предвид изложеното, настоящият съдия- докладчик приема, че приложената по делото декларация е ненадлежна, поради което и на основание чл.188, ал. 1 от ЗДвП презумптивна административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение в настоящия случай следва да носи физическото лице, чиято собственост е процесното МПС, а именно З.С.С..

От гореизложеното следва, че така издаденото НП е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Доколкото издателят на наказателното постановление е Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. От жалбоподателя са поискани разноски по делото, като в тази насока са ангажирани доказателства за извършени такива в размер на 400 лв.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ 23-1300002123/03.10.2023 г., издадено от ВПД Началник сектор в с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено 4 административно наказание „глоба” в размер на 800 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 меса и отнемане на 18 контролни точки на Е.С.М., от ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 12.07.2023 г. в 15.14 часа в гр. Кърджали, ул. „Първи май“ , до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР- Кърджали да заплати на Е.С.М., с ЕГН **********, от ***, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5