Решение № 13873 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13873 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20211110125671 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу К. Г. К., с ЕГН: ********** и В. Г. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно в равни дялове по ½, сумата от общо 3888.58 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, адрес, като сумите се претендират, както следва:

А/ От ответника К. Г. К. общо 1944.29 лева, формирА. от 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1710.98 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 208.63 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 20.91 лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 3.78 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС – 12.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите;

Б/ От ответника В. Г. К. общо 1944.29 лева, формирА. от 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1710.98 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 208.63 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 20.91 лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 3.78 1 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС – 12.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между стрА.те съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувА. по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова задължение ответниците имали като собственици на процесния имот.

С исковата молба са представени: протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между СЕС и ФДР, удостоверение за наследници на Г.К. К., писмо от Столична община, писмо от Камара на ЧСИ, заявление декларация за откриване на партида, декларация от К. К., искане за вписване на възбрана, общи съобщения към фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувА. ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.

В хода на производството по делото е представено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.07.1985 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците чрез залепване на уведомление, поради което на същите е назначен особен представител. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответниците чрез адв. П. В. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основА.е и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството „потребители“ на топлинна енергия на ответниците спрямо процесния имот. Поддържа се, че нямало данни същите да са собственици на имота нито ползватели на същия на облигационно правно или вещно правно основА.е.

На следващо място се оспорва реалното доставяне на топлинна енергия, както и правилното изчисляване на доставеното количество и неговата стойност.

Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

С определение № 20994/19.08.2022 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 3 броя документи за дялово разпределение и 2 броя протоколи за неосигурен достъп.

2

В хода на производството по делото са извършени и приети: съдебно техническа експертиза с вх. № 2574/05.01.2023 г. и съдебно счетоводна експертиза с вх. № 7876/10.01.2024 г.

В съдебно заседА.е, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказА. и иска същите да бъдат уважени.

Ответниците се представляват от особен представител – адв. С..

Последният иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседА.е и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземА.ята, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 14.02.2020 г. по ч.гр.д.

№ 72154/2019 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжниците чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувА. в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.07.1985 г. се установява, че имот с адрес: гр. София, адрес е придобит в собственост от лицето Г.К. К. чрез покупка.

Видно от удостоверение за наследници Г.К. К., с ЕГН: ********** същият е починал на 02.07.2001 г. като е оставил за свои наследници двамата си сина – ответниците по делото К. Г. К. и В. Г. К..

На следващо място от писмо от Столична община се установява, че апартамент с адрес: гр. София, адрес, ап. 26 е бил частна общинска собственост, докато на 05.07.1985 г. е закупен от Г.К. К..

Съгласно заявление декларация от 27.09.2005 г. от ответника К. Г. К. същият е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида на негово име за имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 26 – като е отразено, че едно лице ще е обитател на имота. Декларацията е подписана от ответника като подписът му не е оспорен.

От договор между СЕС и ФДР от 18.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ 3 от 2001 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС лицето К. Г. К. се е подписало като собственик на жилище под № 26.

Налице е и договор от 29.07.2015 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от една година – действал от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и с клауза за автоматично продължаване.

Видно от документите, представени от ФДР, през два от трите отоплителни сезона, обхванати от процесния период, до имота – апартамент № 26, находящ се в гр. София, адрес – не е осигурен достъп за отчет.

На последно място, видно от приложено на л. 30 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 3421.95 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., възлизаща на 1050.43 лева /отразена към м.

07.2017 г./, изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., възлизаща на 543.95 лева /отразена към м. 07.2018 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 5.23 лева и 27.01 лева /отразени към м. 9 и м. 10.2018 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизаща на 1795.33 лева /отразена към м. юли 2019 г.

От изготвената по делото съдебно техническа експертиза с вх. № 2574/05.01.2023 г. се установява, че през два от трите отоплителни сезона не е осигурен достъп за отчет на уредите в имота, а за третия сезон няма данни.

В имота са налице данни, че радиаторите са демонтирА., поради което и не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Топлинната енергия за БГВ е начислявана служебно на база брой лица – за 3ма обитатели в имота. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на жилището.

На следващо място в.л. посочва, че средството за търговско измерване в абонатната станция е било технически изправно в процесния период.

Освен това за процесния период в.л. е изчислило, че от абоната се дължи сумата от 3424.58 лева, формирана от 340.97 лева за сградна инсталация и 3075.60 лева за подгряване на БГВ.

На последно място в.л. посочва, че за периода от 01.10.2016 г. [1] до 30.04.2019 г. сумата, дължима за имота възлиза на общо 3039.09 лева – формирана от 340.97 лева за сградна инсталация и 2840.74 лева – за подгряване на БГВ. Според в.л. сумите, начислени от ищеца, са изчислени при спазване правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

От изготвената съдебно счетоводна експертиза с вх. № 7876/10.01.2024 г. се установява, че след образуване на заповедното дело суми в погасяване на задълженията не са постъпвали.

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирА., доколкото експертните изследвА.я са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица 4 от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед от 14.02.2020 г. по ч.гр.д. № 72154/2019 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указА.я за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между стрА.те по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.