Решение № 1120 от 16.09.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100685 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени първоначални искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от В. Л. Б. против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на Договор за кредит №: L308929 от 31.10.2022 г. и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1337.07 лв., като дадена без основание, евентуално за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане от 737.61 лв. поради противоречие с чл. 10а от ЗПК и за осъждане на „ЮтеКредит България“ ЕООД да върне на ищцата сумата в размер на 737.61 лв., като платена без основание и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ЮтеКредит България" ЕООД против В. Л. Б. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 351,83 лв. неизплатена част от главница по Договор за кредит №: L308929 от 31.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 25.03.2025г., до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 31.10.2022 г., е сключила с ЮтеКредит България" ЕООД Договор за кредит от разстояние № L 308929, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 2 500.00 лева, която се е задължила да върне на 25 месечни вноски, двадесет и четири от които в размер на 152.61 лв. и една вноска от 146.80 лв., при годишен лихвен процент от 20 % и годишен процент на разходите 52 %

В договора се предвиждало, че се дължи таксата за разглеждане в размер 1 на 737,61 лв., дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния план. Таксата се дължала изцяло както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочното му прекратяване по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не бил длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. Общо дължимата сума по договора за кредит възлизала на 3809.44 лв.

Твърди, че еднократната такса за разглеждане в размер на 737,61 лв. била включена в погасителния план по договора за потребителски кредит, върху чиито условия не е имала възможност да влияе и да иска промяната им.

В този смисъл клаузата за заплащане на такса за разглеждане по договор за кредит № L308929 не била индивидуално уговорена.

Излага, че таксата за разглеждане представлявала таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, за сключване на Договор кредит или изменения на Споразумението по т. 6.10 от Процедурата. Кредиторът имал право да получи такса за разглеждане и в случай, когато Клиентът не усвои кредита или Кредиторът не изплати сумата по кредита в резултата на предоставена от Клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на Кредитора /вкл. в предоставени удостоверения/.

Поддържа, че е извършила плащания по договора в размер на общо 3837.07 лв.

Счита че таксата за разглеждане представлявала скрита лихва и допълнително възнаграждение за кредитодателя и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, като невключването водело до недействителност на договора за потребителски кредит.

Твърди, че Договор за кредит № L308929 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията за яснота и разбираемост. Не било посочено как е формиран ГПР и кои разходи и допускания били включени в него. Обстоятелството, че договорът не съдържал компонентите, от които се състои ГПР, поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които пряко били свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.

11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само 2 цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи, което правело договора недействителен.

В ГПР не била включена таксата за разглеждане, поради което размерът му не бил коректно посочен.

Поддържа, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, защото нямал информация с колко точно се оскъпявал кредита. Това противоречало с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Предвид на горното, договорът за потребителски кредит бил нищожен.

Твърди, че по време на действието на договор за кредит № L308929 изплатила на „ЮтеКредит България“ ЕООД парична сума в общ размер на 3837.07 лв. за погасяване на задълженията. Доколкото, съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, сумата в размер на 1337.07 лв. била дадена без основание. Налице бил фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщането й. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД претендира осъждане на ответника за връщането й.

В условията на евентуалност се позовава на нищожност на клаузата предвиждаща таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита, като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изискваната такса се дължала във връзка с действия, свързани с предоставянето и управлението на кредита.

Съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищцата е подала 3 заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не е следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. На това основание Договор за кредит № L308929 бил недействителен в частта относно таксата за разглеждане, поради противоречие с чл.10а ал.2 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД.

Твърди, че по време на действието на договор за кредит № L300910 за погасяване на задълженията си по него е изплатила на „ЮтеКредит България“ ЕООД парична сума в общ размер на 3837.07 лв., в която се включвала също нищожната такса за разглеждане в размер на 737,61 лв. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит България“ ЕООД следвало да върне на ищеца, парична сума в размер на 737,61 лв. по клаузата на таксата за разглеждане по договор за кредит № L300910, която се явявала нищожна.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮтеКредит България ЕООД оспорва допустимостта на предявените искове, без да сочи конкретни пороци, обуславящи недопустимостта им. Счита същите за неоснователни.

Не отрича, сключването на договора по реда на ЗПФУР с посочените от ищцата параметри.

Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при спазване изискванията на закона, след като й била предоставена необходимата договорна информация относно заявения размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на такса за разглеждане. Затова неоснователни били възраженията й, че не била уведомена за размера на дължимата такса за разглеждане в Договор за кредит № L308929 от 31.10.2022 г Поддържа, че таксата за разглеждане на договора била включена в ГПР, който не надвишавал пет пъти законната лихва и в този смисъл били спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оскъпяването на ЮтеКредит България ЕООД по Договора за кредит/ГПР включвал фиксиран ГЛП /лихвата посочена като точен процент в кредитната документация/, както и таксата за разглеждане, която също била посочена в точен размер в договора за кредит и стандартния европейски формуляр. Таксата за разглеждане на ЮтеКредит България ЕООД представлявала разход за допълнителна услуга, който бил с точно посочен размер и явен. Същата не представлявала „скрито оскъпяване", след била посочена в кредитната документация.

Оспорва, че таксата за разглеждане била събирана за действия усвояване и управление на кредита. Същата била събирана за допълнителна задължителна услуга - определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на 4 мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки др.

С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да заплати такса за разглеждане е валидно възникнало.

Претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Възразява срещу претенцията на заплащане разноски на ищцата по чл.

38 ЗА, евентуално релевира възражение за прекомерност на разноските, като иска съдът да ги определи в размер под минималния, съгласно константата съдебна практика на българските съдилища и СЕС.

Оспорва, че ищцата е „материално затруднено лице", поради което иска от съда да изиска служебна справка от НАП и НОИ за сключени трудови договори от В. Б. и за платени осигуровки за последните 12 месеца. Твърди, че подадената декларация, че лицето е „материално затруднено" била с невярно съдържание с цел заобикаляне на законовото изискване адвокатското възнаграждение да се плати в действителност, за да бъде претендирано по делото.

Предявява насрещен иск против В. Л. Б. за осъждане на ответницата да заплати на ЮтеКредит България ЕООД сумата от 351.83 лева, остатъчна главница по договор за потребителски кредит № L308929/31.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова молба, до датата на окончателното и изплащане.

Твърди, че сключеният договор за кредит съответства на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК относно форма и съдържание, поради въз основа на него е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните.

Разпечатката съдържа 38 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/132f59d6-99a1-4cf7-a21f-46e6bbd549e1