Решение № 218 от 02.03.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 02.03.2020г. гр.***** 02.03.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР

ПЕТРАКИЕВ при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №1010 по описа за 2019г.на

ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на *****ски Районен съд ,І-ви гр.с.№1795 от 27.09. 2019г., постановено по гр.д.№2833/2019г.по описа на същия съд на осн.чл.78 ал.5 ГПК е намалено възнаграждението на пълномощника на ищеца адвокат Д.П. от ПАК от 400лв.на 342,34лв.Със същото решение на ПРС Главна дирекция“*****“гр. *****,представлявана от директора *******е осъдена да заплати на В. *****Т. от гр.*****,ЕГН ********** сумата 1 604,82лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.05.2016 г.до 06.05.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-07.05. 2019г. до окончателното й изплащане,както и деловодни разноски в размер на 342,34лв.С решението на ПРС Главна дирекция“*****“,с адрес на управление гр.*****,ул. *****, представлявана от директора *****е осъдена да заплати по сметка на *****ски Районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 64,19лв.и разноски за ВЛ в размер на 150лв.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“*****“-МВР,представлявана от главен комисар *****-директор чрез старши юрисконсулт *****,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че ПРС неправилно е приел,че за процесния период субсидиарно следва да бъде приложена Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,като решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения,като следва изброяване на пет вида възнаграждения. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5,според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана,като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба.Не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност,той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ПРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение ,че му се дължи извънреден труд.Посочено е,че съдът не е обсъдил приложеното като доказателство писмо на МТСП,съгласно което превръщането на нощните часове в дневни,съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не за заплащане на извънреден труд.Изложени са доводи,че приетата от ПРС съдебно-икономическа експертиза е с манипулативен резултат и така с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно.Претендират се и направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.В съдебното заседание на 05.02.2020г.въззивникът ГД „ПБЗН“към МВР

***** чрез старши юрисконсулт ***** поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

Въззиваемият В. *****Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения,като се твърди, че за процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите наредби – от 11. 08. 2014г.,но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05. 2015г. Посочено е,че липсата на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26. 01.2007 г./, като съгласно чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият твърди, че в случая,по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В съдебното заседание на 05.02.2020г. въззиваемият и неговият пълномощник адвокат Д.П. от ПАК не се явиха,депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Представена е писмена защита,в която са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

С определение на ПРС №4392 от 22.10.2019г.е оставена без уважение молбата на В. *****Т. от гр.***** за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските.

Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от В. *****Т.,чрез пълномощника му адвокат Д.П.. Изложени са доводи,че постановеното определение е неправилно,като моли съда да отмени същото и присъди на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Ответникът по частната жалба ГД“ПБЗН“към МВР ***** не е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната и в частната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество е основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 07.05.2016г.-06.05.

2019г.ищецът В. *****Т. е заемал длъжността

„Младши инспектор ВСА“-„Пожарникар І-ва степен“ към РДПБЗН ***** при ГДПБЗН *****.Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени , като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч., а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд ,както следва: за 2016г.- 352 часа нощен труд,за 2017г.-568 часа нощен труд,за 2018г.- 520 часа нощен труд и за 2019г.-208 часа нощен труд. От общо положените 1 640 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 235 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 446в.за периода 07.05.2016г.-06.05.2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -07.05.2019г.до окончателното й изплащане.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице *****,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период ищецът е положил общо 1