Определение № 236 от 19.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 15.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20243000600372 по описа за 2024 година . и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр.чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия С. М. Р. против протоколно определение от 22.10.2024г., постановено по НОХД № 261/2024г. на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Твърди се неправилност на цитираното определение и в частта досежно мярката за неотклонение, като отправената молба е за изменение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

В срока по чл. 342, ал.2 от НПК, Окръжна прокуратура – Разград е депозирала възражения срещу жалбата на подс. Р., с което намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Разград за правилно и законосъобразно. Като такова, прокуратурата счита, че следва да бъде потвърдено.

Депозирано е и становище от защитниците на другия подсъдимия А. А.

К., с което се иска отмяната на определението в обжалваните с жалбата на подс. Р. части.

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно.

1

Внесеният в съда обвинителен акт срещу подсъдимия не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. Според защитника, в обвинителния акт не е възпроизведена пълно и точно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – липсва конкретика по отношение на времето, мястото и съпричасността на подведените под наказателна отговорност лица.

На второ място, се твърди, че е налице неяснота досежно предмета на престъплението и в частност, една от вещите - целофаниращата машина, марка „СР 1“, на стойност 108 000лв. Твърди се противоречие между различни части от обстоятелствената част от една страна /стр.14 и стр.27/ и части от диспозитива /стр.33/ на обвинителния акт, които са свързани с изброени вещи, за които е посочено, че са били приети от митническия служител Иванов и в същото време в диспозитива на обвинителния акт и постановлението за привличане са включени вещи, каквито не са били част от тези, посочени като приети.

На следващо място, на стр. 13 от обстоятелствената част на ОА, било посочено, че отнети с втория мотокар били 230 кашона, съдържащи по 50 стека цигари, марка „Marble filter de luxe“ - общо 11 496 стека, a в диспозитива на ОА имало разминаване в количеството и марката на цигарите, като е била изписана друга марка –„MARBLE“.

На последно място се сочи, че в обвинителния акт не е ясно и точно формулирана обективната страна на деянията извършени от подс. Р., както и че е налице несъответствие между цифровото и текстовото посочване на квалифициращите обстоятелства, както и формата на съучастие.

Първоинстанционният съд е приел, че при изготвяне на обвинителния акт не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и в частност – нарушаване правото му на защита. Съдът е обосновал решението си с аргумента, че правомощие на прокурора е да формулира и повдига обвинение и съдържанието на обвинителния акт съответства на предписанията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Посочено е, че обсъждането на доказателствата в хода на разпоредителното заседание е недопустимо и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с доводите в частната жалба, съдържанието на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото, намира следното:

2

Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част е описано престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото и начинът му на извършване. Изискуемите от закона съществени елементи на обвинителния акт са налице. По този начин, прокурорът е изпълнил предписаното от процесуалния закон, в обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи всички факти, отнасящи се към деянието, в което е обвинен подсъдимия. Прокурорът е очертал предмета на доказване в съдебния процес. Посочени са всички фактически обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението, така както се изисква от Тълкувателно решение № 2 от 2002 година на ОСНК на ВКС - т.4.2. „В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.

Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“.

Налице е необходимия по закон минимум от обстоятелства, които задължително трябва да присъстват във фактическата част на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени извършителите, в какво се изразяват действията, с които е осъществено изпълнителното деяние от всеки от тях, участието на подсъдимите в него, ясно са посочени и квалифициращите признаци.

Както правилно е установил Окръжен съд – Разград, посочените в първите три пункта от жалбата обстоятелства са въпроси по същество, които следва да намерят разрешението си в хода на бъдещия процес.

Не налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно целофаниращата машина, марка „СР 1“. Същата е посочена на страница 10 от обвинителния акт при описание на извършеното изпълнително деяние. Не е съществено процесуално нарушение и твърдяното от защитата различие в наименованието на марката цигари, които са били отнети. Същественото е, че откраднатите цигари са посочени като бройка и като стойност, а конкретното наименование на вещите не е съществено. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани конкретни действия, които подсъдимия Р. е извършил. Според прокурора това са действия, които се отнасят към осъществяване на изпълнителното деяние. Не е налице липса на 3 описание на изпълнително деяние, извършвано от подсъдимия Р.. Посочени са съответни действия, които следва да се обсъждат по съществото на делото. На страница 5 от обвинителния акт, прокурорът подробно и аргументирано е обосновал наличието на квалифициращото обстоятелство предварителен сговор.

По отношение на критиките за юридическото и фактическото формулиране на обвинението, следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани точно и ясно квалифициращите признаци, а именно, че се касае за кражба в особено големи размери, извършена в условията на продължавано престъпление (осъществено с две деяния) и опасен рецидив по отношение и на подсъдимия Р., че е налице предварителен сговор между тях и други, неустановени по делото, лица, че кражбата не съставлява маловажен случай, че е налице разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, че са използвани МПС-та и техническо средство. Всички тези квалифициращи признаци са намерили съответната си юридическа формулировка. Следва да се отбележи, че наистина в диспозитива на обвинителния акт по отношение и на двамата подсъдими е посочен текста на чл.195, ал.1, т.5, но при текстовото изписване е посочено само „след предварителен“, като думата сговор е пропусната. Този пропуск не е от съществено значение, досежно обстоятелството подсъдимите да разберат за какво е повдигнато обвинението и да могат да предприемат действия по защита на своите права и законни интереси. Касае се за технически пропуск.

По възраженията срещу определението в частта по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.

Съставът на ОС-Разград е изложил аргументите си по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, за да не уважи молбата за изменение на взетата спрямо подс. мярка за неотклонение "задържане под стража". Съобразена е тежестта на обвинението и предвидените по закон за това престъпление наказания, попадащи в обхвата на законовата презумпция по чл.63, ал.2, т.3 от НПК. Съдът не е установил нови обстоятелства, които предопределят изменение на мярката, изтеклият период от задържането е по-малко от 8 месеца, т.е. производството се извършва в разумните срокове по стандартите на ЕСПЧ.

При въззивната проверка на определението по отношение на произнасянето по искането за изменение на мярката за неотклонение "Задържане под стража", взета спрямо подс. Р., съставът счете следното:

Деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност по чл. 196а 4 от НК, е наказуемо с лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години. Тези наказания са обхванати в основанието по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК.

Доказателствени източници, приобщени и налични в досието на делото, които да разколебават законността на мярката за неотклонение, не се откриват.

Документирани са значителен обем действия по разследването, чийто комплексен анализ е в подкрепа на извода, че независимо от презумпцията за невиновност, от която се ползва подсъдимият Р. към момента, подозрението за съпричастността му към вменената престъпна деятелност остава обосновано.

Налице е и опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, която е изводима от високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление със специфичните му фактически характеристики на кражба в особено големи размери, извършена в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, предварителен сговор, извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използвани са МПС-та и техническо средство, ведно с високата степен на обществена опасност на самия деец, извод за която може да се направи въз основа на предходната му съдимост.

Срокът, изтекъл от момента на вземане на мярката за неотклонение, с оглед вида, сложността и характера на разследваната престъпна дейност, не е прекомерен, и същевременно липсват данни, по които да се съди, че този срок е повлиял на интензитета на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК.

Доколкото предпоставките за вземане на мерките за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест" са еднакви, и когато са налице, съществува правна възможност за преминаване към по-леката от тях само по важни социални причини, каквито с жалбата не се твърдят, респ. не се сочат доказателства в тази насока, не се констатират и служебно.

В заключение, въззивният съд намира, че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което следва да се приеме, че определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.10.2024г., постановено по НОХД № 5

261/2024г. на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на досъдебното производство и при съставянето на обвинителния акт не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, както и в частта, с която при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.6 от НПК, е потвърдена мярката за неотклонение "Задържане под стража" на подсъдимия С. М. Р..

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6