Определение № 257 от 18.04.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500154 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К. Г. Б., чрез процесуалния му представител адв.А.П., против определение №667/21.02.2024г., постановено по гр.д.№193/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото е спряно до приключване на гр.д.№2516/23г. по описа на ВОС, гр.о., на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. с даване на указания за приложение на чл.213 от ГПК.

Производството по гр.д.№193/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени в условия на пасивно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК от К. Г. Б. против К.С.А. и В.В.П. за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“Топра Хисар“№16, ет.4, ап.15, с идентификатор по КККР, одобрени 2008г., ***.

В исковата молба се излага, че ищецът е придобил собственост върху горепосочения недвижим имот чрез договор за дарение, обективиран в н.а.

№26/18.12.2003г., с който му е бил дарен от родителите му.На 17.08.2023г. е подписал пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание, с което е упълномощил ответника В.В.П. да продаде недвижимия имот.Узнал, че чрез горепосоченото пълномощно В.В.П. продал недвижимия имот на себе си чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№88/20.11.2023г.На 22.12.2023г. предявил против В.В.П. искове за прогласяване нищожността на 1 договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№88/2023г., като сключен при липса на съгласие, накърняващ добрите нрави, сключен във вреда на представлявания и при нееквивалентност на престациите.По предявените искове е образувано гр.д.№2516/23г. по описа на ВОС, гр.о., производството по което е висящо.След образуване на делото, с договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№1/02.01.2024г., В.В.П. продал недвижимия имот на К.С.А..Предвид нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№88/2023г., Васил Проданов не е придобил собственост, съответно и такава не е транслирана на Катерина Ангова с договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№1/2024г.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на горепосочения недвижим имот.

Видно от представеното копие от искова молба вх.№31554/22.12.2023г., на 22.12.2023г. К. Г. Б. е предявил против В.В.П. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№88/2023г., с който К. Г. Б., чрез пълномощника си В.В.П., упълномощен с пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание, рег.№4754 и №4755, двете от 17.08.2023г., е продал на В.В.П. недвижим имот с идентификатор ***.По исковата молба е образувано гр.д.№2516/23г. по описа на ВОС, гр.о.

По-рано образуваното производство по гр.д.№2516/23г. по описа на ВОС, гр.о. е преюдициално за производството по гр.д.№193/24г. по описа на ВОС, доколкото със СПН по първото дело ще бъде установено по отношение на страните по договора, обективиран в н.а.№88/2023г./и по отношение на К.А. като приобретател в хода на този висящ процес-чл.226, ал.3 от ГПК/ дали същият е недействителен на сочените от ищеца основания, което съответно е от значение за твърдяното правото на собственост от ищеца в настоящото дело.Предвид горното и са налице предпоставките за спиране на делото до приключване на спора по предявените искове за нищожност.

Оплакването на ищеца, че съдът е отказал да уважи направеното от него в исковата молба искане по чл.213 от ГПК за съединяване на двете образувани пред ВОС дела не може да бъде предмет на настоящото производството, защото актът на съда по чл.213 от ГПК, независимо от това дали съединява или отказва да съедини дела, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, нито в настоящото производство по чл.274 и сл. от ГПК съдът може да дава указания на първоинстанционния съд да извършва съединяване.

По изложените съображения съдът приема, че правилно с обжалваната част от определение № 667/21.02.2024г. делото е било спряно, поради което и в тази му част същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №667/21.02.2024г., постановено по гр.д.

№193/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото е спряно до приключване на гр.д.№2516/23г. по описа на ВОС, гр.о., на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3